ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

За "Пътуването към Любовта" или Любовта на Път-уването на Клаус Кенет

16 септември 2009 12:23, Варненска и Великопреслaвска митрополия
По време на "лекцията"

В края на един от най-задушните и жежки дни на тази година, отивах към хотела, където бе отседнал човекът „изминал 2 000 000 км, докато се срещне с Христос”! Обичайно, притеснявах се от среща с непознат. Мислех си, дали не сбърках, че инициирах тази среща...

Докато го чакахме с Радостина – собственичката на хотела, Борислав – който често е представян като „сина на о. Димитър” и съпругата ми, си мислех, доколко ще се справя с „каруцарския”* ми немски...

Клаус – пожела още от самото начало да си говорим на „Ти” – се оказа много слънчев, светъл, достъпен и весел човек. То няма и как да е другояче, след като е „обиколил няколко пъти земното кълбо в търсене на Любовта, в търсене на Истината” и не е спрял, докато намери...

„Захапахме” го с въпроси веднага. Миналата година е представил книгата си в София и сега – всъщност – е за трети път в България. Първото му идване е през лятото на 1968 г. – минава границата без паспорт, но с рушвет за митничаря. Пресичайки родината ни на път за Афганистан, се е впечатлил от полетата, обработвани предимно от жени. „Имах странното усещане, че работеха под милиционерски надзор”. Помни и виното „Тамянка”. „Изпихме по бутилка с жена ми и всичко бе наред. Но като се опитахме да станем... светът се разлюля.”

Радостина предложи напитки. Клаус каза, че жена му винаги се „грижи” за него „да не пие кока-кола и газирано, да се храни добре”, а той яде и пие това, което иска. „От 25 год. животът за мен е една безкрайна Радост, след като се срещнах и познах Христос! Една безкрайна Радост, но и една безкрайна аскеза! Когато ям – ям, когато е пост – постя!” Често на Запад го канят на срещи и „зяпват”, когато им разказва за Православието, за покаянието, за прошката, за поста, за подвижничеството - „Днес, в XXI в.?...” В западната Църква всичко е подредено и много рационално. Докато „при нас е пъстро, не винаги подредено, но уютно, свободно”. На „забележката” ми, че не е важно само какво говорим, но и как живеем, ме допълни, че архим. Захариас (от манастира в Есекс, Англия, основан от о. Софроний Сахаров) е чакал 16 години благословение от стареца си, докато се подготви, за да започне да проповядва за Христос! Трябва първо да заживееш с вярата си и после да говориш за нея! Постът е част от пътя ни – без аскеза, без лишения няма награда. Сещам се за един позабравен лозунг от казармените ми години: „Повече пот в тренировките, по-малко кръв в боя”. (Дали съм го запомнил точно?...)

Клаус сподели, че се чувствува много добре у нас. В това време към хотела се приближат щастливи младоженци - предстоеше сватбеното им тържество. Казах му за епархийския манастир „Св. св. Константин и Елена”. Много се зарадва, че манастирските покровители са и такива на курорта.

Разговорът се въртеше около Вярата, днешния ден, изкушенията. Старецът Софроний Сахаров – човекът, който обръща немския ни гост към Православието и му става духовен наставник – му разказал следната история: В първите векове имало един свят старец, който имал много и ревностни ученици. С молитва те възкресявали мъртъвци! Веднъж попитали стареца си, какво ще стане след тяхната смърт – ще има ли такива като тях? Той им казал, че наследниците им ще могат да вършат наполовина на тяхните подвизи. „А тяхните наследници?” – последвал втори въпрос към светия старец. И те наполовина на предшествениците си. А в последните времена, не спирали учениците да задават въпроси. В последните времена – отговорил духовния наставник на чедата си – ще е достатъчно човек да опази вярата си, да претърпи на изпитанията, за да спаси душата си!...

