ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СТАНОВИЩЕ на Братството на Рилската света обител по повод клевети в ефир по адрес на игумена Адрианополски епископ Евлогий

11 февруари 2014 12:45, Рилска света обител
Рилската света обител

До Негово Светейшество

Българския патриарх и Софийски митрополит г-н г-н † НЕОФИТ

и Светия Синод на Българската православна църква

 

СТАНОВИЩЕ

на

Братството на Рилската света обител,

по повод отправените по адрес на игумена на Рилската света обител, Адрианополски епископ Евлогий, в ефир клевети от свещениците, клирици на Сливенска епархия, Силвестър и Евгений, в предаването на водещия Мартин Карбовски по канал TV7, на 09.02.2014 г.

 

С настоящото Братството на Рилската света обител заявява безрезервната си подкрепа към преосвещения игумен, Адрианополски епископ Евлогий, и изразява голямото си разочарование от неблагоразумната медийна проява на двамата клирици на Сливенска епархия. Участието на двамата "попове" - както бяха представени на няколко пъти и то от самия водещ във въпросното предаване - постигна своята цел, която далеч не е афишираната като такава на участниците в тази медийна проява. В следващите редове ние също ще ги наричаме с това прозвище, тъй като от излъчения материал останахме с впечатление, че те нямат нищо против това. Както и след всяка една обществена проява на въпросните клирици, така и сега около тях и субектите на техните действия се оформи пореден скандал. Онова, с което тези свещеници скандализират обществото обаче далеч не е това, което всеки християнин, още повече свещенослужител, трябва да прави, защото и Христос е „камък на съблазън” (от гр. σκάνδαλος, вж Рим.9:33), но такъв, който спасява човеците, а не ги използва за постигане на користни цели.

Предаването на г-н Карбовски по канал TV7 се доказа, особено около митрополитския избор за Варненския и Великопреславски митрополитски престол, като инструмент за частни поръчки. В случая, за отстраняване, или лансиране на определени личности от листата с достоизбираемите епископи. Непознаването на църковния канон, неуважителното отношение към духовенството и критериите при избор на събеседници са - меко казано - достатъчни за това всеки уважаващ себе си клирик да отбягва всякакво внимание към подобен род предавания, а още повече и да взима пряко участие в тях.

В необмисленото си, или много добре обмислено и поръчано участие, тези свещеници опозориха не една или друга личност, но опозориха преди всичко Христовото тяло - Църквата, свещеноначалието си и свещения си сан, като потъпкаха редица апостолски, съборни и светоотечески постановления. В яростта и самолюбието си те забравиха за евангелските съвети и Христовия пример, за това, че само Бог е съдник, че вълкът е този, който разпръсва стадото и за това, че с каквато мяра мериш, с такава ще ти се отмери.

Свещеникът Евгений публично обвини нашия игумен - Негово Преосвещенство епископ Евлогий, в хомосексуализъм. Може би афектиран от последното си посещение в манастира преди време, когато неговото предложение за търговия с Рилската света обител на стоки от Божи гроб беше учтиво отклонено от дядо Евлогий, го е подтикнало към подобна мерзост. Заяви още, че същата наклонност била и причината като протосингел на Сливенска митрополия преди около 30 години тогавашният архим. Евлогий да бъде отстранен от длъжност. За награда, по-късно бил назначен за ректор на Пловдивската духовна семинария, а след това, като още по-голямо признание, и за игумен на Рилската света обител.

Парадоксалното в случая е това, че за трибуна на тези обвинения е използвано предаване, в което многократно се заявява толерантност към всякакъв вид прояви на хомосексуализъм, но не и проявата му в „Църквата”. Дори и при подобни безумни за същата тази Църква твърдения, двамата свещенослужители одобрително клатят глави и повтарят, че също нямат нищо против, ако проявите на хомосексуализъм са в която и да е друга гилдия. Сякаш Христовото тяло, което е Църквата, като общество от вярващи, а не „Църквата” на двамата попове, може да се раздели на гилдии и професии. Сякаш клирът и миряните от всички онези „други гилдии” не са едно в Христа, не са под сянката на един и същ закон. Иначе същите тези попове само преди година отново скандализираха, далеч не по Христовия начин, цялото ни общество, като заклеймиха не само хомосексуалистите в „Църквата”, а и всички останали „болни” хора, които също са част от Божия промисъл и очакват Неговата милост. Кога те лъгаха? Тогава, или сега?

