ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО ПО ПОВОД БЛАЖЕНАТА КОНЧИНА НА НЕВРОКОПСКИЯ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ

20 ноември 2013 12:56, Българска Патриаршия
Негово Светейшество Българският патриарх НЕОФИТ в молитва за Неврокопския митр. НАТАНАИЛ

„Никой от нас не живее за себе си и

никой не умира за себе си,

но живеем ли - за Господа живеем,

умираме ли - за Господа умираме;

следователно, живеем ли, или умираме –

Господни сме” (Рим. 14:7-8).

 

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ,

СКЪПИ В ГОСПОДА ОПЕЧАЛЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

В каква пълнота тези думи на св. ап. Павел се отнасят за новопреставилия се Неврокопски митрополит Натанаил! Той през всички дни на своя живот живееше за Господа, „Комуто служеше с духа си” (Рим. 1:9) и с всичките си душевни и телесни сили до самата си смърт. И ние - свидетелите на неговите трудове и отдаденост на Бога и Църквата, които днес стоим потопени в скръб около ковчега му, имаме увереността, че и в смъртта си той ще е с Господа, към Когото прилепи сърцето си от млада възраст.

Роден в благочестиво православно семейство, положил всяко старание в обучението си в Софийската духовна семинария и Атинския богословски факултет, отрано избрал и неотклонно с ревност следвал монашеския подвиг, за да привнесе „към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов” (2 Петр. 1:5-7), Неврокопският митрополит Натанаил служеше на Бога и на светата ни Църква навсякъде, където беше поставен: като протосингел на Ловчанската св. митрополия, като обгрижващ българската църковна община „Св. Йоан Рилски” в Лондон, като протосингел и викарен епископ на Софийска митрополия, като главен секретар на Светия Синод и най-вече като епархийски архиерей на Неврокопска епархия. Той носеше възложения му от Бога кръст „с дълготърпение, с Дух Светий. С нелицемерна любов, със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата, при укори и похвали” (2 Кор. 6:6-8). Без да щади себе си, понасяше страдания – духовни и телесни „като добър воин Христов” (2 Тим. 2:3), защото знаеше, че „страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви” (Рим. 8:18).

Митрополит Натанаил беше истински носител и пазител на духовната традиция на св. Православие. Той се учи на подвижничество от такива носители на Божията благодат като: архимандрит Даниил от Троянския манастир, архимандрит Евлогий от Рилския манастир, схимонах Серафим от Зографския манастир, архимандрит Серафим Алексиев и други знайни и незнайни Божии угодници от нашето време, в които дишаше Светият Дух, които той с боготърсещата си душа откриваше, познаваше, ценеше и следваше в своя житейски път. И предаде този духовен опит, този събран с толкова усърдие духовен еликсир, на своите многобройни чеда, които, всеки според своята мяра, следваше този изпитан през вековете път, водещ към живот вечен. Той вярваше и изповядваше, че Бог винаги помага и укрепява онези, които търсят спасение, които искат да бъдат честни пред своята съвест и да изпъляват обещанията, дадени пред Господа.

Стотици са днес мъжете и жените, преминали през неделните училища и детски лагери в богохранимата му епархия, които под отеческата грижа на митрополит Натанаил от ранна възраст опознаха от опит и изучиха Православната вяра, навлязоха в църковния живот и мнозина от тях днес са служители на Църквата. Не скъпеше време и сили в трудове по въздигането и укрепването на духовния живот в епархията му, служеше и проповядваше неуморно, назидаваше и изправяше с отеческа жертвена любов своите пасоми, бдеше ревностно за чистотата на вярата и за това никоя от поверените му от Бога души да не се отклонява ни надясно, ни наляво, грижеше се за чинното извършване на богослужбите, трудеше се за въздигането и благоукрасяването на храмове и манастири, за книгоиздаването, просветата и социалната дейност в диоцеза на Неврокопска епархия.

Воден от своята дълбока вяра и ревност по Бога, той не пожали сили, за да приведе в оградата на Църквата и към купола на светото Кръщение лутащи се, колебаещи се, заблудили се души, да ги роди във вярата и да ги укрепи в нея; не пожали сили за възстановяването на църковното единство и мира както в поверената му епархия, така и в цялата Българска православна църква. Във всичките си дела новопреставилият се митрополит Натанаил се стараеше да познава „от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия” (Рим. 12:2), като имаше „пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно” (2 Кор. 4:18), пребъдваше във вярата твърд и непоколебим (Кол. 1:23), вършеше всичко словом или делом в името на Господа Иисуса Христа (Кол.3:17), усилваше се в благодатта, която му бе дадена от Христа Иисуса (2 Тим. 2:1), пребъдваше в това, на което е научен и което му бе поверено (2 Тим. 3:14).

Братя и сестри,

Ние изпращаме сега нашия обичан събрат, който „имайки в себе си словото на живота” (Филип. 2:16), пламтеше от „ревност към доброто винаги” (Гал. 4:18), „чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща” (2 Кор. 8:22), с молитва: Бог по Своята безмерна щедрост да въздаде стократно за добрите му трудове и да всели душата му там, където „праведницы сияют яко светила”.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

+ НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

 

 

« предишна новинаследваща новина »