Телевизията днес е учителят с „най-много” ученици, продължи Клаус Кенет. Но на какво ни учи – на властолюбие, на егоизъм, на чувственост, на алчност, на „усвоявяне” на страстите. Какво се проповядва от екрана? Къде е вечността, непреходността? Къде е Христос в уроците й? Западната църква се опитва да се нагоди към хората. Създава правила, стройна организация, ред и дисциплина, но съобразени с навиците, желанията и очакванията на хората. Тя прилича на клуб, където всеки знае своето място. Клуб, в който изискванията към членовете намаляват от ден на ден. Но намаляват и самите членове... Обратно, в православната Църква цари... „консерватизъм”. Има строгост. Но се усеща Духът. Изисква се аскеза и въздържание (пост). Но това не отблъсква хората. Дори напротив – мнозина се обръщат, идват, търсят, следват Христос!... Разделихме се с Радостина – ние тръгнахме към манастира, а тя трябваше да е близо до гостите си, до сватбеното тържество.

Усещах, че бях „обсебил” Клаус за себе си. Жена ми не говори чужди езици, но като цяло „versteht” (разбира) немски. Борко не успяваше да се включи много-много, освен когато търсех помощта му чрез английския. (Клаус е немец, живее във френска Швейцария и е преподавател по английски! Покрай съпругата си е научил и някоя сръбска дума.) По пътя до манастира „дадох” възможност и на Борко да си побъбри с госта. Той с любопитство наблюдаваше кича по сергиите. На едно място се спря – видял будистки идоли, на друго – да свери „изгодния” валутен курс на швейцарския франк. В курорта е ясно за кого е изгоден...

Манастирът ни посрещна в топлата септемврийска вечер с гръцки православни песнопения. (Целогодишно дворът се огласява от източна църковна музика!) „Toll!” (Супер е!) – с неслизаща усмивка възкликна Клаус по повод песнопията! От съседния ресторант певицата поде поредното чалга-маане, което обърква слуха всяка вечер на влизащите в св. обител. „Рехавата” мека светлина, свещите в двора, малцината молещи се в храма създаваха особен уют и добавяха още мистика. Мощите на св. Валентин го „заредиха” и му дойдоха в повече – каза, че иска да дойде тук и със съпругата си. „Много благодатно място! Рядко днес може да се усети такъв мир, такава благодат!” Клаус сподели, че храмът много прилича на енорийската му църква във Фрийбург, принадлежаща към Константинополския патриархат. Увлечени от споделяне на лични преживелици, от безкрайните въпроси, пропуснахме да си направим снимка за спомен в манастира. Е, „снимката” от срещата със съмишленик, със събрат „во Христа” е вечна. Така, както е вечна Радостта в Царството Божие!...

Седнахме на по-тихо местенце. Поисках разрешение, евентуално, да публикуваме разговора ни. „Вади микрофона и питай”, без да се замисли, грееше лицето му. Е, читателят трябва да знае, че непрофесионалист, когато се хване с нещо, обикновено резултатът е непрофесионален – интервюто не беше планувано и всякаква техника липсваше. Но не липсваше радостта – дори напротив!...

Докато ни обслужваха, попитах сервитьора за резултата от футболната среща между България и Черна гора. Като разбра, че губим с 1 гол, Клаус недвусмислено заложи за убедителна победа на... „българи-юнаци”. Съпругата му е от Монте Негро (Черна гора) и той е доста добре запознат с бита и съвременната ситуация там. Късно вечерта съжалих, че не заложих на Еврофутбол по неговия съвет...

Дойде ред и на жена ми да се включи. Тя попита как приема съпругата му честите пътуванията и отсъствията от дома. С нетърпение, но и с малко напрежение очаквах отговора. Нали и аз не се свъртам много-много у дома. „Като всяка жена – мръщи се, чумери се – и като й кажа, че о. Захариас е благословил да ида там и там, нещата си отиват по местата”... Клаус ни „представи” най-близката си програма: Предстои му пътуване за 2 седмици към Гърция, където книгата му е бестселър. Следва премиерата й в Сърбия, а след нея идва ред и на Румъния. Там ще остане 3 седмици, обхождайки северната ни съседка!... „Ех, жени, жени – мислех си пък аз – колко малко ни трябва и на нас, и на вас, за да преживеем, да претърпим...” Клаус обаче продължи разпален темата: „Нямам жена – а живея с ангел! Вече повече от десет години живея с ангел! Аз съм един много щастлив човек!” Разказа ни и чудния път, който изминал, за да се събере с „ангела”. Пак по молитвите на стареца му...

