ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Архиерейско богослужение по повод двадесетгодишнината от основаването на манастира „Св. Петка”, с. Копривец

14 октомври 2009 21:29, Русенска митрополия
Вземане на време

На 14 октомври, Петковден, Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит отслужи божествена св. Литургия по повод храмовия празник и двадесетгодишнината от освещаването на манастира „Св. Петка”, с. Копривец. В архиерейската богослужба взеха участие архим. Емилиан, отговорник на манастирите в епархията, прот. Петър Петров, свещ. Светослав Светославов, ефимерий на манастира, свещ. Деян Ангелов и дякон Кирил Синев.

Проповед за празника произнесе секретарят на св. Русенска митрополия, г-н Ангел Младенов. Той представи житието на преподобната наша майка Петка-Параскева Българска на множеството вярващи.

Св. Петка е родена в гр. Епиват, на Мраморно море, и е живяла през ХІ век. След пребиваване в Ираклийското предградие и Йорданската пустиня тя отново се завърнала в своя роден град, където и починала. Светите й мощи били открити по чуден начин, след като се явила насън на жители на Епиват. През 1238 г. българският цар Иван Асен II наредил мощите й да бъдат пренесени в столицата Търново. След превземането на града от турците през 1393 г. св. мощи били пренесени последователно във Видин, Белград, а накрая се установили в Константинопол. През 1641 г. по молба на молдовския войвода Василий Лупу (роден в с. Пороище, Разградско) св. мощи били пренесени в град Яш и положени в църквата “Св. Три светители”, сега манастир. По късно били пренесени в новата митрополитска катедрала на молдовското княжество.

След отпуста на св. Литургия митрополит Неофит припомни тържествения момент по време на освещаването на манастира на 14 октомври 1989 г. от Смоленски епископ Нестор, викарий на Доростолския и Червенски митрополит Софроний. Негово Високопреосвещенство преподаде благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим към всички честни поклонници на св. обител. Митрополитът призова вярващите да бъдат, подобно на преподобната, „милостиви, милосърдни, със силна вяра, скромни по живот и достойни за този и бъдещия свят”.

Последва извършването на водосвет в двора на св. обител.

След края на това духовно тържество пристигна вестта, че игуменката на манастира, монахиня Варвара, приела монашество в деня на освещаването му, се е представила в Господа днес, в деня на неговата двадесетгодишнина.

На територията на богохранимата Русенска епархия се намират общо 26 църкви посветени на св. Параскева, както и девическият манастир в с. Копривец, честващ днес своето второ десетилетие.

От днес честните поклонници на манастира могат да се поклонят на икона на св. Петка с прикрепена малка частица от одежда, с която са били повити мощите на преподобната. Одеждата е дарена от свещеноиконом Петър Тотев, представител на Българска патриаршия в Букурещ.

 

Малко история

След падането на Второто българско царство под османско иго в края на 14 век била унищожена и Търновската патриаршия. България изгубила не само своята политическа, но и духовна независимост. Търновската патриаршия станала митрополия към Вселенската патриаршия, а Червенската митрополия – понижена в ранг епископия. Много манастири от Червенската епархия запустели или били разрушени. В Поломието нямало вече монаси исихасти. Останал само Басарбовският скален манастир до края на 17 век.

В историята са запазени сведения за съществуването на манастирите: „Св. прор. Илия” – с. Липник (дн. с. Николово), „Св. св. Константин и Елена” – гр. Две могили, „Успение Богородично” – с. Горна Манастирица (дн. гр. Борово), „Св. Марина” – с. Каран Върбовка. Сред тях е и манастирът „Св. Петка” край с. Копривец. Вероятно е имало и други манастири.

От 25 декември, Рождество Христово, 1985 г. Йордана Чолакова от с. Копривец (родена на 8 август 1920 г. в с. Копривец, поч. 2001 г., венчана за Стойко Чолаков, с една дъщеря – Божидара) сънувала три последователно свързани съня, в които й се явила Божията Майка – Пресвета Богородица и й показала пет монахини, като ги назовала по имена: Параскева, Варвара, Екатерина, Марина и Неделя. Също така й казала, че на мястото на бащината й къща, в края на селото имало манастир, а монахините били мъченици за вярата. Йордана Чолакова била вярваща християнка от енорията „Св. Георги” в Русе. Всичко това тя споделила с други вярващи жени. Така поставили началото на възстановяването на древната обител.

През 1986 г. бил сформиран неформален инициативен комитет за изграждане на манастир „Св. Петка”. Начело била Добра Рахнева от гр. Русе, сега монахиня Варвара. В комитета влезли още Йордана Чолакова, която дарява родната си къща и мястото, Димитра Иванова от Русе, Георги Георгиев от Русе, Тодор Гочев от Русе, Гатьо Гатев от с. Садина, Ангел Великов от Бяла, Веселин Косев от Бяла, Йордан Калешев от Бяла и др. С труд, пари, материали всеки дал приноса си в преустройството на къщата с дворното място в манастир. Това било доведено до знанието на тогавашния Доростолски и Червенски митрополит Софроний, който със специално писмо иска благословението на Българския патриарх Максим и Св. Синод на БПЦ за откриването и освещаването на манастира. Св. Синод с решение от 15 юни 1989, прот. № 6, разрешава да се възстанови и впише в регистъра на българските манастири Копривецки девически манастир „Св. преп. Петка Българска”.

Манастирът е осветен тържествено на 14 октомври 1989 г. от викарния епископ на Доростолския и Червенски митрополит – преосвещения Смоленски епископ Нестор. В същия ден на освещаването, след св. Литургия за първа монахиня е постригана Добра Рахнева с името Варвара, която е назначена и за игумения на манастира.

На 14 октомври 1990 г. за монахиня е постригана Мария Кънева с монашеско име Параскева, а на 22 август 1991 г. – Митка Иванова, която приема монашеско име Екатерина. Послушница в манастира е била и Димитра Стоилова – монахиня Марина, игумения на манастира „Св. Марина” – с. Каран Върбовка.

Днес манастирът се посещава от много християни от цялата страна. Светата обител е отворена всеки ден за поклонници, които търсят молитвеното застъпничество на св. Параскева.

Текст: дякон Кирил Синев
Снимки: г-н Ангел Младенов
Озвучаване: Боряна Николова

 

 

Снимки

Малък вход"Господи, Господи, погледни от небето и виж...""Господи, Господи, погледни от небето и виж...""Господи, спаси благочестивия"Велик входВелик входПричастяване с тялото ХристовоПричастяване с кръвта ХристоваПроповед на г-н Ангел МладеновОтпустАрхим. Емилиан и свещ. СветославВодосветВодосветВодосветИкона на св. Петка-ПараскеваВход на манастира

Видео

Проповед на митрополит Неофит

Аудио

Русенска епархия

« предишна новинаследваща новина »