ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Патриарх Неофит: Не подценявайте вярата у народа - ИНТЕРВЮ

06 май 2013 21:07, Отдел "Връзки с обществеността"
Патриарх НЕОФИТ

- Ваше Светейшество, все повече българи смятат, че Българската православна църква (БПЦ) трябва да се ангажира с по-голяма социална дейност. В тези тежки времена не трябва ли духовенството да протегне ръка - да осигурява храна за бедните, да започне да строи приюти за тях, да се грижи за уязвимите хора?

 

- В страните, в които Църквата осъществява активна социална дейност, тя наистина е поела голям дял от тази функция на държавата, но за целта разполага с огромен приток от средства, от т.нар. десятък, който гражданите плащат от всички свои доходи. У нас очакванията към Църквата са големи, но никой не си задава въпроса: има ли тя финансовата възможност да върши това и какво ние самите като християни сме направили за нея?

 

БПЦ е отделена от държавата, нейните приходи са от продажбата на свещи и такси за тайнства и треби и едва успява да осигури минимални заплати на служителите си и да поддържа храмовете си.

 

Впрочем до 1946 г. БПЦ е осъществявала такава социална дейност. Имала е сиропиталища, старопиталища, детски лагери, болници, социални кухни. Имала е и църковни предприятия за монополни църковни стоки, които са й осигурявали средства и за самоиздръжка, и за социална дейност. След това тези сгради и предприятия са й отнети. Каквато и да е социална, просветна и мисионерска дейност й е забранена със закон. Сега отново обществените очаквания към БПЦ за активна социална дейност са големи. И въпреки безпаричието и малката численост на свещенството православните духовници и миряни правят и невъзможното, за да полагат грижи за нуждаещите се от специални грижи членове на нашето общество. На много места по епархиите са организирани социални кухни, полагат се грижи за деца и възрастни в нужда, за наркозависими, организират се православни лагери за деца и т.н. Без много да се афишира това.

 

- Не мислите ли, че днес Църквата ни е прекалено далеч от който и да е важен проблем на българите?

 

- Важните проблеми за всички хора през всички времена са екзистенциалните проблеми: кой съм аз, защо съм роден, какъв трябва да бъда и как трябва да живея, за да бъде животът ми пълноценен и да постигна крайната му цел. От това как ще си отговорим на тези въпроси, ще зависи начинът ни на живот и това колко пълноценни личности ще бъдем и колко пълноценно ще изживеем дните си. Както вярваме, така и ще живеем. А светото Православие разкрива богооткровената истина и дава отговор на тези, най-важни за човека въпроси. При това то не само ни разкрива висшата цел на живота, висшия произход и назначение на човека, но ни дава и благодатни сили да живеем според това си назначение.

 

- Рушат ли образа на Църквата някои от архиереите, които станаха по-известни със стремежа си към луксозните вещи? Не допринесе ли това за отлив от православната вяра на много българи?

 

- Жалко е, когато се вторачваме в подобни неща, а пропускаме да отбележим колко много всъщност правят същите тези архиереи в своите епархии и за обществото. Ние често сме склонни да съдим за вярата и благочестието на един човек по някоя отделна негова външна проява, да я преекспонираме и да не виждаме всичко добро и самоотвержено, което същият този човек е направил. Заслепени от осъждането, оставаме слепи за молитвения живот на другите, за покаянието, което принасят на Бога за своите грешки и човешки немощи, оставаме слепи за доброто и полезното, сторено от тях. Освен това погрешно е да съдим за християнството по християните. Всички ние - духовенство и миряни - сме в Църквата не защото сме съвършени, а защото искаме да се доближим, според силите си, до Христовото съвършенство и нашето несъвършенство не прави християнството по-малко възвишено и спасително за хората.

 

Така че това, което трябва да привлича и задържа хората в Църквата, не бива да е този или онзи човек, а Богочовекът Христос. Той е нашият идеал, пример за подражание, извор на благодатни сили, Той е нашият Спасител, Път, Истина и Живот.

 

- Защо когато някой отиде в църква за елементарен ритуал - кръщене, сватба, погребение, макар че Светият синод е утвърдил поносими тарифи, почти никъде те не се спазват и на места са десет пъти по-високи? Защо се получава така?