Но и тогава, и сега те използват един и същ език - езика на омразата. А казано е: „Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината” (1Йоан. 2:9) и още: „Който каже: „любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?” (1Йоан. 4:20). Те призоваваха християните към саморазправа с хомосексуалистите, без да се срамуват, че Сам Христос не пожела да вдигне камък срещу жената, хваната в прелюбодеяние (Йоан. 8:7). Тук Христос отново „скандализира” обществото, без да наруши Мойсеевия закон, но го направи с любовта Си, а „любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли” (1Кор. 13:4-5), защото не съществува друг начин да спасим погиналото. Подобно на тогава, така и сега от малкия екран същите тези свещеници подстрекаваха към саморазправа с монасите от Троянската обител, като изземваха функциите на съдебен и изпълнителен орган. Така нареченият Силвестър в прав текст заяви, че братоубийството не е грях пред Бога и така го припознахме отново в думите на св. ап. Йоан Богослов, който говори, че „всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него” (1Йоан. 3:15).

Обвинението към епископ е едно от най-тежките проявления в Църквата. С 6-то правило на Втория вселенски събор се постановява: „ако някои заявят, че имат оплакване срещу епископ по църковни работи, светият събор заповядва такива преди всичко да предявят обвиненията си пред всички епископи на областта и пред тях да докажат престъпленията на епископа. А ако се случи, че областните епископи, против очакването не са могли да се произнесат по обвинението на епископ, тогава обвинителите трябва да се отнесат до по-голям събор на епископите до тази област, свикан по този повод, обаче, те не могат да поддържат тъжбата си, додето писмено не се задължат, че приемат да понесат наравно с обвиняемия наказание, ако при разглеждане на делото се окаже, че клеветят обвинения епископ. Ако пък някой, без да зачита постановеното по такъв начин решение, се отнесе до царя (разбирай тук - всяка светска власт), или до съда на мирски началници, или безпокои вселенския събор, като оскърбява честта на всички областни епископи, такъв по никой начин да не се приема да подава тъжба като такъв, който е потъпкал църковните правила и е нарушил църковния ред”.

Тъй като срещу Адрианополския епископ Евлогий никога не е било завеждано църковно-наказателно дело, още повече за хомосексуални прояви, твърдението, че той като протосингел е бил изгонен заради подобни провинения, не отговаря на истината. След протосингелската си служба в Сливенска митрополия при нинездравстващия й предстоятел митрополит Йоаникий, епископ Евлогий изпълнява послушание като протосингел и на още трима митрополити - Видински митрополит Дометиан, Русенски митрополит Софроний и викарий на Негово Блаженство патриарх Максим. От това следва, че преосвещеният епископ Евлогий не само че не е бил порицаван за каквото и да било, а е бил оценен по достойнство дори от самия блаженопочивш наш първойерарх Максим. Фактът, че епископ Евлогий пое най-големия ставропигиален манастир на нашата Църква, се дължи не на това, че с годините се е доказал като затъващ в греха, а като изряден свещенослужител, организатор и администратор на възстановената след комунизма Пловдивска духовна семинария.

Обвинението срещу игумена на Рилската света обител е обвинение и към висшия клир на светата ни Църква, който не само че не е взел навременни мерки по повод установените от Сливенския митрополит Йоаникий тежки провинения от страна на неговия протосингел, но дори му е поверявал изпълнението на същото това послушание в почти половината от епархиите на територията на България. Според обвинението, от страна на духовника с име Евгений, можем да заключим, че "престъпното поведение" на Светия ни Синод се затвърждава с решението за наречение и хиротония на дядо Евлогий в епископски сан, на чиято хиротония „Достоин” е викал дори и "установилият" тежките престъпления Сливенски митрополит Йоаникий.

