ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВО на Вселенския патриарх Вартоломей към Българския патриарх Неофит, Патриаршески храм „Св. Георги”, Фенер, 22.09.2013г.

23 септември 2013 00:30, Българска Патриаршия
Слово на Н.Б.В. патриарх Вартоломей към Н.С. патриарх Неофит

СЛОВО

НА Н. Б. В. ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ Г-Н Г-Н ВАРТОЛОМЕЙ ПРИ СЪСЛУЖЕНИЕТО СЪС СВЕТЕЙШИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ Г-Н Г-Н НЕОФИТ ПО ВРЕМЕ НА НЕГОВОТО МИРНО ПОСЕЩЕНИЕ ВЪВ ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ

ПАТРИАРШЕСКИ ХРАМ, 22.09.2013 г.

 

Ваше Светейшество Митрополите Софийски и Патриарше български г-н г-н Неофите, твърде обични в Христа Бога брате и съслужителю на наше смирение – Добре дошли, носейки патриаршеското достойнство като Предстоятел на братската Българска православна църква заедно с честните Ви придружаващи в градината на Майката Света Христова и Велика Църква.

Ваши Високопреосвещени Преосвещени братя,

Добропочтени архонти,

Уважаеми господа Генерални консули на Гърция и България,

Обични в Господа чеда,

 

Колкото сме натъжени от представянето в Господа на беловласия и достоен за уважение Ваш предшественик – приснопаметния патриарх Максим, който допринесе много в трудни за Българската църква и народ времена, толкова се зарадвахме на вестта за достойния избор на Ваше Светейшество, който е познат на наша скромност от много години като Русенски митрополит, на Патриаршеския престол на многообичната дъщеря и сега братска света Българска православна църква.

И това е така, защото в тайнственото тяло на нашия Господ Иисус Христос, на което принадлежим, дължим по свето-Павловия съвет: „Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.“ Споделяме тълкуванието, което дава на тази апостолска сентенция и лично на нас като Вселенска патриаршия показалият себе си като верен в свидетелство и учение и жив пример Константинополски архиепископ св. Йоан Златоуст: не считайте за голямо постижение това, че се радвате с брата си, който се радва или че плачете със страдащия, защото е важно и те, и вие да пребъдвате в Църквата и да я пазите цяла и нерушима.

Двете наши Църкви - Майката Константинополска и дъщерята Българска - Светейши брате, имат общ Господ и обща православна вяра и през вековете, имайки паралелен в света исторически ход, тези църкви отначало по въздействие на първолошия враг, по много и различни начини са били изпитани и понякога са преминавали границите поставени от нашите свети отци и поради, разбира се, човешките слабости и преднамерени действия. Само че ето - любовта Христова, Който дойде като Победител, за да победи - винаги побеждава и до днес! И всички, които в Бога изповядват връзката на любовта имаме великата радост да посрещнем Ваше Светейшество, украсен с много добродетели, като ангел Господен в катедрата на Вселенската Патриаршия - духовната родителка, хранителка и Кивот на Вашата св. Българска православна църква.

Истина е, Ваше Светейшество, че БПЦ е любимата дъщеря на Светия апостолски и патриаршески Вселенски престол, и се приобщи към Христовото дърво по времето на царуването на блаженопочинали царе Михаил Трети и Борис-Михаил с голямата грижа и свещеноапостолска и светоотческа дейност на светите патриарси Фотий и Игнатий, по времето на които истинската история е най-сърдечно записана от светите Кирил и Методий. На всички са известни фактите, които произтичат от християнизирането и кръщението на Вашите прадеди и случилата се неприятна намеса на Римската църква, която се намеси без да има защо, и която поиска абсурдно настойничеството на новопокръстените православни български християни.

Това беше епоха на големи брожения, формирания на сблъсъци. През 19 в. в лоното на Майката Света Христова Велика Църква - църквата на Божията мъдрост, се свещенослужи от дълго време тайнството на спасението чрез мисионерство, образуват се духовните личности на Изтока, на нашата Източноправославна Църква и се осъзнава великата мисия към другите хора, от близко или далече.

Показателно е и отбелязваме, че през периода на великите патриарси исихасти на Църквата Майка особено се заздрави духовната връзка между нашите две църкви - чрез братските връзки на Вселенската Патриаршия от св. Калист с известното духовно лице на Вашата църква преподобни Теодосий Търновски - и двамата подчинени на големия отец на исихазма преподобни Григорий Синаит. По този начин предшественикът на Ваше Светейшество св. Евтимий - Патриарх Търновски - допринася решително за духовното единство между Българската църква и Майката Константинополска църква, придружавайки своя духовен отец св. Теодосий в Константинопол, тук, както и на Света Гора Атонска. Той навлиза дълбоко в църковната, литургична, книжовна и исихастска традиция и в продължение на това подкрепя вярващия православен български народ по време на дългия и тежък период на робството, приемайки доброволно мъченичество.

Свидетелството и светлият пример на тези двама патриарси трябва да ни вдъхновява и днес като църковници и да се борим за единството на нашите две църкви, както правеше и блаженопочиналият патриарх Максим, създавайки благи и хармонични връзки с Вселенския престол и почитайки го подобаващо като Църква Майка. Само по този начин бихме могли да изпълним чрез поверената на нас Божия благодат завета на нашите Църкви и на нашите народи, за което ще бъдем отговорни в Съдния ден.