 

- Вече казахме, че БПЦ е принудена да се самоиздържа чрез постъпления от такси и продажба на свещи. Всеки, само като погледне домашните си сметки, може да прецени колко огромни са разходите за отопление, осветление, поддръжка на храмовете. Може би малцина знаят, че те плащат електрическия ток по цените за промишлени, а не за битови нужди. Съвсем естествено е един голям централен храм да има по-големи разходи от един малък квартален или селски храм. Оттам идва и разликата в цените. При това постъпленията в бюджета на дадена митрополия, с които се изплащат заплатите на свещенослужителите и църковнослужителите в епархията, идват най-вече от тези големи централни храмове.

 

А споменатите от вас „ритуали“ са може би трите най-важни момента в живота на православните българи. За мнозина от нашите сънародници това са и единствените случаи, в които те внасят скромната си лепта за издръжката на своята Църква. Дали е много това, което оставят в храма, в сравнение със средствата, които щедро се харчат за подготовката на събитието, тоалетите, луксозните ресторанти и др., преценете сами.

 

- Доста често пътувате до Русе в качеството си и на временен Русенски митрополит. Ще ви липсват ли градът и епархията там? Какъв духовник трябва да я наследи?

 

- Аз оглавих Русенската епархия през 1994 г., преди близо 20 г., така че се чувствам дълбоко свързан с нея: със свещенството, монашеството, миряните, селищата, храмовете и манастирите. Предстоящата раздяла ме изпълва с тъга. Но такава е волята Божия. Какъв архиерей ще ме наследи на епархийската катедра, това ще решат епархийските избиратели, които ще избират между 18 епископи, всеки със своите качества и достойнства.

 

- За вас и за митрополит Йосиф се говори, че сте били любимци на патриарх Максим. Като какъв ще остане той за вас в живота ви?

 

- За всички нас, които познавахме патриарх Максим, пък и за целия православен свят, той бе и ще остане пример за подражание. Той бе изряден монах и притежаваше най-ценните християнски добродетели: пословично скромен, смирен, търпелив, кротък, незлопаметен, духовно умъдрен, символ на опрощение. Със своето благочестие, твърда вяра и висок християнски морал той показа на всички православни християни, че в нашето лукаво време аскетическият подвиг и молитва са възможни.

 

Той носеше патриаршеското си служение с изключителна отговорност към светото Православие и с послушание към Църквата, като неотклонно пазеше чистотата на вярата. Мисля, че тепърва ще осмисляме и осъзнаваме какъв първосветител сме имали, който, уверен съм, и сега няма да ни остави в своите молитви пред Божия престол.

 

- Ваше Светейшество, чувствате ли се като обединител? Изборът ви бе приет от повечето българи като най-достойния?

 

- Само Бог е съвършен. Ние, архиереите, като всички човеци притежаваме едни или други достойнства, различни дарби от Бога, възможности, лични качества, способности. Един архиерей е добър организатор, друг - добър администратор, трети - добър оратор, един е придобил в душата си мир и го предава и на хората около себе си, друг има решителен характер, един се отличава с кротост и незлобие, друг - със смелост да взема решения и да поема отговорност. Никой от нас не е съвършен и не може всичко. Но когато архиереят е добър молитвеник и търси Божията подкрепа, Бог ще го насочва и подкрепя в неговото служение и ще му изпраща добри съработници и помощници, за да допълни неговите немощи.

 

- Оглавихте класацията на рейтингите на институциите с най-високо доверие. На какво го отдавате?

 

- Мисълта, която ме обзема, когато чуя за подобни допитвания, е: колко дълбоко всъщност е вкоренена православната вяра у българския народ и колко греши всеки, който подценява този факт. Въпреки десетилетията атеистическа власт, която „роди“ няколко поколения българи, непознаващи своята вяра, въпреки предизвикания от външни сили разкол, който обърка още повече колебаещите се във вярата, въпреки обругаването на Църквата и изпитанията, през които тя преминава и днес, българинът сякаш генетично си остава православен и без особено афиширане продължава да търси и намира духовни сили, напътствия и подкрепа под купола на храма.

 

- Ваше Светейшество, ако трябва с едно изречение, да се обърнете към християните, които празнуват днес Възкресение Христово, какво ще е то?

 

- Нека обичаме Христа, да следваме учението Му, защото то е учението на любовта и спасението! Нека на Него възлагаме упованието и надеждите си и тогава Възкръсналият Господ ще излива върху нас Своите милости и неизчерпаемата Си благодат! Възкресение Христово е празник на победата на живота над смъртта. Празник на победата на божествената любов над греха и развалата. То е ново начало. Нова надежда.

Интервюто взе: Галина ДИМОВА, в. Преса
Снимка: Весела Игнатова

 

 

« предишна новинаследваща новина »