ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Академик д-р Владета Йеротич изнесе лекция в Богословския факултет на СУ

27 септември 2013 22:26, Софийска митрополия
Академик проф. Владета Йеротич

Академик д-р Владета Йеротич е роден през 1924 г. в Белград, където е завършил гимназия и медицински факултет. Специализирал е невропсихиатрия и психотерапия в Швейцария, Германия и Франция, а по-късно учи психология и богословие. В продължение на дълги години той работи като ръководител на Психотерапевтичното отделение в болницата „Драгиша Мишович” в Белград и има значителен принос за цялостното развитие на психотерапията в Сърбия. Освен в областта на психологията и психиатрията, той има задълбочен интерес и към тяхната връзка с литературата, както и към културната антропология, а по-късно се насочва и към свързаните помежду си религия и психотерапия. Д-р Владета Йеротич е редовен член на Медицинската академия и на Сръбската академия на науките, а от 1985 г. и до днес е професор в катедрата по Пастирска психология към Белградския богословски факултет на Сръбската православна църква. От 1997 г. той е ръководител на новооснования с благословението на приснопаметния патриарх Павле Пастирски консултативен център в Белград, където работи с екип от богослови, психолози, педагози, социални работници и други специалисти по проблемите на пастирската психология и медицина. Проф. Йеротич има публикувани многобройни книги, студии, статии, лекции и есета в Сърбия и в чужбина, които са плод на неговата дългогодишна работа като психиатър и психотерапевт, като вярващ човек и богослов, което го нарежда сред малкото съвременни православни учени в тези области. От неговото богато творчество могат да се посочат някои по-значими трудове: Психоанализа и култура (1974), Болест и творчество (1976), Между авторитета и свободата (1980), Невротичните явления на нашето време (1981), Неврозата като предизвикателство (1984), Даровете на нашите родители (І част 1984), Човекът и неговата идентичност (1988), Юнг между Изтока и Запада (1990), Мистичните състояния, видения и болести (1992), Даровете на нашите родители (ІІ част 1993), Психологическото и религиозното битие на човека (1994), Вяра и нация (1995), Старото и новото в християнството (1996), Християнството и психологическите проблеми на човека (1997), Индивидуализация и (или) обожение (1998), 50 въпроса и 50 отговора от християнско-психотерапевтичната практика (2000), Духовни разговори (2000), Остават само делата на любовта (2000), Мъдри като змии и незлобливи като гълъби (2001) и др. Много популярна у нас бе неговата книга „Учението на св. Йоан Лествичник и нашето време”. В цялата си научна практическа дейност проф. Йеротич се опитва да постави за разрешаване екзистенциалните проблеми на човека и да посочи начина, по който светоотеческото богословско и подвижническо предание може да помогне на съвременната психология. Той се занимава успешно с най-дълбоките измерения на човешкия духовен живот в контекста на съвременните научни постижения на философията и психологията (особено на дълбинната психология) и в светлината на религията, преживяна в условията на съвременния свят. Неговото творчество е едно забележително и до голяма степен пионерско дело в доближаването и диалога на две твърде сродни научни (и не само научни) дисциплини: богословието и психологията, които изследват тайните на човешкото съществуване. В него той е изпълнил на практика древния християнски аскетически и педагогически идеал: да говорим само за това и само от това, което предварително сами сме вкусили с цялото си същество, и затова неговата мисъл като богослов и християнски психотерапевт извира от опита на вярата и участието в живота на Църквата. В цялото си творчество той поставя за решаване редица актуални за съвременната психология въпроси и търси тяхното решение в светлината на Христовото евангелие и опитната мъдрост на светоотеческата богословска традиция. „Акад. проф. Йеротич е изтънчен анализатор на човешката психика. Той е мисионер сред психолозите и посланик на психологията сред богословите", казва за него о. Владимир Вукашинович.

На 24 септември Аулата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски" едва успя да побере всички желаещи, дошли на живо да се срещнат с личността на големия сръбски психиатър акад. проф. Владета Йеротич. Той гостува в България по повод премиерата на българските издания на неговите книги „Завръщане към отците" и „Психологическото и религиозното битие на човека" (изд. „Омофор"). Акад. проф. Йеротич изнесе и лекция на тема „Загадката на греха".

