ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

"Сега Пресв. Богородица ни моли - да станем по-човеколюбиви" (проповед при Богородичния акатист)

29 март 2014 08:20, Софийска митрополия
Архимандрит Дионисий

„Ликувай, дъще Сионова!

тържествувай, Израилю!

весели се и радвай се от все сърце,

дъще Иерусалимова!“

(Соф. 3:14)

ОБИЧНИ В ХРИСТА ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

С умиление, радост и надежда изпълват душите ни всички Богородични празници. Отново в тази свещена петъчна вечер на четвъртата седмица от Светия и Велик пост ние в тържественост и трогателност застанахме с мистичен трепет и молитвено преклонение пред светата икона на Пренепорочната Божия Майка, та да изпълним църковното установление – възторжено в богослужба да принесем на Пресвета Богородица акатистни хвалебни песнопения, разкриващи свещената история и догматиката на спасителното православно вероучение. Песенно възгласихме многократно ангелския поздрав: „Радвай се!“

Акатистът е богослужба, при която всички стоим прави и се посвещаваме на застъпничеството на Св. Богоматер. Той е едновременно молитва и славословие, като благодатно подтиква към подражание във вярата и добродетелния живот. Акатистът към Пресвета Богородица, който четем през св. Четиридесетница, облича цялата Църква в нейната тържественост. В него ние възхваляваме тази, „чрез която ще изгрее радостта“, „чрез която се обновяват тварите“, „чрез която падналият Адам бе възвърнат“ и „чрез която Ева се избави от сълзи“. В Акатиста почитаме тази, „която е Царев престол“ и „ която носи Онзи, Който всичко държи“. В него ние прославяме тази, която е „стълба небесна, по която слезе Бог“ и „мост, който превежда човеците от земята на небето“. С акатистна (неседална, б.р.) богослужба ние отдаваме чест и слава на тази, която е „по-горе от всички небесни и земни твари“, „вместилище на невместимия Бог“ и „по-голяма от Светая Светих“; и с надежда молим за помощ тази, която е „опора на вярата“, „познание на благодатта“, „наставница на целомъдрието“ и „венец на въздържанието“.

Именно през чудното време на Великия пост така често св. Църква прославя Св. Богородица, защото тя е пример на радостта, която и ние трябва да имаме. Тя е упованието и надеждата, че носим ли чистотата на вярата в душите си, бихме могли да застанем и ние от дясната страна на нашия Бог.

Днес, под купола на този свят храм, посветен на Преблажената Мария – предивния Живоприемен източник „с едни уста и едно сърце“ принесохме на Пресветата Дева горещи молитви, похвали и величания, окончаващи се с привета на благочестието: „Радвай се, Невесто неневестная!“. Поверявайки се на Прославената измежду жените, свидетелстваме за нашата готовност и смел героизъм да водим самоотвержена борба срещу мрачния човешки егоизъм. Ако търсим състраданието на Божията майка, не трябва ли и ние да сме състрадателни? Къде са грижите, които полагаме за онеправданите, нещастните, страдащите и озлочестените? Изпитваме ли болка и съпричастност от угнетеността на другите, които са наши ближни? Изкоренили ли сме злобата от сърцата си? Какви са целите ни? - Напоследък, ние, съвременните хора, като че ли напрягаме всичките си сили за постигане на цели, празността на които добре съзнаваме. Преследваме успехите и славата, които времето потопява в пропастта на забравата. Гоним сполуката, чиито капризи сами развалят нездравите ни мераци; търсим почести, с които често се ползват дори недостойните хорица. Забравяме, че до нас също живеят човеци. Мразим хората, оплюваме ги, плетем интриги, правим манипулации и заменяме реалния си живот с виртуалния. Спряхме да се обичаме и спряхме да си вярваме. Не правим за никого това, което сме длъжни да правим за всекиго – истински прояви на любов. Днес майчиното състрадателно сърце на Светата Богоматер ни напомня именно това и ни призовава да застанем на стража със светостта на божествения алтруизъм. Сега Пресвета Богородица ни говори - та дори и тя нас ни моли - да станем и ние по-човеколюбиви.

