ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Празнична вечерня в старинен храм "Св. Петка" в София в навечерието на Петковден

14 октомври 2009 02:43, Софийска митрополия
храм "Св.Петка"-вечерня с петохлебие

В навечерието на храмовия празник Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан отслужи тържествена вечерня в столичната митрополитска църква „Св. Петка- стара". В празничното вечерно последование взеха участие архимандрит Григорий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Теофан, много предстоятели и свещенослужители на софийски храмове и дякон Иван Петков.

Песенна възхвала към светицата отправиха сборна група певци, съставена от храмовите псалти и гости от други софийски църкви, сред които г-н Георги Михов, дългогодишен настоятел на храма, и г-н Андрей Касабов, секретар на Софийска митрополия.

По време на вечернята бе отслужено петохлебие и осветени десетки хлябове. В края на богослужбата епископ Йоан произнесе празнично слово, в което припомни житието на преподобна Петка и пътя на нейните свети мощи, които днес почиват в гр. Яш, Румъния. Той подчерта, че светицата е покровителка особено на монасите и монахините, и че молитвата е тази, която подкрепя в трудните моменти на изкушения и която трябва да бъде основна грижа и занимание на всеки християнин. „Утре, когато в множество храмове ще горят кандила пред иконата на света Петка, запалени в чест на празника, да се помолим Бог да ни дарува полезното за нашето спасение. И ако любов нямаме - любов да ни дарува, ако вяра не ни достига - вяра да ни вдъхне, ако надеждата ни отслабва - надежда да ни даде, твърда и неотстъпна, ако търпение нямаме - за дълготърпение да се помолим” - завърши словото си епископ Йоан и отправи покана към многобройните миряни и утре да дойдат в този храм, където заедно с Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим да се помолят на св. Петка и да приемат първосветителския му благослов.

Според преданията старинният храм “Св. Петка” в София е един от най-старите храмове в столицата. Той заема ъгловото пространство между улиците "Съборна" и "Калоян". Вероятно на това място е имало, както считат някои изследователи, древен мъченически храм от първите векове на християнството у нас. На южния вход има надпис: “Старинен храм “Св. Петка”, 1241 г.”. Това навежда на мисълта, че храмът или е обновен през 1241 г., или е новосъграден върху стари основи, тъй като е под нивото на тогава съществуващия дворцов и митрополитски комплекс в същия участък.

Посветен е на преподобна Параскева-Петка, в чест пренасяне мощите й в Търново - столицата на тогавашното Българско царство. Според писменото свидетелство от 16 в. на немския пътешественик Стефан Герлах “Света Петка - стара” се намира в тогавашната митрополия. Това означава, че сградата на митрополията с храм “Св. Петка” към нея е заемал днешното пространство по време на турското робство. Оттук се налага изводът, че от самото си съществуване храмът “Св. Петка” е със статут на митрополитски храм.

Според исторически данни старинната сграда на църквата тогава е представлявала малка еднокорабна постройка с каменни основи, зидария и дървена конструкция отгоре, с богата стенописна украса (част от тези стенописи се откриха запазени в нишите до олтара при ремонта през 2000 г.). През турското робство храмът не е бил разрушаван или превръщан в джамия. Нещо повече, няма сведения, той да е бил затворен за богослужебен живот. В хрониката за него се споменава, че е само “ремонтиран”. По това време /на робството/ към храма е имало килийно училище, което финансово е било обгрижвано от еснафа на обущарите. В следосвобожденска София, вероятно ок. 1900 г., бива изграден притворът на храма и така се отваря втори вход откъм ул. "Калоян", през двора на църквата. От тогава е и административната сграда с кръщелния параклис в нея. По същото време е изградена и нишата в северната страна на притвора, в която е поставено дървото на св. Терапонтий, за което не се знае кога е донесено в храма. Известно е само, че през 1901 г. дървото е там и „отдавна хората получават изцеление от него”. Преданието говори, че това е дървото, на което е приел мъченическа смърт св. Терапонтий. Според свидетелствата, преди да бъде съграден притворът, дървото се е намирало в северната част на женското отделение, т. е. по вътрешните стълби към кораба вляво. „Мъчениковото дърво” било изнасяно в двора срещу 27 май, когато била празнувана паметта на свещеномъченика и се служело всенощно бдение. Престоявало отвън цяла нощ, а за него завързвали с белезници бесновати, които получавали изцерение. Изцеление получавали и хора от всякакви болести, затова се създала традиция, за благословение, да се чупи и да се раздава от дървото, с което може да се обясни неголемият му размер сега.

Озвучаване: Боряна Николова

 

 

Снимки

икона на Св.Петка храм "Св.Петка"-вечерня храм "Св.Петка"-вечерня певцитехрам "Св.Петка"-вечерня храм "Св.Петка"-вечерня певцитепевцитехрам "Св.Петка"-вечерня храм "Св.Петка"-вечерня храм "Св.Петка"-вечерня храм "Св.Петка"-вечерня

Аудио

София

« предишна новинаследваща новина »