ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СКРЪБНА ВЕСТ - престави се в Господа майка Евпраксия

18 октомври 2013 16:37, Ловчанска митрополия
Врачешки манастир

На 16 октомври се престави о Бозе приснопаметната Божия рабиня дългогодишната игуменка на св. Врачешка обител майка Евпраксия.

Тя е родена на 5 септември 1914 г. в с. Гложене, Тетевенско, с мирско име Тота Николова Георгиева. На 3 години остава сираче, без майка, като най-малка от трите деца, които поема и отглежда бабата. От 13-годишна възраст, още девойче, Тота работи като слугинче с голямо трудолюбие и прецизност в работата си. На 14 години чувства вътрешен глас, че няма да се омъжи, а сърцето й гори и тегне към Господа.

Когато става на около 22 години, тя научава за Врачешкия манастир. На 12.05.1937 г. в него я завежда сестра Евфимия. Една година по-късно, в манастира постъпва като послушница и Кръстанка Пунева. Двете заживяват заедно в такава любов, с каквато може да се сравни любовта между св. Григорий Богослов и св. Василий Велики. На Неделя Кръстопоклонна 1941 г. двете получават пострижение в малка схима в храма “Възнесение Господне” в гр. Ботевград от Ловчанския митрополит Филарет и получават имената Евпраксия и Касиана. Под мантия ги взима схимонахиня Евпраксия от София, която отдавна е позната на доскорошната послушничка Тота.

От 1943 г. до 1975 г. игумения на Врачешкия манастир е монахиня Касиана. Майка Касиана издига манастира в духовен стожер. След нейната смърт на 22.02.1975 г. този отговорен пост поема монахиня Евпраксия. На 20.04.1989 г. тя приема велика схима, заедно с монахиня Параскева от същия манастир. В този ден малка схима приемат и родните сестри послушнички Мария и Борянка с имената Касиана и Максима. Сега Касиана е настоящата игумения на Врачешкия манастир.

Майка Касиана казва: “Отличителни черти на майка Евпраксия бяха дълбокото смирение и послушание. Както казват светите Отци: "За монаха са необходими: събиране в себе си, вглеждане само в себе си, непрекъсната молитва, отсичане на желанията" - това беше същността на майка Евпраксия. А за да може да запази този светоотечески завет, тя се ограждаше с дълбоко мълчание. Господ я удостои с дълъг живот, за да освети манастира със своя пример. В него монахините намират Божия промисъл и грижа за светата обител. Не минаваше и един ден, в който майка Евпраксия да не помене със загриженост момента, в който ще се престави на Господа”.

Бог да упокои майка Евпраксия в царството Си, там дето почиват праведниците. Амин!

 

 

« предишна новинаследваща новина »