ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Повод за възпоменание на дейността на древния църковен писател Псевдо-Дионисий Ареопагит

04 октомври 2009 17:23, Софийска митрополия
св. свщмчк Дионисий Ареопагит

На 3 октомври Православната църква богослужебно чества паметта на един от учениците на св. апостол Павел - св. свщмчк Дионисий Ареопагит (Деян. 17:34). Той е първият Атински епископ според свидетелството на църковния историк Евсевий Кесарийски (ІV, 23, 4).

Църковните химнописци и житиеписатели са отразили в доволна степен завършилия в святост живот на раннохристиянския йерарх Дионисий, а всяка година в този ден Църквата му отдава и подобаващата му се светителска прослава. Отбелязвайки паметта на свети свещеномъченик Дионисий обаче, в съзнанието на запознатите с творенията на светите отци от патристичната епоха непринудено изниква и друга една знаменита личност – макар и непричислена към лика на светците, заимствала името на този апостолски следовник (няколко века по-късно) като писателски псевдоним, за чиято идентификация има различни хипотези. Творчеството на великия и блажен църковен писател, добил широка известност с името Дионисий Ареопагит, а впоследствие и като Псевдо-Дионисий Ареопагит, е обект на патристични, философски и църковноисторически изследвания от векове насам. В наше време изследванията върху съчиненията му взеха дори и църковно-музикална насока. Като резултат от това начинание се стигна до констатацията, че освен като бележит богослов, със своите кратки инкорпорации на църковно-песенна тематика Псевдо-Дионисий Ареопагит определено следва да бъде причислен и в сонма на основоположниците на църковно-музикалната теория – редом с богодаровитите писатели Климент Александрийски, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и още плеяда ранни деятели в областта на църковно-музикалното просвещение. Извлечените податки от творбите му са ценен източник на сведения за духовната музика и църковнопоетичното изкуство през V век, като освен това отразяват и песенното участие в богослужебните последования по онова време. Базирайки се на заложената информация, от страниците на Псевдо-Дионисиевите писания заслужено можем да определим автора им като древен химнолог и църковен музиковед, чийто принос в литературната съкровищница на църковнопоетичната и музикална наука следва да бъде достойно оценен. Задълбочено изследване върху приноса му в тази насока предстои в скоро време да бъде публикувано в някое от богословските периодични издания.

Според изследванията на Е. Honigmann, представени в книгата му „Петър Ивер и съчиненията на Псевдо-Дионисий Ареопагит” (Pierre l’Ibe1rien et les e1crits du Pseudo-Denys l’Are1opagite), Брюксел, 1952 г., авторът на съчиненията, наричани с общото наименование „Ареопагитически корпус” (Corpus Areopagiticum), и атрибутирани с името на Павловия ученик и пръв Атински епископ св. Дионисий Ареопагит, е грузинец по произход и истинското му име е Петър Ивер (412-488), епископ на Маюма край гр. Газа. Тази теза преди десетилетия със сигурност е била приета с доста голям интерес, след редицата неудачни и произволни по-ранни хипотези , отъждествяващи разглеждания църковен писател със Севир Антиохийски - †538 (Stiglmayr); с Александрийския епископ Дионисий - ІІІ в. (еп. Атинагор); с неизвестен ученик на св. Василий Велики (Ceslas Pera), с химнописеца Синесий от Кирена (около 370-413); с патриарх Сергий (патриаршествал от 610 до 638 г.); с неизвестен, но образован сириец и т. н. В резултат на нови проучвания, с които опитите за идентификация стават общо тридесет и два, горните /идентификации/ бяха принципно оспорени. Според установеното от споменатите проучвания авторът на съчиненията е живял и творил на Изток (М. Еsbroeck), и се предполага, че той (Псевдо-Дионисий) е палестински йеромонах, попаднал в обкръжението на императрица Евдокия (†460), преди кръщението си – Атинаис, жена на император Теодосий ІІ (402-450), която последните си години прекарва в Йерусалим, отдадена в полза на тамошния обществен и църковен живот .

В аргументация на тезата, че Ареопагитските съчинения не са дело на апостолски ученик, учените изтъкват редица факти, за които авторът говори в съчиненията си като даденост в негово време, и които всъщност не са вместими във времето на св. апостоли. Свидетелство против авторството на св. Дионисий Атински е и обстоятелството, че до началото на VІ век за Ареопагитиките не се споменава в нито един писмен извор, освен това, срещу произхода им от зората на християнството свидетелства още и употребата на твърде далечните на тази първохристиянска епоха език и строй на мисълта. В илюстративен план тук ще бъдат посочени само две от поредицата несъответствия, имащи в известен смисъл отношение към разглежданата тема. Направените в трактата „За църковната йерархия” описания на богослужебни последования не се покриват с описанията на доказаните раннохристиянски автори („Дидахи”, св. Иполит Римски и др.). Например, чин на монашеско пострижение, за какъвто говори представяният за св. Дионисий Ареопагит писател, не e съществувал не само в І век, но дори и до ІV. Споменава се също за четене (според някои тълкуватели и за пеене) на Символа на вярата по време на св. Литургия, какъвто обичай е немислимо да се смята, че е съществувал в апостолско време – всъщност „Верую”-то било въведено в Литургията през 476 г.

