ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ЛИДЕР - слово на Негово Светейшество патриарх НЕОФИТ

04 юли 2013 13:10, Отдел "Връзки с обществеността"
Патриарх НЕОФИТ

Уважаеми г-н Вицепремиер,

Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители,

Уважаеми г-н Председател на БАН,

Уважаеми организатори, ректори, професори, преподаватели, студенти, участници в настоящата научна конференция,

Има един eвангелски текст, в който се разказва как двама от учениците на Господ Иисус Христос се приближили до Него с молба да ги издигне над другите и да ги постави до Себе Си, когато дойде в славата Си. Два са моментите в отговора на Спасителя, върху които искам да обърна внимание на многоуважаемата аудитория: първо, че първенството е за „ония, за които е приготвено” (Марк. 10:40). Това ще рече, че Бог, Който отрежда на всеки човек място и роля в обществото и го обдарява с определени таланти, изначално подготвя и надарени с ръководен талант и назначение хора.

И второ: новото определение, което Христос дава на лидерството - коренно различно от общоприетото светско разбиране за първенствуването: „знаете, че князете на народите господаруват над тях (…), между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Мат. 20:20-28).

Какъв трябва да бъде лидерът от новозаветното време?

Това е човек, който трябва да приема своя пост като възложено му от Бога служение на ближните, който се грижи не за своето добруване, а за благоденствието на онези, грижата за които му е възложена; човек, който винаги трябва да бъде на разположение готов да послужи. Бог поставя някого за лидер, не за да задоволява той личните си амбиции и цели, а за да послужи за благото на онези, над които е поставен; издига го не за да „господарува” над тях, а за да им бъде „слуга” и „раб”.

Ето такъв трябва да бъде истинският лидер - отдал напълно себе си на волята Божия и на грижата за поверените му от Него хора. При това не по принуда, а доброволно. Приелият служението на лидер свободно избира да пренебрегва своите желания, удобство, спокойствие не поради страх, а от любов към Този, Който го е издигнал на този пост и към онези, над които е поставен. Тогава и поверените му души ще го слушат, ще го уважават и следват не поради страх и принуда, а водени от доверие, искрено уважение и любов.

Ако се вгледаме в историята, ще забележим, че истинските лидери, които спомняме с възхищение и благодарност, при цялото разнообразие от лични характеристики и дарби, поле на служение и различни обстоятелства, имат една обща характеристика. А именно: жертвено служение в името на Бога и ближните, Църквата и Отечеството в изпълнение на евангелската заповед за любовта и в съгласие с Божията воля.

Добрият лидер приема доброволно да служи на народа Божий саможертвено, смирено и с любов, по примера на Господ, Който казва: „поучете (се) от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Приема доброволно да бъде „роб” и „слуга” по примера на „Царя на царете и Господар на господаруващите” (1Тим. 6:15) - както Библията назовава Господ Иисус Христос, или „Лидерът на лидерите”, както бихме Го назовали днес.

Липсата на смирение у един лидер, липсата на достатъчно вътрешна сила, за да преодолее себичните си желания, своя егоизъм, гордост, егоцентризъм, тщеславие, са непреодолима пречка той да прояви истинска загриженост за поверените му души и да долавя техните нужди и потребности. Егото, надделяващо над жертвената любов, винаги ще отклонява усилията му в посока към осъществяването на неговите лични цели и амбиции и ще му пречи да води поверените му към общ напредък и благоденствие.

