ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

МОНАХИНЯ ВЪВЕЖДА БУРГАСКИ УЧЕНИЦИ В ПРАВОСЛАВИЕТО

25 август 2009 09:41, Сливенска митрополия
Часовете по религия в някои бургаски училища се отличават с нещо наистина забележително – в тях преподава истинска монахиня

Часовете по религия в някои бургаски училища се отличават с нещо наистина забележително – в тях преподава истинска монахиня. Монахиня Ксения все още е позната в града със светското си име Димитрина Станева – дългогодишна журналистка и водеща на над двеста предавания на църковна тематика. Въпреки че е потънала във вътрешно съзерцание и е дала монашески обет, тя се занимава с деца и преподава вероучение на учениците. Може ли духовното и светското да вървят паралелно в живота на една монахиня и води ли това до вътрешен конфликт…? За това и за други духовни и светски неща, споделя монахиня Ксения.

- Кога и как започна преподавателската Ви дейност по религия?

- Започнах да преподавам през 2000-та година в три училища – СХЕУ „Св. Св. Кирил и Методий”, СОУ „П.Р. Славейков” и в СОУ „Христо Ботев” в кв. „Победа”. Докато следвах богословие във Велико Търново и бях във втори курс ме срещна отец Захарий Дечев, и ме попита: „Вие, защо изобщо учите това, след като не преподавате?”. Това ми въздейства дълбоко, стимулира ме и започнах да преподавам. Беше ми много трудно, тъй като все още не бях завършила, а педагогика и методика се учат през последните семестри. Религия е нов предмет, трудно се възприема от родители и ученици, бях изправена през истинско предизвикателство. Въпреки това, аз преподавах с много голяма любов и няма да забравя очите на децата – как стоят по местата си и гледат с тези чисти очи… като бездънни кладенци, като звезди. В тях има нещо небесно, ангелско…, докосваш се до техните сърчица и виждаш как попиват жадно, жадно Божия закон. Имаш усещането, че летиш, защото посяваш едно семенце и гледаш как невидимо Бог прави то да расте. Неописуемо чувство! И точно заради това аз преподавах, независимо от многобройните трудности. Срещата с децата всъщност бе най-големият стимул през всичките тези години.

- Предишната Ви професия е журналист. Работила сте това в продължение на много години. Разликата между тези две поприща – журналистиката и религията, ми се струва голяма…

- Винаги съм пишела стихове и разкази, мечтаела съм да бъда журналистка. Въпреки това моето първо образование е в Полувисшия институт по международен туризъм. Нашите кадри бяха подготвени за групов туризъм от страните от бившия източен лагер. И в един момент, когато се промениха нещата в България през 89-та година, тези групи изведнъж секнаха и аз трябваше да правя нещо друго, да избера друга професия. По същото време – през 93-та година, в Бургас започнаха да излизат нови печатни издания и реших да опитам да стана сътрудник на едно от тях. Става дума за „Черно море-юг”. Не исках нищо повече. Но редакторът Евдокия Симеонова ме хареса и ме назначи направо на работа. И така започнах и работих 12 години като журналист. В същото време моите духовни търсения не преставаха. Всъщност станах вярваща на 30 години и в продължение на 7-години изучавах много и различни религии, докато стигнах до Православието. И тогава станах студентка по богословие във Велико Търново, благодарение на отец Захарий Дечев, който много настояваше да уча и ме въведе в Православието. С негова помощ започнаха да ми се отварят очите и познах истинското Христово учение. Започнах да уча с мисълта, че това образование ще бъде допълнение към моя духовен живот и че ще бъде на второ място след журналистическата ми професия, която много обичах и продължавам да харесвам.

- Сестра Ксения, как решихте да обърнете живота си в диаметрално противоположна посока и да изоставите професията си?

