ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Поклонническо пътуване до Рилския манастир

12 септември 2013 12:13, Русенска митрополия
Поклонническо пътуване до Рилския манастир

В ранното утро на 6 септември 2013 г. - деня, в който България честваше 128 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия - група поклонници от Русенска епархия се отправихме на път, за да се поклоним пред мощите на най-великия и обичан български светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец, наш молитвеник и застъпник пред Божия престол. Водач на групата ни беше йеромонах Антоний, брат на Басарбовския манастир. Маршрутът на нашето поклонническо пътуване включваше посещение на Рилския манастир и Руенския манастир „Св. Йоан Рилски”, с. Скрино.

Изричайки молитвата “Отче наш”, тръгнахме към Рилския манастир. По пътя пред очите ни се разкриваха невероятно красиви природни гледки. В късния следобед пристигнахме в най-величествения манастир в България - Рилския. Преди да се настаним по стаите, предоставяни в манастира за поклонници, се отправихме към планината. Всеки от нас искаше да разбере повече за светеца, основал Рилския манастир. По камениста горска пътека, стигнахме до малка поляна с параклис. На това място св. Йоан Рилски е бил погребан след смъртта си от монасите. Предстоеше ни да видим пещерата, в която светецът е прекарал в молитва и пост последните 5 години от живота си. Тази пещера е с два входа – единият е толкова нисък, че за да влезем, трябваше ниско да се приведем, а другият - тесен и ръбест. В пещерата беше тъмно и влажно. Единствено светлината на запалените свещи разпръскваше мрака и осветяваше светите образи от иконите, поставени върху каменна плоча. Преминавайки през тесния отвор, се озовахме на пътека, която водеше до мястото, където светецът е утолявал жаждата си с вода, изтичаща от скалите. Светена вода, наречена така заради светеца, който е пил от нея. Тук е построена малка чешма. Болните, които с вяра пият или се измиват с нея, получават изцеление. Точно срещу чешмата може да се прочете Заветът, оставен от св. Йоан Рилски, не само за монасите, но и за идните поколения православни българи. Малко по-нагоре стигнахме и до скалата, на която се е молил светецът.

След това се отправихме към манастира. Колко малки се почувствахме, когато прекрачихме прага на светата обител. Такова невероятно съчетание от дървени стълби и первази, бели стени изрисувани с червени и черни орнаменти, църквата по средата на двора, изографисана с най-прекрасни стенописи и 25-метровата Хрельова кула, изградена през 1335 г., останала като страж през вековете, всичко това ни накара да се пренесем в един друг свят, не толкова земен, в мира и хармонията, градени и пазени зад манастирските стени с векове.

Сутринта станахме рано и подканяни от звука на клепалото, се отправихме към църквата за службата в 6,30 часа. Към края на литургията йеродякон Нектарий (брат на Рилската света обител) отвори за поклонение ковчега с мощите на светеца покровител на българския народ - преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Поклонихме се с почит и богобоязън. Поклонихме се и пред чудотворния образ на Пресвета Богородица „Осеновица - Покровителка”, намираща се в нарочен проскинитарий при третата колона отляво в храмовия кораб. Старинна чудотворна икона със странично прикрепени в 32 четириъгълни преградки мощи от много светии. Старо предание уверява, че тя е била подарена на манастира от сестрата на цар Иван Шишман. Така наред с религиозната си стойност като християнска светиня, тя добива историческо значение, свързва се с българската народна съдба.

Когато излязохме от църквата, ранните слънчеви лъчи, прокрадващи се зад високите планини, ни разкриха пленяващата красота на манастира, която те кара да искаш да се върнеш тук отново.

Време беше да се отправим към следващата спирка от нашето пътуване - село Скрино, родното място на св. Йоан Рилски, разположено в гънките на Осоговската планина. Високо над селото в близост до вековна букова гора се намира Руенската света обител „Св. Йоан Рилски”. Предстоеше ни да извървим 2,5 км пеша по стръмния път до манастира, но никой не се отказа. След близо едночасово изкачване, стигнахме до портата на манастира и манастирските сгради. Посрещна ни игуменът на манастира йеромонах Йоан. Запалихме свещички и влязохме да се поклоним в манастирския храм. Един от братята в този манастир е йеромонах Лука, той е от Русе, но за наше голямо съжаление отсъстваше в момента.

Над манастира навътре в гората, на около 10 минути път пеша, е разположена малка засводена с каменен зид скална ниша, която според устното предание на местните хора се смята за първата отшелническа пещера на св. Йоан Рилски. По горската пътека успяхме да стигнем до пещерата, манастирското аязмо и до голям метален кръст, поставен върху скала, извисяваща се почти над пътя, от която се разкрива невероятна панорамна гледка (кръстът обозначава мястото, от което според преданието една девица с име Косана се е хвърлила, за да се спаси от гонещите я турци).

Насладили се на тишината в манастирския двор, след молитвеното общение с Бога беше дошло времето да се сбогуваме с красивата и приветлива обител и да поемем обратно. В автобуса на път за родния град, изпълнени с духовна радост, въпреки умората сред нас цареше добро настроение - разговаряхме, споделяхме и беше много приятно да чуем “Светий Боже”, изпято от едно от децата в групата - Бетинка.

Пристигнахме в Русе късно вечерта. Всеки от нас получил утешение, ободрение и нови сили за живот, занесе частица от преживяното в своя дом.

Сърдечно благодарим на организаторите от Русенска св. митрополия, че отново ни предоставиха възможността да се докоснем до християнските светини, да отнесем в сърцата си пламъчето на вярата, което да разпалва огъня в нас, дълго след като сме се върнали в забързаното си ежедневие.

Свети Йоане, Рилски Чудотворче, моли Бога за нас, грешните, и пази твоята и нашата родина – България!

Текст и снимки: Юлия Борисова

 

 

Снимки

Рилският манастирМанастирът в с. СкриноМанастирът в с. СкриноМанастирът в с. Скрино
« предишна новинаследваща новина »