ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

На св. Литургия в храм „Св. Петка”, гр. Балчик, митрополит Кирил награди с офикията „протойерей” свещеник Георги Петков

14 октомври 2009 22:51, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Храм "Св. преподобна Параскева-Петка "

На празника на св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска) - 14 октомври, Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил отслужи божествена св. Литургия в храм „Св. Петка” в гр. Балчик. В съслужението взеха участие: свещеник Георги Петков – председател на църковното настоятелство, свещеноиконом Стратия Александров – председател на църковното настоятелство при храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. Балчик, свещеноиконом Стефан Ханджийски – епархийски духовен надзорник на Варненска и Великопреславска св. Митрополия, свещеноиконом Василий Селемет – гр. Каварна, архимандрит Методий Хлебаров – с. Българево.

Празника уважи и се помоли за здраве и преуспяване на жителите на град Балчик кметът г-н Николай Ангелов.

По време на светата богослужба председателят на църковното настоятелство свещ. Георги Петков беше награден с офикия „протойерей”.

След богослужбата по отдавнашна традиция беше отслужен и празничен водосвет и освещаване на рибен корбан за здраве и благоденствие на вярващите.

Строежът на храм „Св. Петка” в гр. Балчик е бил започнат през 1935 г. от румънските власти и продължил до 1938 г. През 1946 г. храмът е предаден на свещ. Василий Демирев, а девет години по-късно - на 14 ноември 1954 г. Варненският и Преславски митрополит Йосиф освещава достроения храм.

Линкове: Проповед на митрополит Кирил:

Приветствие на прот. Георги Петков

 

Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска), наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград през 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу, в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Църковен вестник, Брой 19, 2003 г.

Снимки: Борислав Стоев
Озвучаване: Боряна Николова

 

 

Снимки

Храмовата иконаПосрещането на архиереяАрхиерейска света ЛитургияАрхиерейска света ЛитургияВеликият вход"Да поменет Господ Бог...""Вас и всех...""Ще пея на моя Бог..."Г-н Николай Ангелов

Аудио

Балчик

« предишна новинаследваща новина »