Гостът бе приветстван от доц. д-р Димо Пенков, зам.-декан по учебната дейност на Богословския факултет, от името на деканското ръководство и академичната колегия. „В личността на акад. проф. Йеротич хармонично и плодотворно съжителстват психологът и богословът... Щастливи сме да го видим сред нас днес в Аулата на Богословския факултет и непосредствено да се докоснем до неговото слово. Вратите на Богословския факултет винаги са отворени за него... Позволявам си да препоръчам книгите на акад. Йеротич на нашите студенти поради несъмнената им актуалност", отбеляза доц. Пенков.

„Акад. проф. Йеротич успява да направи един уникален синтез между психологическото и религиозното, между пътя, по който психологията се опитва да изследва безграничните тайни на човешкото битие, и от друга страна – откровението, което имаме в опита на християнското богословие... Днес обикновено разглеждаме психологията и богословието, науката и религията като две абсолютно независими области на човешкото познание и смятаме, че между едната и другата област няма нищо общо. Владета Йеротич не само успява да изгради мостове, но и да предложи цялостно познание за човека", каза доц. д-р Свилен Тутеков, преподавател в Богословския факултет на Великотърновския университет и редактор на книгите „Завръщане към отците" и „Психологическото и религиозното битие на човека".

„Тези две книги – добави доц. Свилен Тутеков – са едно своеобразно пътуване. В първата откриваме пътуването назад към отците и в същото време – напред заедно с тях в лабиринта на съвременните психологически теории. Във втората книга откриваме едно пътуване, в което не се изоставя, а тъкмо напротив – преосмисля се научното знание, което има съвременната психология... Убеден съм, че с излизането на българските издания на тези две негови книги, се прави важна крачка в това, от една страна, да осмислим нуждата от профилирано знание в областта на психологията за нашето академично опитно и пастирско богословие, и в същото време – психолозите и психотерапевтите да видят дълбокия богословски смисъл на това, с което се занимават – съкровената тайна на човешката личност".

„В тези книги се опитах да помиря науката и религията", каза самият автор на „Завръщане към отците" и „Психологическото и религиозното битие на човека". Пред българската публика той сподели за своя път от психиатър в сръбска болница до (и след) момента, в който е поканен да основе катедра по пастирска психология и медицина в Богословския факултет на Белградския университет. „Нужна ли му е на православното богословие пастирска психология? Да, уверен съм, че му е нужна. Тя се изучава ... и в много православни факултети, например в Атина проф. Йоанис Корнаракис беше този, който оглавяваше катедрата по пастирска психология".

Акад. проф. Йеротич сподели и защо е избрал именно размислите на тримата – св. Йоан Лествичник, св. Марк Подвижник и св. Исаак Сирин - за основа на своя анализ в книгата „Завръщане към отците": „Тяхното учение е актуално. Завръщането към отците не означава да занемарим или да изоставим съвременното знание. Още при тях става въпрос за помиряването на вярата и знанието. Св. Исаак Сирин казва, че човекът не познава себе си, че е по-лесно да видиш ангелите, отколкото да познаеш себе си. Св. Марк Подвижник пък ни задава провокативния въпрос: когато вършим нещо добро на някого, дали очакваме той да ни отвърне с друго добро?! Да, очакваме. Затова и корупцията е най-естественото нещо на света, но пък... не е християнско. „Аз – на тебе, ти – на мене", древните римляни добре са познавали този принцип, но какво казва Христос – когато направиш добро, не очаквай да ти се върне! Това не е природно, а е свръхприродно! Ние обаче, като християни, дори и да твърдим, че не очакваме добро от някого, когато сме направили добро – това е на съзнателно ниво, но на несъзнателно може и да не се окаже точно така, защото несъзнаваното заема по-широка територия от съзнаваното (теолозите е добре да знаят какво са писали Фройд, Адлер, Юнг по въпроса за несъзнаваното - бел. ред. - макар и цялостните им концепции за човешката психика да са неприемливи за Православието). Затова и не познаваме себе си. А св. Йоан Лествичник говори за това как да примиряваме вярата със знанието, които не бива да бъдат в конфликт".

Лекцията на сръбския гост провокира много интересна дискусия, а след края на срещата всички желаещи успяха да вземат автограф от него.

 

Изготвено по материали от Интернет
Снимки: Нина Комарова

 

 

Снимки

В аулата на Богословския факултетВ аулата на Богословския факултет В аулата на Богословския факултет В аулата на Богословския факултет Академик проф. Владета Йеротич В аулата на Богословския факултет Академик проф. Владета Йеротич
« предишна новинаследваща новина »