ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Тържествен молебен и литийно шествие по случай 136-годишнината от Освобождението на София

07 януари 2014 18:18, Софийска митрополия
Почит към ген. Гурко

На 4 януари честването на 136-годишнината от Освобождението на София започна с благодарствен молебен, отслужен с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит в митрополитската катедрала „Св. Неделя“ от Тивериополския епископ Тихон, предстоятел на патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“. В съслужение участваха архимандрит Филип, представител на Московския и на цяла Русия патриарх при Българския патриарх, протосингелът на Софийска св. митрополия ставр. ик. Ангел Ангелов, храмовото духовенство и свещеници от Софийска епархия.

Епископ Тихон се обърна към присъстващите в храма с прочувствено слово за подвига и саможертвата на руските воини, сражавали се за Освобождението на България. Негово Преосвещенство говори за дълга, който имаме да съхраняваме паметта за предводителите и воините, освободили България от турско робство, и да отправяме молитва за тях.

След молебена от храма тръгна литийно шествие към паметниците на генерал Гурко и Цар Освободител, където под звуците на „Вечная памятъ“ бяха поднесени венци и цветя. Шествието завърши пред Паметника на Българския опълченец с празнична програма с участието на актрисата Василка Сугарева, вокална формация „Юлангело” в съпровод на медно-духови инструменти и ученици от 135 СОУ „Ян Амос Коменски”. В организацията на празника взеха участие и Сдружение на приятелите на Русия „Александър Невски” и фондация „Героите на България”, гвардейци-венценосци от Националната гвардейска част и Софийско дружество „Традиция”.

Артистът Пламен Бейков прочете есето на ученика Александър Георгиев от 9 кл. на 135 СОУ, спечелило 1 място в конкурса на Столична община на тема „Освобождението на София от османско владичество”. Текста на есето може да прочетете в края на новината.

Със слово към присъстващите се обърна зам.-кметът на Столична община, д-р Тодор Чобанов, в което припомни, че само една година след свободата, в далечния януари на 1879 година, по предложение на жителите на София тогавашното градско ръководство взема решение всяка година на 4 януари по нов стил да се отбелязва най-тържествено освобождаването на града. По стар стил това е 23 декември, навечерието на най-светлия християнски празник; и се сбъдва този Бъдни вечер, и пребъдва и досега, защото каузата е вяра, каузата е свобода, свобода на братята по православна вяра. Нашият град има славна и хилядолетна земя, където всяко едно място е наситено с история, ние днес стоим пред най-новия, но най-обичания паметник - Паметника на Българския опълченец. Тук, пред Военния клуб, някогашните турски казарми, където по-малко от 5 години преди свободата се извиси с безсмъртието Апостола Васил Левски. Преди 136 години, на днешния ден, генерал Йосиф Гурко влезе победоносно в София и е посрещнат триумфално, а в църквата „Св. Неделя” е обслужен молебен. Празничното честване на Освобождението на София се възстановява с решение номер 953 от 11 октомври 2007 г., на 4 януари, като Ден на Освобождението на града от турско робство. Наш дълг е да съхраним паметта за тази историческа епоха. Това ще даде възможност на жителите на София и най-вече на младите - да научат и да помнят историята на своя град, каза също заместник-кметът д-р Чобанов.

Приветствие произнесе г-н Любомир Коларов – председател на фондация „Героите на България”, който припомни многовековните исторически и духовни връзки между българския и руския народ и огласи инициативата за построяване на параклис в чест на св. Киприан Московски в неговия роден град Велико Търново.

Директорът на „Дома на Москва” в София Борис Громов каза в словото си, че Русия и България винаги са били в отлични дипломатически взаимоотношения, което спомага за заздравяването на връзките между двата народа.

С тематично слово за историческата дата се включи проф. Илия Тодев – директор на Института за исторически изследвания при БАН.

В края на програмата Вая Иванова, ученичка от 4 а кл. на 135 СОУ рецитира стихотворението „Здравствуйте, братушки!” от Иван Вазов.

Тържеството завърши с полагане на венци и цветя пред Паметника на Българския опълченец. Венец бе положен и от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

+++

„Днес стъпих във втората столица на България.

Дано Бог помогне да освободим останалата част

със силата на руската войска” - това са думите на ген. Гурко, изречени на 4 януари преди 136 г. пред събралите се възторжени софиянци в центъра на града. Онези благодарни софиянци, спасени от ужасната участ на бесилото, кланетата и опожаряването.