Пречистата Мария от Назарет Галилейски е избрана за най-великото дело на любовта на Бога към човеците – да проводи чрез нея Спасителя на човешкия род, като по този начин нея прави Майка на всички християни, техен покров и застъпница. Още от въплъщението Си Синът Божий чрез Света Дева Мария е „Този, Когото Отец освети и прати в света“ (Иоан. 10:36). Чрез предопределената Мария Помазаникът стана „явен на Израил“ (Иоан 1:31), за да бъде негов Месия. Синът Божий „Който слезе от небето“ (Иоан 13:3) чрез Пренепорочната стана Син Човеческий, Който „не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Мт. 20:28).

Божието благовещение на архангела към Дева Мария открива „пълнотата на времената“ (Гал. 4:4), т.е. изпълването на обещанията и приготовленията. Мария е призваната да зачене Този, в Когото ще обитава „телесно пълнотата на Божеството“ (Кол. 2:9). Изпратен от Бог Отец, за да изпълни мисията на Бог Син, Бог Дух Светий освещава утробата на Светата Дева, за да се оплодотвори тя Божествено, така че да зачене вечния Божий Син в човешката Му природа, възприета от нейната човешка природа.

Света Дева Мария не е нито човекородица, нито Христородица, а същинска Богородица, защото тя дава човешкото естество на Бог Слово, в утробата й се зачева Богочовекът и тя е в пълен смисъл Майка на Господ Иисус Христос. Св. Григорий Богослов казва за Синът Божий, станал и Син Човеческий: „Той се ражда, но е и роден. Роден Божествено, а се е родил по човешки. Без Отца тук, и без майка там. Затова всеки, който не признава Мария за Богородица е лишен от Божеството, той е атеист и без Бога. Който казва, че като през тръба е преминал Христос през Девата, той също е атеист“.

Да останем верни на истинното Христово учение и очистени от многобройните си грехове в богопознание да почитаме Пренепорочната и Преблагословена Мария, та да не останем под проклятието на св. Църква от ІV-ия Вселенски събор: „На дръзващите да говорят, че Пречистата Дева Мария не е била Дева преди рождеството, в рождеството и след рождеството: - анатема!“ ето защо, нека с искрена вяра се поклоним пред свещения образ на Пречистата Дева, да получим нейния свят благослов, да просим нейното ходатайство и като наша обща Майка да й отправяме прослава като Царица на небесата, та с просветен ум и облагодатени сърца да живеем в благодарност към Бога и Пречистата Майка на въплътеното Милосърдие.

За да изпрати Бог Своя Единороден Син и да Му приготви човешко тяло, Той от преди векове избра за Майка на Спасителя дъщеря от рода Израилев. Прославлението на Св. Дева като Майка Божия е предизвестено още от ветхозаветните пророци. 759 години преди Рождество Христово, когато евреите се бяха разделили на две царства – Израилско и Иудейско, израилския цар Факей в съюз със сирийския цар Рицин въстанаха срещу иудейския цар Ахаз и насочиха войските си срещу свещения град Иерусалим. В тревога и страшен смут изпадна Давидовия род, но Господ чрез Своя пророк Исаия говори на Ахаза: „Внимавай и бъди спокоен, не бой се и да не отпада сърцето ти… “ (Ис. 7:4). В уверение на това св. пророк се обърна към цар Ахаз и му каза: „Искай за себе си личба от Господа, твоя Бог… “ (Ис. 7:11), но Ахаз му отговори: „Няма да искам и няма да изкушавам Господа.“ (Ис. 7:12). Затова предано доверие на Ахаза към казаното му, св. пророк Исаия изрече тия знаменателни пророчески слова: „Слушайте прочее, доме Давидов!... Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ (Ис. 7:13-14). Както изглежда невъзможно Девицата да зачене, така изглеждало невъзможно и градът да се избави, но се сбъдна и едното и другото.

Нека, братя и сестри, обърнем внимание на израза „Девицата“. Съществително име в определителната му членувана форма. Това означава не всяка, не коя и да е девица, а „Девицата“, значи знайната по Божие предведение от създание на света – Девицата - Св. Дева Мария. Тази Девица – Девицата, за която ясно е пророкувал Исаия, е Мария, дъщерята на праведните Иоаким и Анна. По баща тя произлиза от царския Давидов род, а по майка от свещеническия Ааронов род.