Длъжни сме да признаем, че в нас надделява, в този случай, но не винаги и абсолютно, познатият от историческата епоха на Фотий Велики принцип, че „политиците не могат да променят църковните дела“. Когато обаче политиката със земни човешки преспективи и претенции настоява да подчини богочовешкия организъм и да го направлява както й е удобно като подчинена на Божия принцип и църковната същност, тогава това отклонение представлява тумор в мирното изпълнение на делото й. По този начин Църквата нерядко е приемана от страна на политическите власти като слугуваща и се ограничава в техните лицемерни перспективи и намерения.

Именно от този факт и двете църкви имаме най-горчив исторически опит и до днес. Но ние, православните, настояваме и осъждаме всеки вид етнофилетизъм, подчертавайки постоянно и при всяка възможност, че като чеда на един общ купел на Църквата представляваме Рода на християните, в света живеейки и за небесното жадувайки, и имаме като устав на църковния ни живот Евангелието на Христа и православната вяра, предадена ни веднъж от Господа, апостолите и светите Отци и Честното Тяло и Кръв, пролята заради нас от Разпнатия Спасител и чрез която се храним и увеличаваме.

По-никакъв начин Константинополската Църква-Майка, имайки като пример, надежда, опора и компас „Божията мъдрост, мир и сила“, не позволява да се мислят и още повече да се правят неща, които не спомагат за единството и мира, чието поддържане е дълг на Едната Православна църква. В продължение на казаното, и още повече що се отнася до разпространението на християнството по целия свят Вселенската Патриаршия цели изпълнението на Божията воля, а не на която и да е лична, национална или друга цел. По този начин трудейки се, очакваме „новите небеса и нова земя” и се молим заедно с Псалмопевеца „Боже, бъди милостив към нас и ни благослови, осветли ни с Лицето Си”.

Ваше Светейшество,

Отците пустинножители пишат в Геронтикона: „Видял ли си брата си, видял си Самия Господ Бог“. И ако тази истина важи за всеки човек като образ Божи, много повече важи за любим брат и съслужител като Ваше Светейшество.

Времената, в които живеем, се определят като последни. Но кога е спряла Църквата да различава и разглежда фактите през призмата на есхатологията? За съжаление древният изкусител винаги ще внесе и в Църквата тройното изкушение, явило се пред Сина Човечески по време на четиридесетдневното уединение в пост и безсъние: изкушението на страстолюбието, властолюбието и самолюбието.

Ние обаче, имайки за предвечен пример мъчениците и светиите, преподобните и праведните, сме длъжни да насочваме Божия народ, нашите вярващи към пренебрегване на изкушенията на демоните, не предавайки нашия пример понякога на извратен ум и срамотни страсти, а да им посочваме единствения образец – Господ - „когато тяхната съвест свидетелствува и мислите им една друга се обвиняват или се оправдават, в деня, когато Бог ще съди тайните на човеците”. Ето, това е нашият дълг и отговорност като пастири и, разбира се, като предстоятели на тези Църкви.

Изразявайки още веднъж нашата искрена радост за присъствието на Ваше Светейшество при нас в този момент, а също и добрата перспектива за бъдещото развитие на светата Българска православна църква, която е преживяла и неприятни моменти през миналото и в последните години, и нейното сътрудничество с този Свещен Център на Православието по всички големи въпроси, които занимават съвременния свят и измъчения човек в частност, както и приключването на подготовката по свикването на Светия и Велик Събор на нашата Православна църква, обединени винаги в общата, предадена от светите отци вяра, се молим по молитвите на Света Богородица, на св. великомъченик Георги, на св. Неделя и на св. Йоан Рилски да се удостоим да бъдем съпричастници на неразрушимото Царство, и да се насладим в желания рай на нескончаемата радост на недостъпната Божия светлина, извираща от лицето на Господ.

Ваше Светейшество,

Чуваме днес свещеномъченика епископ на Синопис - Фока да ни призовава да понесем на раменете си герба на нашата вяра – Светия Кръст, и да поемем неотклонно по пътя на спасението неразделни и обединени в Господа всички Православни църкви една към друга и към своя Център първа по любов и служение Вселенска Патриаршия, и обединени и в сътрудничество до свършека на вековете двете наши църкви – Константинополската и Българската. Един е мъченикът и едно е свидетелството - и онзи, който свидетелства в мъченичество и онзи, който е мъченик, свидетелствувайки. И нека чуем и мъченика и свидетелството, защото „Верен свидетел души спасява”.

Добре дошли, Ваше Светейшество и многожелани брате, в тази крепост на свидетелството и на мъченичеството, в крепостта на Майката Света Христова Велика Църква. Приемете нашите уверения, че винаги ще имате нас, както и досега, братолюбиво отзивчиви и горещи съмолители в изпълнението на възложените Ви като велик архиерей високи патриаршески отговорности.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, Който е говорил чрез Пророците, и на тази наша среща, брате.

Христос посреди нас, бил е, е и ще бъде! Амин.

Снимки: Amen.gr

 

 

« предишна новинаследваща новина »