Колкото повече напредвах в учението, толкова повече разбирах, че не мога да съвместявам двете неща. Трябваше да избера едно от двете, защото и двете изискваха пълно отдаване. Започнах да мисля да изоставя журналистиката, когато осъзнах, че подходът в двете сфери е съвършено различен. Като журналистка търсиш слабостите, слабите места, неволно влизаш в ролята на съдник, докато християнският морал изисква точно обратното. Според християнската етика трябва да търсиш доброто в другите, не да ги осъждаш. Християнският начин на живот е свързан с работа върху себе си, върху изцелението на собствената си душа. А ние сме толкова грешни, колкото дори не можем да си представим. Така у мен се породи вътрешен духовен конфликт, постепенно започнах да се отдалечавам от светската журналистика и да пиша на църковна тематика. Станах известна с материалите си, свързани с вярата. Спечелих един проект към фондация „Покров Богородичен” за серия от телевизионни предавания и част от тях реализирах в ефира на телевизия "СКАТ", другата част направих в "Рент телевизия". После в ТВ "Микс" над година вървеше предаването „Нашата вяра”, по-късно - „Светлина дойдох”. Вероятно имам над двеста предавания на тази тема. Но постепенно стигнах до момента, в който пожелах напълно да се оттегля от света, да отида в манастир и да се посветя изцяло в служба на Бога. Но едновременно с това държах да запазя и преподавателската си работа, защото я смятам за изключително необходима.

- С какви трудности се срещнахте по време на преподавателската си дейност?

Учителският колектив в по-голямата си част ме приема с уважение и разбиране, но не се отделя нужното внимание на този предмет. Това е по простата причина, че той е извън задължителната учебна програма, явява се допълнителен за децата, преподава се по обяд. Някои деца се отказват, защото религията е или преди, или след часовете им. Самите учители те приемат с уважение, но няма как да ти помогнат. Освен ако не са преподаватели, които изповядват православната вяра. На такива хора попаднах аз. Благодаря много на Мария Иванова и Желязка Казакова в СОУ ”Константин Петканов” и на Петя Пачелиева в ОУ „Елин Пелин”. Това са двете класни ръководителки, които много ми помогнаха за образуването на групи. Те много настояваха пред своите ученици да изучават религия. Техните класове идваха компактно, целите, присъстваха и деца от турски произход. Така че, е много важно как ще те посрещнат учителите, класните ръководители. Те са по цял ден със своите класове и имат влияние върху децата, имат и контакт с родителите. Изключително важно е и съдействието на самия директор, да осигури кабинет и да направи графика удобен за децата и преподавателя.

Държавата отдавна трябваше да вземе мерки православното вероучение да се въведе, ако не като задължителен предмет, то поне като задължителноизбираем. Цялото общество отчита само за себе си, че е жестоко деморализирано, отчита липсата на нравствени ценности и критерии, на цялостна ценностна система. С много голяма болка и огорчение чувам по телевизията или радиото различни дискусии, на които канят психолози, родители, преподаватели, ученици, но много рядко канят свещеник, духовно лице. През вековете християнството е доказало, че именно това е ценностната система, необходима за човека, за неговото преобразяване към добро и за преобразяване на цялото общество. Чудя се защо се търсят най-различни мерки – наказателни, ограничаващи, репресивни за възпитанието на децата, за „вкарването им в пътя”, вместо да се работи отвътре върху тяхната душа. Това е пътят. Смятам, че с нашата преподавателска работа ние правим точно това и внасяме християнския морал в обществото по този начин. В момента децата се възпитават в невъздържаност, родителите се стремят да задоволят всичките им капризи и материални потребности. В това няма нищо лошо, християнството не е враг на това, но когато се акцентира само върху материалното и не е изградена ценностна система, детето се превръща в егоист и консуматор. А християнството възпитава по обратен начин детето – във въздържание, послушание и кротост, в прошка, любов и себераздаване, в себежертване. Само така могат да се изградят ясни критерии за добро и зло и обществото да се преобрази.

- Как живее една монахиня в светските среди, това не води ли до вътрешен конфликт? Не трябва ли онзи, който се е обрекъл в служба на Бога, да бъде далеч от светската суета?

- Когато Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий, когото безкрайно уважавам и на когото съм дълбоко признателна за духовните му грижи към мен, прие да ме постриже в монашество, той уважи желанието ми едновременно да служа на Бога в манастир и да преподавам религия. Наистина ми е трудно, но трябва да се знае, че монахът или монахинята бяга от света, не защото мрази хората, а за да се вглъби в молитва, за да може, отделяйки се от света, да се моли за него, живеейки изцяло по християнските закони. Живеейки в света, у мен се поражда един вътрешен конфликт, но остротата му се стопява благодарение на детските очи.

Монахиня Ксения е сестра на манастира „ Рождество на пресвета Богородица” край с. Кабиле, Ямболска община.

Озвучаване: Боряна Николова

 

 

Снимки

Монахиня Ксения все още е позната в града със светското си име Димитрина СтаневаМонахиня Ксения (Станева)

Аудио

Монахиня въвежда бургаски ученици в Православието

« предишна новинаследваща новина »