ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово-отговор на Русенския митрополит Наум след каноничния му избор

24 март 2014 14:50, Българска Патриаршия
Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит НАУМ

† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ Н А У М

 

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ДОСТОЧТИМИ ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТНИЦИ,

КЛИРИЦИ И МИРЯНИ ОТ РУСЕНСКА ЕПАРХИЯ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА СЛУЖИТЕЛИ ПРИ КАНЦЕЛАРИЯТА

НА СВ. СИНОД, ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,

 

Със страх Божий и чувство на висока отговорност приемам каноничното ми избиране за митрополит на старославната архиерейска катедра с епархийски център в гр. Русе, която винаги е била честита да се радва на достойни и усърдни в Господа йерарси.

Територия, припознала християнството още в началото на Новата ера, а за първия познат епископ със седалище в Русе – Поликарп, историческите сведения датират към 380 г. През последвалите векове на политически възходи и падения Църквата Христова стои като непоколебим страж по тези земи.

Благоговейно си припомняме и за маститите архиереи от новата ни историческа летопис, за които споменът продължава да живее. Първият екзархийски Доростолски и Червенски митрополит Григорий (1828-1898), е дългогодишен председателстващ заседанията на Св. Синод в София и подпредседател на Първото Велико народно събрание във Велико Търново, който с жива вяра полага неуморни грижи за възрастването на епархията през 26-годишното си митрополитско служение.

Проявил се като мъдър църковен дипломат, ползващ се с вниманието и уважението на духовенство и народ, той се занимава и с научни занимания, като от 1881 г. е избран за член на Българската академия на науките.

Неговото духовно чадо и приемник по катедра - митрополит Василий (1847-1927) продължава с още по-усилен ентусиазъм развитието на църковно-народното дело в следващите 27 години, като наред с въздигането на множество храмове и начеването на редица благотворителни инициативи в епархията, под неговата отеческа грижовност се усъвършенстват духовно и царските деца – князете Борис Търновски и Кирил Преславски и княгините Евдокия и Надежда. Той е и дългогодишен наместник-председател на Св. Синод и изповедник на Българския екзарх Йосиф І.

Третият кириарх – митрополит Михаил (1884-1961), в продължение на 34 години доразвива обилното духовно наследство, като всеотдайно способства за развитието на социално-благотворителното дело и обновяването на клира с добре образовани свещенослужители. По негова инициатива се извършва благоукрасяването на различни храмове и провеждането на десетки църковно-просветни дейности. Той е почетен председател на Българския червен кръст в София, а от 1927 г. до 1944 г. е и председател на БЧК в Русе. От 08.11.1948 г. до 04.01.1949 г. митрополит Михаил е наместник-председател на Св. Синод. Автор е на множество книги, брошури и статии от църковно-исторически, нравствено-богословски и социален характер.

Историята на Българската православна църква е запомнила поредния Доростолски и Червенски митрополит – дядо Софроний (1897-1995), с неговата изключителна скромност и ревностно църковно послушание, потрудил се усърдно на Господнята нива като епархийски архиерей 31 години, преставяйки се в Господа на библейската 97-годишна възраст.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

След избирането Ви за митрополит през 1994 г., с упование в Божията помощ и крепка вяра, в последните 20 години Вие положихте всичките си сили за духовното, морално и материално въздигане на Русенска епархия, като оставяте след себе си дълбока диря както в църковно-административно и духовно отношение, така и в сърцата на богохранимото паство. Вашето човеколюбие и сладкогласно пение ще се помнят винаги от обичащите Ви духовни чада.

Приемайки от ръцете Ви архиерейския посох на Русенски митрополит, уповавайки се на Господнята милост и благословение, ще се старая да се потрудя според скромните си сили за укрепване и духовен напредък на епархийското дело, следвайки Вашия образцов пример в търпение и постоянство.

Отправям сърдечна благодарност към епархийските избиратели, посочили ме като един от двамата предпочетени кандидати за техен епархийски архиерей с внушително мнозинство – 22 от 24 гласа. Едно обстоятелство, което ме задължава да положа всичките си човешки сили, за да оправдая тяхното доверие за служение в мир, разбирателство и взаимен напредък. Вратата на Русенската митрополия ще бъде отворена за всеки един епархиот – клирик или мирянин, търсещ помощ, утеха или съвет.

Тук ще си позволя още веднъж да повторя и част от думите, които изрекох при хиротонията ми в епископство, точно преди седем години:

Божият промисъл ме водеше и укрепяваше, поддържаше и изправяше в трудни за мен моменти от клирическото ми служение. Наред с това винаги съм чувствал и особеното молитвено застъпничество на св. Богородица, която като наша Майка, защитница и молитвеница винаги ме е запазвала със своя покров и ме е наставлявала по пътя на следване на Христовите истини.

Обръщайки поглед назад към своите ранни години и началото на моя духовен път, оставам с почит и признателност към паметта на блаженопочившия Варненски и Преславски митрополит Йосиф (1900-1988), който като тогавашен мой епархийски архиерей бе за мен пример на подражание и духовно усъвършенстване.

Поднасям синовната си благодарност към паметта на приснопаметния български патриарх Максим, който преди десет години ме прие с непресторена отеческа любов, като вещо и с иноческа строгост ме наставляваше по пътя на административното ми усъвършенстване.

С молитва и преклонение отдавам почит към паметта на скоропостижно преставилия се блаженопочивш мой духовен старец - Варненски и Великопреславски митрополит Кирил (1954-2013), който чрез своите архипастирски наставления затвърди в мен смиреността и послушанието към светата Църква.

Бог да ги прости!

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Благодарен съм на Вас и на високопреосвещените събратя архиереи, че през изминалото време на моето църковно-административно служение, Вие бяхте неотлъчно до мен, подкрепяхте ме и ме насочвахте със своите архипастирски съвети и братска в Господа обич!

Надявам се, че и занапред ще мога да разчитам на Вашето братолюбиво внимание и молитвена подкрепа в отправление възложената ни архипастирска мисия, като апостолски приемници на Христовия виноград.

Не на последно място тук искам да благодаря и на всички служители при Канцеларията на Св. Синод, които като мои съработници през изминалите години с усърдие и търпение изпълняваха възложените им задачи, в изпълнение решенията на Българския патриарх и Св. Синод.

Предизвикателствата на новото време поставят Църквата ни в особеното положение да бъде коректив и морален стожер на обществото.

Наред с това обаче, Тя често е хулена и обругавана от хора както външни, така и псевдоцърковни, целящи да внесат смут в душите на православното изпълнение чрез козните на лукавия. Именно това обстоятелство все пак ни свидетелства, че с нас е силата на Божията благодат, защото не забравяме думите на Христа, който каза: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата” (Мат. 5:11, 12).

Като се уповаваме на Този, Който е Светлината на света, да не се съкрушават сърцата ни от злободневието на „духовете на мрака”, но следвайки Господнята повеля, да положим старание и за очистване на Тялото Христово от варосаните гробници „които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота” (Мат. 23:27), за да бъде Домът Господен място за „ония, чиито ръце са невинни и сърцето чисто” (Пс. 23).

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,

Имайте ме в своите молитви, та с едни уста и едно сърце да славим Господа, докле съществуваме. Амин!

~*~

Словото е произнесено в приемния салон на Синодалната палата, Неделя Кръстопоклонна, 23.03.2014 г.

 

 

 

« предишна новинаследваща новина »