ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Десети юбилеен международен фестивал „Св. Богородица – Достойно есть”. Ден втори – лекция: „ЦЪРКОВНО ПЕЕНЕ И ДУХОВНОСТ"

09 юни 2013 00:10, Българска Патриаршия
Лекция "Църковно пеене и духовност"

На тазгодишния фестивал за църковна музика „Св. Богородица – Достойно есть”, който се провежда за десети пореден път в град Поморие от 7 до 11 юни, диригентите и ръководителите на хоровите състави имаха възможността да чуят интересна лекция, изнесена от протойерей Кирил Попов, член на селекционната комисия, и посветена специално на църковната музика – на нейната същност и духовно значение, на нейната история и мястото й в живота на днешните християни.

Отец Кирил започна своята лекция с мъдрите слова на св. Йоан Златоуст: „Църквата е едно голямо семейство, а семейството е една малка църква”. Той посочи, че фестивалът е едно тържество на Православието, за което трябва да въздадем благодарност на Бога. Както и че църковното песнопение е не просто изпълнение на песен, защото в неговата сърцевина е заложена преди всичко църковността и духовността – то е дихание на богослужението, жива връзка на небесното със земното: „Свят, свят, свят Господ Саваот”. Сам Спасителят положил началото на новозаветното пеене, когато възпявайки, се изкачил със Своите ученици на Елеонската планина и по такъв начин осветил пеенето на Своята земна Църква. Светите апостоли също са утвърждавали църковното пение като най-мощно средство за въздействие върху духовния свят на човека, както това е описано в апостолските постановления - при Успението на Богомайката и при погребението на св. Стефан Първозвани. И така апостолите са узаконили изключителната важност на църковното пение, а през първите три века било установено изискването то да бъде благопристойно и чинно по своя характер на изпълнение, а хармонията в него да бъде строга и целомъдрена, без разкош и разпуснатост.

През епохата на св. Константин Велики на практика било положено началото на истинската история на църковното пение: изискванията за него получили свой траен, завършен вид, достигнал и до наши дни. Тогава именно било прието 15-ото правило от Лаодикийския събор, според което църковното песнопение може да бъде изпълнявано само от канонически певци в Църквата, които имат специално посвещение за тази дейност. Отецът наблегна на факта, че в утвърждаването на църковното песнопение през вековете светите отци (св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и др.) отдавали огромно значение на изпълняването на свещените песни по правилата на духовния ритъм. Св. Киприян Картагенски (3 в.) посочвал, че при песенното възнасяне на молитви към Бога е изключително важно наличието на върховно благоговение, защото „Бог слуша не гласа на устата, а на сърцето”.

Редица други отци са изтъквали контраста между физическия и духовния елемент в църковното пение, както и задължителното условие да изпъква винаги духовното, за да бъдат църковните песнопения не "безчинни вопли" (75-то правило на Шестия вселенски събор), а с велико внимание принасяне на моление към Бога. Вследствие особената загриженост на светите отци църковното пение получило своя завършен вид, утвърждаван през вековете и до днес.

Отец Кирил вдъхновено напомни, че в изкуството няма връхна точка, а има Небеса, но той не пропусна да сподели с огорчение за проблемите и слабостите на църковното пение в наши дни. Като такива посочи:

1. Недостатъчност на квалифицирани певци и диригенти. Проблем, който изисква да бъде изведено на преден план изучаването на същността и стила на църковното пение.

2. Сниженото духовно и молитвено ниво на църковното пение, тъй като се пренебрегва фактът, че то е не просто музикален жанр, а отделна, огромна сфера в музиката. В църковното пение понякога присъстват фолклорни елементи, но тъй като по своята цел и смисъл то е вид молитва, в него няма място за авторски музикални интерпретации, за елементи от светската сцена. То е духовно издържана словесна мелодия, вид отображение на небесната хармония – представа, че така пеят и ангелите в прослава на Бога.

Отецът припомни, че всеки човек си има своята мисия, защото „не аз действам, а Бог действа чрез мен”. В този план той отбеляза, че важното е да се молим да имаме достойна Божия прослава, че светските прийоми, както примерно щрих стакато, контрастната динамика са неприемливи и непристойни за църковното пение. Той посочи, че богослужебният текст сам по себе си не е гаранция, че песнопението е църковно, а нерядко съвременни композитори използват светски прийоми. Църковното пеене изисква църковност и трябва да създава в храма молитвено настроение и да извиква у хората не мускулно, както е в светската музика, а духовно напрежение. За финал отецът пожела нови, благословени успехи за слава Божия на всички певци и диригенти от гостуващите хорове, които усърдно се трудят за изпълняване на своята мисия - песенното славословене на Бога за духовна радост на християните. Накрая той подари на диригентите екземпляр от своята специално издадена книга „Православни хорови творби”, посветена на боговдъхновеното изкуство на църковното пение.

Текст: Анжела Петрова
Снимки: Анула Христова

 

 

Снимки

Лекция "Църковно пеене и духовност"Лекция "Църковно пеене и духовност"Лекция "Църковно пеене и духовност"Лекция "Църковно пеене и духовност"Лекция "Църковно пеене и духовност"Лекция "Църковно пеене и духовност"Лекция "Църковно пеене и духовност"Лекция "Църковно пеене и духовност"Лекция "Църковно пеене и духовност"Лекция "Църковно пеене и духовност"
« предишна новинаследваща новина »