Липсата на смирение е пречка и за нещо друго, което е от изключителна важност за един добър лидер: способността да се вслушва в другите, да се учи, да приема съвети, напътствия и критики и да се съобразява с тях. Лидерът, в когото има гордост, е уверен, че взима най-правилните решения и че никога няма да допусне грешка, а това е сигурна предпоставка за провал. Когато е овластен да взима решения, които засягат много хора, човек трябва да бъде особено внимателен и отговорен, особено смирен, със съзнанието за човешката си немощ и несъвършенство. Да управлява без да се превъзнася над другите, с разбирането, че не превъзхожда тези, които са му подчинени, че всеки от тях има нещо, някакво качество, с което го превъзхожда и заради което трябва да благоговее пред него и се учи от примера му: у един - смирение, у друг - кротост, у трети - търпение, мъжество, разсъдителност... Да помни, че в един момент е пръв, а в следващия миг Бог може да му отнеме всичко. Да не забравя, че Бог издига и сваля (вж. Йезек. 30:20-26) , че от Него е всяка власт, че пред Божието лице са делата, мислите и намеренията му и пред Неговия нелицемерен Съд ще дава отчет за тях. Лидерството е Божи дар, но и голяма отговорност, защото: „от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква” (Лука. 12:48).

Бог издига личности, които са повикани със своето дело и живот да издигнат множеството на по-високо стъпало в духовното му развитие. Защото „Мъдър управител учи народа си, и управлението на разумния бива добре уредено” – казва премъдрият Иисус син Сирахов. И още: „В ръката на Господа е властта над земята, и потребния човек Той навреме ще въздигне върху нея” (Прем. Сир. 10:1, 4). На тях Бог дава всички необходими лични качества, влага в сърцата им насока и цел, дава им и Своето благословение, и подкрепата и наставлението на Светия Дух, за да изпълнят високото си призвание. Дава им много, но от тях Бог ще потърси сметка за участта на поверените им люде. С една своя погрешна стъпка те могат да направят нещастни и да погубят мнозина, но и с едно мъдро и достойно решение могат да допринесат за благото не само на тези, които зависят от тях, но и на идните поколения. Отговорността е огромна, съответстваща на повереното от Бога. Затова мнозина от онези, които достойно са носели своя кръст - благоверни царе, духовни водачи, богоумъдрени управници, заслужено са увенчани с нетленни венци и са причислени към лика на светиите.

Назидание за това какъв трябва да бъде добрият лидер, откриваме и в думите, които св. Йоан Рилски – всебългарският покровител - отправя към „благочестивия и самодържец на българския скиптър цар Петър”. Като го наставлява богатството да не му служи за собствено удоволствие, а за да облекчава тежестите на бедните, светецът казва: „Бъди щедър, както е щедър нашият Небесен Отец. Не се уповавай на неправда и не скланяй на грабеж. Бъди кротък и тих, и благодостъпен, и нека очите ти са отворени за всички! Нека елеят на твоето милосърдие да се излива върху всички!” (из „Пространно житие на св. Йоан Рилски” от св. Патриарх Евтимий) – мъдри наставления на един велик светец към друг, който макар и обдарен с царска власт не пренебрегвал придобиването на добродетелите.

Важен, определящ фактор за един истински лидер е искрено да обича и да милее за поверените му люде. Да ги обича с онази любов, която е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, не се радва на неправда, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. (вж. 1Кор. 13:4-7)

Ако един лидер има такава любов, Бог ще му придаде всичко останало, каквото му е нужно: мъдрост, разсъдителност, сили, добри съработници, и ще увенчае с успех трудовете му.

Христос е примерът, който трябва да следва всеки човек, Той е идеалът, към който трябва да се стремим, на Него трябва да подражаваме. И това, струва ми се, в най-голяма степен се отнася до поставените най-високо в социалната йерархия, защото от техните дела зависят съдбините на мнозина.

Уважаеми дами и господа,

Благодаря от сърце за високата чест да бъда отличен с почетния знак за лидерство „Стефан Стамболов” и усърдно се моля Бог да укрепва вас, във вашите трудове, а мен да освещава и наставлява, та да нося достойно първосветителското служение, което ми е възложено.

Благодаря за вниманието!

---------

Произнесено на VІІ научна сесия по проблемите на лидерството на тема „Национална сигурност: духовенство и лидерство”, 4 юли, НВИМ

 

 

« предишна новинаследваща новина »