ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Проява на възрожденска деятелност през ХХІ век или един съвременен пример на синтез между християнско благочестие и родолюбие

11 септември 2009 11:09, Софийска митрополия
гостна

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит г-н г-н Максим, на 9 септември – празника на светите праведни богоотци Иоаким и Анна, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Иоан, викарий на Софийския митрополит, посети доскоро неизвестния за обществеността ни старинен храм “Св. преп. Петка” край село Белчин, Самоковска духовна околия. Посещението бе предприето по молба на строителния инженер г-н Симеон Пешόв, президент на строителната фирма “Главбулгарстрой”, станал известен напоследък като един от най-дейните ктитори и щедри дарители на родната ни Църква, а в частност и възобновител на порутения допреди около две години старинен белчински храм. В носене задълженията си на епархийски епископ (надзорник) на духовните дела в помощ на митрополита, а също така и на координатор по отношение на каноничното изпълнение на храмостроителството, вътрешното устроение и тяхното благоукрасяване, Негово Преосвещенство бе повикан да се запознае с работата на зографите, наети от г-н Пешов да стеноизпишат храма в късно-средновековен стил, съответстващ на епохата на въздигането му. От страна на архиерея бе обърнато внимание на надписите над светийските ликове и сцените от евангелски събития, но всъщност конкретни забележки не бяха направени. Друг повод за визитата на викария бе възникналия въпрос във връзка с мястото, където да бъде експонирана храмовата сбирка от паметници на българското иконописно изкуство. Следва да бъде пояснено, че на 27 септември 2007 г., за голяма радост на ктитора и местното население, редица икони, принадлежали някога на храма, бяха върнати на мястото им след дълги години на съхранение в музея на гр. Самоков. Отчетени бяха три възможности за тяхното разполагане – в наоса, в притвора и на храмовия балкон, наричан в миналото от народа ни “женска църква”. От наличните възможни места архиерея трябваше да посочи най-удачното. С цел да бъдат спазени изискванията за безопастно стопанисване на старинните икони, а и от църковнонормен и естетически аспект, по предложение на Негово Преосвещенство бе сформирана своеобразна комисия от специалисти – изкуствовед, археолог, зографи и богослови, която да бъде в помощ при вземането на най-правилно решение. В крайна сметка бе решено иконите да бъдат експонирани в балконното пространство, с уговорката - на съответния празничен ден, който дадената икона изобразява, тя да бъде излагана за поклонение в централната част на храма, поставена на специален проскинитарий или върху аналой. В настоящия момент става дума за 13 икони, от които най-ранно датираните са от 1653 г.

Тук заслужава да бъдат вместени и няколко реда за рядко срещаната в наши дни родолюбива и преди всичко църковнополезна дейност на г-н Симеон Пешов, родом от с. Белчин. Разказите за неговата дейност “в церкви и отечеству на пользу” непринудено извайват в представата ни образ, наподобяващ тези на големите и всеизвестни царствени ктитори от страниците на историята. Ако сами имаме възможността да присъстваме на някоя от неговите изпълнени с въодушевление и плам беседи, които в същото време говорят за благородство и пословична скромност за постигнатите до настоящия момент общополезни духовни и материални придобивки, или пък сме станали свидетели на любовта и съкровението, с които той разказва за миналото на родния си край, за обичаите, традициите и поминъка на местното население и за това как те трябват да бъдат съхранени за идните поколения – при този случай в умозрението и чувствеността си съзираме в негово лице обаянието на един истински възрожденец, и то възрожденец от ХХІ век.

За какво конкретно иде реч? Край село Белчин до неотдавна можеше да се види почти разрушена старинна църква с разграбена от крадци богослужебна утвар. За щастие част от оцелелите по чудо, иключително ценни икони били прибрани в музея на гр. Самоков. Една от тях днес краси иконната галерия, разположена в криптата на храм-паметник “Св. Александър Невски”.

