ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ВЪЗПОМИНАНИЕ - 1 година от кончината на проф. д-р Славчо Вълчанов

28 януари 2014 18:05, Българска Патриаршия
Проф. Славчо Вълчанов по време на проповед

На 28 януари 2013 г. се престави в Господа гласовитата тръба на Божието слово - митрополитският сладкогласен проповедник и ерудит по старозаветно Свещено Писание проф. д-р Славчо Вълчанов.

Нека всички днес го споменем в молитва пред Бога и въздигнем просбата Всемилостивият да го утеши в светлината на Неговите свети и велики учители и светители на Църквата.

~†~

ВЪЗПОМИНАНИЕ

От семейството и близките му

 

Измина една тъжна година от преселването в Божията вечност на скъпия ни съпруг, татко, дядо и сродник

проф. д-р Славчо Вълчанов Славов

(16.07.1940–†28.01.2013)

В неудържимия бяг на невъзвратимо отминаващите дни осъзнаваме как са отлетели завинаги запомнящите се мигове от нашия живот. Коледа 2013 – най-тъжната Коледа в живота ни. В такива моменти ни утешава твърдата убеденост на професора приживе, че Всевишният Бог премъдро е отмерил дните на нашия живот „… и най-доброто време от тях е страдание и болест“ ( Пс. 89:10). „И ще се върне пръстта в земята, както е била, а духът ще се върне при Бога, който го е дал“ (Екл. 12:7). Нашата вяра в утвърждаването на ликуващата светлина на битието над небитието извира от упованието ни в божествения Младенец от Витлеем, в Богочовека Иисус Христос „Синът на живия Бог!“ (Мат. 16:16), „Единородния от Отца“ (Йоан 1:14), „у Него беше животът, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан 1:4) – животът във вечността.

Той остана верен на пожизнения си принцип за stabilitas et dignitas (т.е. неизменност и достойнство) пред олтара на отечественото православно богословие и пред неподкупния Божи съд! През целия му живот у него доминираше Емануeл Кантовското морално „чувство за дълг“ на отговорното научно-богословско и православно-църковно поприще, успоредно със стремежа за висок академичен морал.

Един живот, в семейството и Църквата, в духа на Златоустовия възглас:

„Слава на Бога за всичко!”

„Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа. … нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“ (Откр. 14:13).

Светла и блажена да е паметта му!

 

 

« предишна новинаследваща новина »