С името на Псевдо-Дионисий Ареопагит са атрибутирани четири трактата: „За божествените имена”, „Мистическото богословие”, „За небесната йерархия”, „За църковната йерархия” - адресирани до съпрезвитера Тимотей, и 10 писма – адресирани до Гай (1-4), Доротей (5), Сосипатър (6), Поликарп (7), Демофил (8), Тит (9) и Йоан Богослов (10). Според изследователите на философската мисъл писанията му показват ясно влияние от късния неоплатонизъм, и по-точно, пряка литературна зависимост от последния неоплатонически учител – Прокъл Диадох (411-485). Според същите изследователи това влияние обаче съвсем не поглъща и не потиска автора на съчиненията.

Тук следва да бъде отбелязано съществуването на богословско мнение (теологумен), според което редица от познатите ни антични философи са в известен смисъл носители на Божие откровение сред езичниците, на което „откровение” богомъдри църковни писатели от епохата на отците, един от които е и Псевдо-Дионисий, са правели своего рода пояснение в светлината на новозаветното благодатно богопознание. Според тях философията е дадена от Твореца за спасение от бедственото невежество и за да бъдат избегнати по този начин ударите, които заслужава злодействащият по незнание. Така например за св. Григорий Палама едва благодатта на Светия Дух и духовните слова на Свещеното Писание превръщат философията в полезно знание (пак там). Православната църква приема постигнатото в това отношение само от отците до VІ век. Първите по-известни писатели пък, предприели в писмените си творения тълкуване на езическата мъдрост съобразно нормата на християнското знание и стил на живот са Атинагор (ІІ в.), св. Юстин Философ (ІІ в.), Тациан (ІІ в.) и Климент Александрийски (ІІ-ІІІ в.) – последният дори определя философията като слугиня на богословието. В този дух Псевдо-Дионисий е бележит представител на църковните писатели, чиято дейност – по примера на Ориген (185-254), на практика е опит за преосмисляне на античната философия посредством християнското Откровение. Другото богословско мнение представлява отрицание и дори изразяване на враждебност към всяка философия изобщо.

Ареопагитските съчинения са се ползвали с особен авторитет не само през целия късен патристичен период, но и през цялата византийска епоха; на Псевдо-Дионисий се позовава и великият Григорий Палама (ХІV в.). Изследванията показват, че с Ареопагитическия корпус са се занимавали и са повлияни от него твърде голяма част от ценените източни писатели – общо 43 имена, от които пръв с тълкуване на съчиненията (между 536 и 553) се заел Йоан Схоластик, епископ на Скитопол. Един от най-изявените им тълкуватели пък е св. Максим Изповедник (ок. 580-662). Ареопагитическият корпус е между любимите четива и на западния средновековен читател. Като пример може да посочим Тома Аквински (1225-1274), в чиито съчинения има общо 1702 цитата от „За божествените имена” и „За небесната йерархия”

Що се отнася до стойността на Ареопагитическия корпус в строго православно измерение, за това убедително говори фактът, че Църквата е оценила съдържанието на творбата по достойнство и е приела употребата й , и то в такава степен, че на практика тя се превръща в настолна книга на византийските богослови. Заради Ареопагитиките писателстващите православни отци обикновено наричат Дионисий, т. е. Псевдо-Дионисий велик и блажен, а всепризнатият богослов и непоколебим защитник св. Православие, св. Максим Изповедник, позовавайки се на писанията му с възхищение го определя като свят и истински богопросветен .

Старобългарски превод на съчиненията на Псевдо-Дионисий Ареопагит съществувал по време на Втората българска държава. Известно е, че през втората половина на ХІV в. по препоръка на Серския митрополит Теодосий, с превод на Псевдо-Дионисиевите съчинения се заел българският книжовник Исай Серски. Към това си дело Исай прибавил и покрусителния си разказ за битката при Черномен (1371г.), при която 60-хилядна християнска армия претърпяла съдбоносно поражение от турците.

В библиотеката на Московската духовна академия под № 122 се пази превод на Съчинения на Дионисий Ареопагит с тълкувания от св. Максим Изповедник (428 листа бобицина), писан от ръката на българина св. Киприян, митрополит Киевски и Московски. Според протйерей Георги Флоровски, св. Киприян е направил само препис на Ареопагитиките от съществуващия вече превод в България по времето на св. патриарх Евтимий, а не нов самостоятелен превод.

Текст: Любомир Игнатов
Озвучаване: Владислав Трифонов

 

 

Аудио

Псевдо-Дионисий

« предишна новинаследваща новина »