Като се разговорихме за жени..., го попитах как живее първата му съпруга. Тези, които са чели книгата му знаят, че и след раздялата им поддържат контакт. „Монахиня е - ми отговори. - В Есекс, при о. Захариас!” Е, този немски няма научаване, си мислех. Пак повторих въпроса си, а той – същия отговор. Знаех, че манастирът е мъжки, но може би женския е „на другия баир” или нещо такова?! На запад градовете не приличат на нашите... Клаус ми разказа, че идвали много жени при о. Софроний, за да станат монахини и той не можел да ги върне – „не му давало сърце”. И започнал да ги настанява на втория етаж – монасите живеели на първия етаж. След време построил „едни бараки” и отделил жените, а по-късно купил двора, стоящ от другата страна на улицата. Днес манастирите са два, но „монаси и монахини работят заедно”! Взе да ми идва леко на нагорнище... Клаус явно разбра и ми каза, че руснаците, като чуят това, започват да се вайкат. (Като мене.) Мислех си, какво разбирам аз. Нищо – само схеми, „калъпи”. За къде съм тръгнал с този „багаж”?...

Клаус смени темата. Разказа за експеримент, който направил с учениците си. Попитал ги какво не им харесва в Църквата?** Отговорът, който почти 100% получил, бил „Фалшът и лицемелието!” Не се сещам за по-тежка присъда. Присъда, която тегне и над нас – за всеки един от нас се отнася! И за вярата ни, и за делата ни... Протестантските свещеници на запад – като цяло – получават огромна заплата, продължи гостът ни. (Ще пропусна номинала, но и за Швейцария е огромна!) Изисква се 4 години следване. Само! Много от тях – като студенти – са ходили при о. Софроний. Впечатлявали са се от мира и мистиката в манастира, от самия архим. Софроний (сега и от о. Захариас), и докато са размишлявали накъде да поемат, „котвата” на тази заплата ги е връщала обратно... Споделих това с един мой близък, познаващ добре нравите, обичаите в и извън нашата страна. Той каза, че парите са толкова много, че е много трудно да се изхарчат!...

Ето как определи Клаус бляна на мнозина наши сънародници да имат повече материални блага в или чрез Европейския съюз. „Задоволеността на обществото го отдалечава от Христос. Прищевките нямат край. Духовното остава на заден план - душата се погубва.” Но хората – в по-голямата си част – днес не се интересуват от Вечния Живот. Какво да правим? „Ти молиш ли се...”, къде на шега, къде на истина, ме попита Клаус, „...за да имат проблеми?” Така сериозно ме погледна, че без малко да се „хвана”...

Заговорихме и за проблемите в Църквата, за отношенията между „братята в Христа”, които не винаги са братски. Клаус ми сподели, че съвсем скоро, в рамките на няколко дни, е имал среща с двама църковни йерарси. Единият – „с любящ поглед, широкоскроен, с голямо сърце”, а другият – „ледено–студен”. „Никога няма да тръгна след такъв човек!” И продължи – „Любовта е като меда – привлича пчелите! Няма друга „формула”, която (раз)решава всички проблеми!” А, бе – мислех си съвсем натуралистично – не само пчелите привлича. Някои идват да се нахранят, да откраднат... Шарен свят - в който всеки търси. И това ни отличава един от друг...