Обвинение беше отправено и към целия епископат, който, според думите на двамата "попове", не съблюдава канона. В какво точно се изразява неспазването на канона от страна на епископата, те не уточниха. Със сигурност обаче, са имали предвид нещо, което противоречи на онова, което ни е предадено от Отците, защото канонът е именно тяхно дело. За такива пастири св. ап. Павел казва: „Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде” (Гал. 1:9), а 58-о правило на Апостолските постановления гласи: „Епископ или презвитер, който не се грижи за клира и за паството си и не ги учи на благочестие, да бъде отлъчен. А ако не престане да нехае и се лени, нека бъде низвергнат”.

Отправянето на подобни обвинения от свещенослужители не по установения каноничен ред прави този случай сам по себе си провинение, но вече от страна на самозваните "обвинители".

Казваме "самозвани", защото всичко това се случва без знанието на епархийския им архиерей, който, съгласно твърденията им, също е част от епископата, неспазващ канона. За липсата на благословение за медийната им проява говорят всички гореизложени факти, но и не само те. Използваният от двамата духовници речник в предаването беше, меко казано, неподобаващ за техния сан, който те демонстрираха чрез "смирено" украсените си нагръдни кръстове. Това също изключва възможността двамата "попове" да са изпълнявали поръчение на епархийския им архиерей. Категоризациите и епитетите, с които боравеха, липсват дори и във фразеологичния речник на БАН. Това им поведение е в разрез с чл. 139 от Устава БПЦ, ал. 2 според който „на клирици и монашестващи е забранено да имат държание, несъвместимо с техния сан и подронващо авторитета на Църквата”, а също и с 89-то правило на св. Василий Велики, което изисква „за служители на Църквата да бъдат приемани люде, след като най-строго са били изпитвани и качествата им напълно изследвани: дали не са злословни, пияници, или наклонни към свади”. Предполагаме, че тези си качества те са придобили след своето ръкоположение.

Присъствието на „обвинителите” в конкретното предаване по домашно облекло също говори за самоволното им участие в този сценарий. Подрасниците, по които дефилираха те, всъщност са долна дреха, използвана на практика дори и за пижама от свещенослужителите. Самото наименование „подрасник” указва и неговата употреба. При подобни обстоятелства изрядният свещенослужител присъства с официално приетото за един духовник облачение, а именно - с расо и калимавка. Това също е знак за липсата на каквато и да е дисциплина у двамата, както и проява на неуважение пред тяхното свещеноначалие.

След всичко това трябва да споменем и нарушението на чл. 135 от Устава на БПЦ, за правата и задълженията на енорийския свещеник, ал. 16, където се казва „да не напуска енорията си без разрешение на епархийския митрополит”. Въпросното предаване се излъчва от гр. София. Само ден преди това същите "попове" се появиха отново в новините, но този път от Стара Загора, където участваха в протестен митинг.

Ваше Светейшество,

И двамата свещенослужители от Сливенска епархия са посещавали Рилската света обител. Тук те винаги са били приемани с братска любов както от братството на манастира, така и от неговия игумен. Като участник в организираните от Светия Синод на БПЦ в Рилската света обител катехизаторски конференции през последните няколко години Силвестър се е ползвал както от подслона, така и от трапезата на манастира. Заради всичко това огорчението от постъпката и на двамата със сигурност е още по-голямо.

Според народната поговорка, казаната дума е хвърлен камък. Рило-манастирското братство очаква адекватни административни действия спрямо поведението на двамата свещенослужители. Тук ще приведем и 55-о правило на Апостолските постановления, според което „клирик, който наскърби епископ, да се низвергне, понеже е казано:"началника на твоя народ да не злословиш” (Деян. 23:5)".

 

Подпис:

Архим. Виталий

Архим. Калистрат

Архим. Варлаам

Архим. Йосиф

Йером. Павел

Йером. Макарий

Йерод. Нектарий

Мон. Теофилакт

 

 

Файлове

Portable Document Format File
« предишна новинаследваща новина »