ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВА ЗА ДЯДО НАТАНАИЛ

18 ноември 2013 11:04, Весела Игнатова
Неврокопски митрополит Натанаил

За много хора дядо Натанаил ще си остане обичаният архиерей. За други, които го познаваха по-отблизо, той беше изрядният монах-аскет и молитвеник, стремящ се да черпи в монашеския си път с пълни шепи от духовната мъдрост на редица известни светогорски и наши духовни старци-наставници. Но който и да застанеше пред този дребничък на ръст, слабоват монах с дълга прошарена брада, чувстваше, че от него излизат дух и сила. Той можеше спокойно да си остане обикновен монах и да продължи с аскетическите си трудове, а със словесните си и богомъдри дарби можеше да бъде и прекрасен наставник. Но монахът Натанаил избра да служи на майката Църква по друг начин. Той виждаше вопиющата нужда да се изгражда новото поколение вярващи хора непосредствено след атеистичния режим. Още като Крупнишки епископ в най-яростните години на разкола, 1992-1994 г., с още няколко членове на Св. Синод дядо Натанаил застана твърдо до патриарх Максим. Опитите да се спре старокалендарният разкол през 1992 г. бяха също негова инициатива. Това е архиереят, който в началото на деветдесетте години възобнови след прекъсване издаването на органа на БПЦ „Църковен вестник” с ново тематично съдържание, оформление и форма. Той е неуморимият архиерей, който по това време подпомагаше създаването на православно младежко движение в Църквата ни. Мнозина си го спомнят да снове между Синодалната палата и парламента, да пише, да ходи и ходатайства пред държавните институции.

През 1994 г. митрополитската катедра му даде независимост и възможност да работи за което е избран. Казано е: „По плодовете ще ги познаете”. За всичките деветнадесет години служение като Неврокопски митрополит, дядо Натанаил се захвана с най-належащото, пренебрегваното и изгубеното досега – духовното възпитание на подрастващите и младежта. Това са десетките детски лагери в Гърция и в Хаджидимовския манастир. Някои от тези деца избираха пътя към духовните семинарии, подпомагани и насърчавани от дядо Натанаил. Много младежи миряни ставаха негови духовни чеда, учеха се на духовна мъдрост и впоследствие редица от тях ставаха изрядни свещеници и монаси. От тях трима вече са епископи. Ненавиждащ показността, при дядо Натанаил тихомълком, без да се вдига много медиен шум, се възстановяваха манастири и храмове.

Това е митрополитът, който беше коректив за преодоляване на грешките на редица негови събратя. Беше против всички клюкари, интриганти, спекуланти и всички други, употребяващи Църквата за уреждане на земното си битие. По тази причина беше си спечелил и много врагове – от разколници до поддръжници на врачки и грабители на църковни имоти, а безбожните медии всячески се стараеха да го очернят. Постоянните борби, които водеше срещу неправдите и безбожието постепенно подкопаваха и без това крехкото му телесно здраве. Но Бог обича Своите, затова им изпраща и изпитания, за да ги пречисти и прибере при Себе Си.

Вечна, блажена и светла да бъде паметта на новопреставилия се в Христа Божий угодник - митрополит Натанаил!

БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

Текст: Велизар Пейков

 

 

« предишна новинаследваща новина »