ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Поклонение в Неделя Православна във Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици” и Чепинския манастир „Св. Три светители”

11 март 2014 11:06, Софийска митрополия
Празник във Врачешкия манастир

На 9 март Православната църква празнува паметта на св. Четиридесет мъченици, загинали за своята вяра в Христа през 320 г. в гр. Севастия, в бившата римска провинция Малка Армения, по време на гоненията на Лициний. След победата на цар Иван Асен ІІ над епирския владетел Теодор Дука (Комнин) при Клокотница на 9 март 1230 г., българският владетел заповядал да се изгради църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. По това време били построени и много манастири по българските земи, един от които бил Врачешкият манастир. Той бил разрушен при нашествието на османските турци в края на XIV в. и частично опожарен. При набезите на кърджалийските турци през XVIII в. светата обител била срината напълно и потънала в забвение.

Според преданието Пресвета Богородица се явила в 1890 г. на един местен младеж, Атанас Якимовски, който пасял стадото си под шествековната манастирска круша. Божията майка му показала мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо, недалеч от манастира, и му поръчала да възстанови светата обител. След като младежът споделил видяното със селския свещеник о. Петър Цанов, същият събрал съселяните си и направил разкопки, при които били открити основите на манастирски храм, както и кости на убити монаси и части от дървен полилей, кадилница и една неповредена икона на Божията майка, датирана от XVII век. От 1937 г. манастирът действа като девическа обител и има впечатляващо сестринство по броя на монахините и послушниците и висота на духовния живот. Строго се съблюдава изпълнението на монашеските правила и манастирския устав.

За поредна година братството „Св. архангел Михаил” при катедралния храм „Св. Неделя” в София организира поклонническо пътуване до Врачешкия манастир за неговия празник. Рано сутринта на 9 март автобусът с 47 поклонници тръгна в посока Ботевград и с. Врачеш. По пътя дякон Петър запозна поклонниците с историята и живота във Врачешкия манастир. Поклонниците от София пристигнаха в светата обител за началото на светата Литургия, оглавена от Ловчанския митрополит Гавриил, в съслужение с Браницкия епископ Григорий – игумен на Троянския ставропигиален манастир, архим. Амвросий – игумен на Зографския манастир на Света Гора, о. Козма и о. Юстин от зографското братство, о. Михаил – игумен на Чекотинския манастир, о. Георги – председател на катедралния храм в Гоце Делчев, и много столични председатели на храмове и свещеници, дошли за празника на манастира. На двата клироса пяха монахините и послушничките от Врачешкия манастир, заедно със сестрите на Гоцеделчевския манастир „Живоприемен източник”, и певци от София и околността.

Съборната църква, чийто патрон са Севастийските св. Четиридесет мъченици, не успяваше да побере многото богомолци и гости за празника. Мнозина стояха пред храма и слушаха светата богослужба от колоните, разположени в двора на манастира. Много богомолци се причастиха от двата потира, които митрополит Гавриил и о. Козма бяха изнесли пред иконостаса. След многолетието митрополит Гавриил произнесе и проповед за Неделя Православна и почитанието на светите икони, като в нея спомена и за подвига на Севастийските мъченици. Накрая бе отслужен водосвет пред съборния храм и бе благословен постният корбан. Майка Касияна, игуменка на манастира от миналата година, покани гостите да заповядат на постната трапеза. Онези от тях, които бяха седнали в трапезарията, бяха почерпени и от дядо Амвросий, игумен на Зографския манастир, с ракия и вино, произведени от зографските братя.

След обяда много от поклонниците успяха да разгледат подробно манастирския комплекс. Съборната църква е еднокорабна постройка, едноапсидна и без купол, с вътрешен и открит притвор, над която се издига камбанария. Построена е от най-известния майстор в Благоевградския район по онова време – уста Вуно Марков, през 1891 г., върху основите на старата средновековна църква. Около храма са разположени жилищни и стопански сгради. В една от жилищните сгради се помещава параклис, посветен на св. Климент Охридски. Целият комплекс е ограден от висока зидана ограда и е изключително красив, за което особено през лятото допринася добре поддържаната му градина и изобилието от цветя и растителност. В близост до манастира, на брега на реката се намира и лековитото аязмо. В манастира се съхранява и една чудотворна икона на Пресвета Богородица „Врачешка”. Чудесата, които Божията майка извършва по молитвите на покланящите се пред нейната икона, са многобройни.