На тригодишна възраст благочестивите й родители съгласно обещанието си са поверили Св. Дева на грижите на свещениците при Йерусалимския храм. Там, просветена в Закона, съгласно Свещеното Предание, като е четяла книгата на пророк Исаия и стигнала до онова място, в което се пророкува за „Девицата“, която ще роди най-святото, тя отправила молитвен поглед към небето. Молила се, не за друго, а да бъде удостоена да бъде една от прислужващите на тая богоизбрана Девица. Е, а каква радост е изпълнила душата й, когато от архангел Гавриил и и било благовестено, че тя е „Девицата“ и тя ще бъде Майка на Спасителя Христа?

Св. Амвросий Медиолански казва за Св. Богородица: „Тя е била Девица не само по тяло, но и по душа, смирена по сърце, съобразителна в думи, благоразумна, немногоречива, обичаща четенето… трудолюбива, целомъдрена в речта, считаща не човек, но Бог свой Съдия на мислите, правило било у нея никого да не оскърбява, на всички да благопожелава, да почита старшите, незавиждаща на равните, избягваща препирня, здравомислеща, обичаща добродетелта. Тя никога не е наскърбявала, не се е възгордявала, никога не е била надменна над слабите, не е странила от бедните. У нея нямало нищо сурово в очите, нищо несъобразително в словата, нищо неприлично в действията: телодвиженията й скромни, постъпките тихи, гласът умерен, тъй че външният й вид бил изражение на душата, олицетворение на самата чистота“.

Съвременникът на Приснодевствената Божия Майка – св. Дионисий Ареопагит, три години след обръщането си в християнството от св. ап. Павел, се сподобил в Иерусалим да види лика на Пресветата Дева и описва това виждане така: „Когато бях заведен при Богообразната Светлейша Дева, обхвана ме отвътре и отвън толкова голяма и неимоверна Божествена светлина и край мен се разля такова дивно благоухание от различни аромати, че нито моето немощно тяло и самият дух не бяха в състояние да понесат толкова начални знамения на вечното блаженство и слава.“

Дори римският управител на Иудея, който е езичник, в писмото си до император Тиберий, като говори за Иисуса Христа, споменава и следното: „Красива е също и Майка Му, най-красивата, която се е забелязвало по тези места“. Св. Йоан Дамаскин дава следното вероопределително постановление: „Провъзгласяваме Св. Дева за Богородица в собствен смисъл и в действителност. Както Роденият от нея е истински Бог, така и тя – родила Въплътилия се от нея Бог, е истинска Богородица“.

Пресвета Богородица е най-смирената сред човеците и най-способната да приеме неизказания дар на Всемогъщия. Нейната девственост става единствена по рода си плодовитост чрез силата на Духа и на вярата. Тя показа Бог Слово в смиреността на Неговата плът. Тя е неизгарящата къпина на крайното богопроявление. Чрез нея Божият Син слезе от небесата и Се откри на целия човешки род. Преблагословената Мария е новата Ева. Ако Ева е майка на погиналите в греха, то Мария е майка на живите в Христа. Преблажената Приснодева е пълна с благодат, защото Господ е с нея; благодатта, с която е изпълнена, е присъствието в утробата й на Този, Който е извор на всяка благодат. Тя е Ковчега на Завета, мястото, където обитава Божията слава. Тя е „Скинията на Бога с човеците“ (Откр. 21:3), тя е всецяло отдадена на Този, Който се всели в нея и Когото тя даде на света.

С вярата си Авраам стана благослов за всички народи, а с вярата си пък Мария стана Майка на Този, Който е самото Божие благословение. Тя е пречистия и осъществен първообраз на Църквата.

Ние, християните, по примера на върховния образец на вярата, светостта и надеждата – Св. Дева Мария сме призовани непоколебимо да вярваме в Триеденния Бог и да Го прославяме.

Възлюбени, нека се доверим на Св. Дева и на нейните майчински молитви. Нека ведно с нея се обърнем в послушание към Бога, предоставяйки се на Неговата свята воля с думите на Пресв. Богородица: „Нека ми бъде по думата Ти!“ (Лк. 1:38).

ВСИЧКОТО СИ УПОВАНИЕ НА ТЕБЕ ВЪЗЛАГАМЕ, МАЙКО БОЖИЯ, ЗАПАЗИ НИ ПОД ТВОЯ ПОКРОВ. А М И Н !

Проповедта е произнесена от архимандрит Дионисий в столичния храм „Св. Богородица –Живоприемен Източник“, кв."Подуяне“, 28 март 2014г.

 

 

Снимки

Архимандрит Дионисий  Архимандрит Дионисий Архимандрит Дионисий
« предишна новинаследваща новина »