Разделихме се до „лекцията” му. Каза, че никога не се подготвя, но много се моли преди срещите си – „не изнасям лекции...” И не започва нищо без благословение и молитва! Попитах го за името на съпругата му. „Никица”, ми отговори – в книгата също го споменаваше, си спомних. „Идва от св. Никита – той е небесния й покровител.” Попитах го за неговия – любопитството ми нямаше край, въпреки, че госта ни беше видимо уморен. Отговори ми, че в немския език имената се делят отзад. „Йоханес става Ханс, а Николаус – Клаус...”

Когато се срещнахме преди няколко часа исках да го прегърна силно, да го разцелувам! Като мой стар родственик, с който не сме се виждали години. Не мога да си обясня защо. Дали защото, четейки книгата му, „прочетох” моменти от живота си в нея? Дали от неподправената му достъпност. Дали от преклонение пред Милостта Божия, оказвана всекиму! Наистина не зная, но Радостта от общението бе незаменима!

...Това, за което Клаус неколкократно говори, по време на „лекциите”, бе прошката. Това, което не ни е лесно да изречем дори веднъж годишно – в Неделята на опрощението – той го живее! „Казва” го със сърцето си! Една жена от енорията ни, през сълзи ми сподели, че няма сили да прости на бившия си съпруг и се питаше, как Клаус е намерил сили да прости на католическия свещеник, който години наред го е изнасилвал!? И аз многократно си задавах този въпрос – и докато четях книгата, и сега. Мисля, че е много трудно по човешки да се намерят тези сили. Може би само осъзнавайки доброволната жертва на Богочовека Христос „за нас човеците и за нашето спасение”, може да се прости!

Пак в този контекст, друго „мото” на Клаус бяха думите на архимандрит Софроний, че „човек не може да живее като християнин. Човек може само да умре като християнин. При това да умира всекидневно!” „Тезите” му оставяха дълбока диря, защото си личеше, че той не говори от себе си. Личеше си, че не бяха заучени красиви фрази, от които се разтапят сърцата на слушателите и малко след това... отново се втърдяват. Не, това бе Радостта, която живееше в него! Беше й направил уютен дом!

Много често ние определяме запада като нещо гнило. Имаме се за единствено „право славещи”, едва ли не за „истинските” християни. Много често забравяме, че ние можем, но Господ не изоставя творението си, където и да е то. Забравяме, че Господ няма да гледа на лицата ни – или на кръщелните ни свидетелства – а на сърцата ни! И ето идва някой от „дивия запад” и ни изнася „лекция”. „Захапваме” го, та чак ще го разкъсаме – „кой си ти?”, „защо се разхождаш, като протестант, когато ни говориш?”, „защо ни провокираш с въпросите си?”, „какво знаеш ти?” и т.н., и т.н. Може би пропускаме, че „по делата (или както е писано в св. Евангелие – по плодовете) ще ги познаете!”...

...При разделите с хората – на рецепцията в хотела, на летището – Клаус не пропускаше да ги зарадва. Вадеше из джобовете си шоколадчета „aus der Schweiz” и на лицата им грейваше усмивка! Реши, че е пропуснал нещо и на летището, когато се сбогувахме, си свали часовника от ръката си. „Не е скъп – успокои ме, виждайки изненадата, изписана по лицето ми. – Подари го на някой от Църквата!”

Слава Богу, и днес има хора, които не можеш да отминеш равнодушно. На които искаш да подражаваш! За които можеш дори да се жертваш!... Хора, за които преп. Серафим Саровски бе казал: „Придобий мир и мнозина около тебе ще се спасят!”

 

о. ст.

 

* - Имам предвид немския император от IX в., който е говорил само с конете си на немски! Чел съм за това, в житиеописанието на един българин, известен като „героя от Лайпциг”!

** - Читателят да има предвид, че учениците на Клаус в Швейцария са католици или протестанти.

 

 

Снимки: Борислав Стоев
От Седмицата на православната книга
Озвучаване: Боряна Николова

 

 

Снимки

По време на "лекцията"Клаус Кенет пред иконата рисувана със спрейКлаус Кенет и РадостинаМузикантът Клаус

Аудио

Клаус

« предишна новинаследваща новина »