Точно в два и половина следобед поклонниците се качиха в автобуса и потеглиха в посока София. Както и друг път, на връщане те посетиха един от намиращите се около столицата манастири, част от т.нар. Софийска Мала Света гора. Този път това бе Чепинският манастир „Св. Три светители”, намиращ се до северната дъга на околовръстното шосе на София, на около 0,5 км от с. Чепинци. Не е известна точната дата на основаването на Чепинския манастир и няма запазени сведения за историята му. Според местното население, той съществувал „от незапомнени времена”, като най-вероятно става дума за времето на Средновековието (XIII в.), без обаче да може да се определи точната му датировка. Преданието разказва, че първите монаси живеели в землянки по скатовете на тракийската надгробна „Голема могила”, отстоящата днес зад светата обител. Действително, след разкопки на това място е открита сводеста костница, вероятно използвана от монасите за постница, т.е. усамотено място за молитва по време на пост.

През време на османското господство Чепинският манастир неведнъж е давал подслон на хайдути и това била причина за честото му разрушаване от турците. През 1872 г., след обира на турската хазна при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи, а по-късно и на Васил Левски (йеродякон Игнатий), много манастири около София били опожарени именно защото често приютявали революционните комитети. В това отношение Чепинският манастир не бил изключение. От тогавашния манастирски комплекс оцелели само каменните основи и керемидите, тъй като по-голямата част от постройките му били дървени. Преди разрушаването на манастира, той бил обитаван от 24-ма монаси, мнозина от които по-късно били изпратени на заточение в Диарбекир. Други успели да достигнат до манастира „Седемте престола” в Стара планина. От всички тях се завърнал само един монах – Игнатий, записан сред ктиторите на селската църква, на каменна плоча от 1878 година. Един дървен кръст, забит на мястото на стария манастир от местни хора, дълго време напомнял за неговото някогашно съществуване.

След Освобождението на България през 1878 г. Найден Кентров, завърнал се от изгнание, заедно с трима свои съмишленици - Янко Шатов, Богдан Антов и Фильо Магдин, от благодарност към Бога построили на мястото на манастира чешма с три чучура и сложили следния надпис върху нея: “Който тука пие – Бог да го поживи, като умре – Бог да го прости”. При идването си тук българският изкуствовед Асен Василиев намерил един камък-пясъчник, на който пишело: „ктитор поп Янко Анастасия презвит. Еловдолски 12 Април 1892 г. мaис. Наиденъ”. През 1906 г. започнало възстановяването на някога съществувалия манастир. Това станало по настояване на една стара жена от с. Чепинци – баба Геша, родена в Локорско и омъжена в Чепинци. Манастирът бил посветен на светите Трима светители, защото според думите на старата жена, често й се явявали три ангела, които нямало да я оставят на мира, докато не се изгради нов манастир на мястото на стария. Светата обител е функционирала докъм първите десетилетия след 1944 г. , след което била изоставена и оставена на произвола. Впоследствие била обявена за паметник на културата от местно значение.

Понастоящем Чепинският манастир е действащ и формално е девически. Зад високия дувар, издигнат непосредствено до Околовръстното шосе, са приютени главната църква, а също така и два параклиса, посветени на „Св. Петка” и „Св. пророк Илия”, чиито стени са изцяло изписани. Манастирският храм „Св. Три светители” представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, с размери 9,50х6,90 м. Тя е изградена върху основите на стария манастирски храм. Иконостасът е от последното възстановяване, а самата църква е изцяло изписана. Непосредствено до североизточния ъгъл на църквата има аязмо. Комплексът съдържа още една запазена малка схлупена постройка, построена в 1906 г. и известна още като „Шатовското църкве”. Манастирът разполага с нова жилищна част, построена през 1993, а през 2009 г. с помощта на дарители - и магерница с трапезария.

Официалният празник на манастира е денят на светите Трима светители (30 януари). Паметта на всеки един от тях се празнува в отделен ден от годината, като общата календарна дата била определена през 1076 г. от самите тях, според преданието. От години насам на православните празници: Илинден, Свети Дух и Рождество Богородично много хора идват, за да се поклонят в Чепинския манастир. Според някои това може да се дължи на факта, че в предишния манастир е имало параклиси, носещи тези имена. Всяка година на „Умни петък” (Светли петък, след Великден) в местността около манастира се провежда събор.

Поклонниците от София бяха любезно посрещнати от г-н Евгени (Генчо) Милчев, служител на манастира. За светата обител пък отговаря о. Ириней Митов, родом от с. Негован, Софийско, който е енорийски свещеник и председател на храма „Всех Святих” в с. Чепинци. Г-н Милчев покани гостите в манастирската трапезария и ги почерпи с кафе и чай. След около час всички 47 поклонници се качиха в автобуса и доволни и щастливи потеглиха за София.

По молитвите на св. Четиридесет мъченици и на св. Три светители Бог да се смили над нас, да ни даде душеспасителен пост и победа над видимите и невидимите врагове!

 

Текст и снимки: дякон д-р Петър П. СИМЕОНОВ

 

 

Снимки

 Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир Празник във Врачешкия манастир
« предишна новинаследваща новина »