От тогава до днес София чества своето Освобождение. От тогава до днес и занапред – поне на този ден, трябва да отделим минута, за да се спрем и да помълчим пред паметниците на героите, дали сили и живот, и да помним техния героизъм, да пазим в сърцата си техния дух.

Неизброими са светите имена на българското Освобождение. Някои от тях ще останат неизвестни не само за София, но и за историята.

Най-святото име за днешния празник на София е името на ген. Гурко. Редом с неговото обаче следва да отдадем почит на сотнята от кубански казаци на есаула Тишченко, които в 10 часа сутринта на 4 януари 1878 г. преминават моста на Искър и свалят турското знаме от конака. Поклон и пред разездите от хусари, улани и казаци, изпратени от генералите Веляминов и Раух. Всички те с героизма си слагат края на мракобесието и безчинствата над нашия град, за да последва краят на тегобите. Краят на безумните зверства над България, за които Виктор Юго пише: „Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат”.

Тази човешка съвест взема думата, когато на 24 април 1877 г. император Александър ІІ с неговия манифест слага началото на нашето Освобождение. Под императорските знамена застават - на Дунавския фронт 210 хиляди, а на Кавказкия – 90 хиляди човеци, обединени от обща кауза и вяра, за спасението на своите събратя, чийто подвиг трябва да помним, чиято сила трябва да почитаме, чиято памет да съхраняваме.

Заслужен поклон пред финландските и румънските части, оставили кости по нашите земи! Поклон пред духа и героизма и на българското Опълчение.

Без тях нямаше да има свободна София, нямаше да има и свободна България.

Наш дълг днес в свободна София е да пазим в сърцата си и да помним героизма на онзи тежък зимен преход към София през Стара планина. Героизъм, който тогава кара английските кореспонденти да напишат, че „ген. Гурко предвожда не хора, а истински демони, истински гиганти, които са митологизирани само в най-старата гръцка история”.

Днес - 136 години по-късно, свободна София трябва да пази спомена за своите герои и да почита техния велик дух.

Самият генерал, предвождал тези гиганти, в издадената по случай Освобождението на София заповед, заявява, че в „преминаването на Балкана човек не знае на какво повече да се чуди: на храбростта, или на юначеството в сраженията с врага, или пък на постоянството и търпението, с което понасят тежките условия”. И пак той, освободителят на София, отдава своето преклонение към нашия народ с думите: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ”. Руският военен кореспондент Пузиревски пък ще напише за посрещането на героите: „Християнското население ни оказа горещ и радушен прием, който ни стопли и успокои след едномесечния престой в дивата пустош на сурови планини. Затова запазихме за София един от най-хубавите спомени от тази война.”

Тези думи, изречени и написани преди 136 години, не бива да остават само цитати в исторически хроники!

Днешна София следва да пази и предава занапред благодарността към всички знайни и незнайни войни, да почита подвига на тези, които преди 136 години избавят от смърт и опожаряване жителите и града ни, сред които са имената на чуждестранни дипломати като Позитано, Леге и много други.

Днес в свободна София тишината на паметниците на нашите герои-освободители трябва да отеква в сърцата ни. Сърца, изпълнени с уважение и преклонение пред онази чутовна воля и дух, на които дължим и живот, и съхранени традиции, и свобода, и възможност да останем българи.

Нека помним винаги 4 януари 1878-а!

Дълбок поклон пред героите, отдали сили и живот за свободата на нашата София!”

 

Текст и снимки: Нина Комарова

 

 

Снимки

Благодарствен молебенТивериополски епископ Тихон Благодарствен молебен  Благодарствен молебен В храма Благодарствен молебен  Благодарствен молебен Литийно шествие Пред паметника на ген. ГуркоПаметникът на ген. ГуркоЛитийно шествие  Литийно шествие  Литийно шествие  Пред паметника на Цар ОсвободителПред паметника на Цар Освободител Пред паметника на Цар Освободител  Литийно шествие  Пред паметника на Българския опълченецПред паметника на Българския опълченецПред паметника на Българския опълченецПред паметника на Българския опълченецПред паметника на Българския опълченецПаметникът на Българския опълченецПред паметника на Българския опълченец
« предишна новинаследваща новина »