Едва ли някой е вярвал, че тази църква почти в руини някога може да възкръсне в благолепен храм. Богу било угодно тя да бъде изведена от забвение благодарение изцяло на фамилните пожертвувания и упорит труд от страна на г-н Симеон Пешов. Нещо повече, този Божий дом отново бе превърнат в духовно средище и, въпреки че от години в село Белчин не е проплаквало новородено дете, във възстановения старинен храм са извършени вече десетки Кръщения. Храмът е преобразен, но и всичко около него. По инициатива и дарение на г-н Пешов, в съседство с църквата е изграден музей, вместващ паметници на човешката култура и бит от антично време до неотдавнашното ни минало, открити край село Белчин или извадени от раклите на белчинските баби. Смело може да се каже, че този етнографско-историческия музей, отразяващ живота и поминака на православните българи от това село, днес съперничи на големите градски музеи.

Село Белчин, наричано някога с името Цари Мали град, е разположено в равнинна местност между планините Рила, Плана, Витоша и Верила. Съществува от периода на Второто българско царство, и според изследователите на историята му, винаги е било “твърдина на грамотност и християнска духовност”. По свидетелството на Владислав Граматик, местният духовник Иоан през 1469 г. взема участие в пратеничеството за пренасяне мощите на преп. Иоан Рилски от Търново в Рилския манастир. Според някои изследователи възникването на селището може да бъде отнесено и в по-дълбока древност, тъй като на извисяващият се непосредствено над селото хълм “Св. Спас” археолози разкриха голяма крепост с трикорабна християнска базилика, строена изоснови три пъти, от които първият - според проучванията на археолозите, датира от ІV век. Старата белчинска църква в миналото била използвана като гробищна (в селото има и друга църква от ХІХ век). В последният си отпреди разрухата вид е построена през ХVІІ век, като основите й са легнали върху друг храм от ХІІІ-ХІV век. Реставрацията на храма започва през септември 2006 г. и по свидетелството на ктитора първообразът и останките от него са запазени в максимална степен. С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим пълно освещаване на храма бе извършено на Петковден (14 октомври) 2008 г. от нинездравстващият Софийски викарий епископ Иоан. В съслужение на Негово Преосвещенство се стекоха множество духовници от София и целия този край. Богослужебното последование бе песенно огласено от група псалти от Софийската духовна семинария, а събитието бе уважено и от държавния глава.

Полето на ктиторски прояви на г-н Пешов обаче, далеч прехвърля землището не само на село Белчин, но и Самоковския край и цялата Софийска епархия. С неговото решаващо съдействие за финансово обезпечение и строителна подкрепа е усъществено построяването на храма в гр. Неделино в Източните Родопи, като в това отношение е подпомогнал своевременно и още редица църковни проекти из цяла България. Последното до момента негово дарение е камбанарията на новопостроения храм “Св. вмчца Марина” в двора на Софийската св. митрополия, който храм следва да бъде осветен тази есен. И за да не бъде допуснато, че тук не става дума за радеене по вселенската ни православна вяра, а за парад на етнофилетизма, по Божие допущение, на г-н Пешов бе предоставена възможност да развие църковното си строителство и извън страната ни – в диоцеза на Руската православна църква.

Богатството само по себе си не е порок, но е важно отношението към него. За богатия човек, който проявява разбиране, откликва на нуждаещите се и проявява грижа за ближния, Бог промисля и го води към спасение, като същевремено излива своя рог на изобилие.

Още дълго време би могло да се говори за църковната и ктиторска дейност на Симеон Пешов, но тук следва да спрем. При подобни случаи един бивш Софийски викарий изричаше подходящи думи, които тук заимстваме като край на този кратък очерк за благородната дейност на Симеон Пешов, а те са: “... тук спираме словохвалебствията си за да не отнемем небесната плата за трудовете на този Божий работник и в същото време молитстваме Бог да му въздаде стократно в Своето царство”.

Да даде Бог и други такива труженици на Своята нива!

 

Текст и снимки: Любомир Игнатов
Озвучаване: Боряна Николова

 

 

Снимки

храма преди ремонтаслед ремонтаЦърковните вратиизглед на с.Белчин от камбанарията на храмамузеяженска одаястанвършачкадомашен иконостасекспозиция на архелогически находки от землището на селотоекспозиция на старопечатни книгистаринни икониикона от експозизиятаиконостасновата стенописмомент от изписването

Аудио

Нов възрожденец

« предишна новинаследваща новина »