ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Проповед на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан слeд IV статия на Богородичния акатист

29 март 2014 21:28, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан

В старо време при Трошево (синоним на днешния квартал „Младост” на град Варна) имало малка църква и енория, посветена на светия пророк Илия. Историята й започва от началото на 20-те години на ХХ век. В миналото само махала, днес съвременен квартал, модерен жилищен комплекс „Младост” с бизнес центрове, жителите му с вяра пристъпват в храма, посветен на огнения пророк Илия.

В този храм Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещениците Петко Минчев, предстоятел на храмовото църковно настоятелство, Владимир Велков, Димитър Димитров, Георги Великов и свещеници от епархията отслужиха малко повечерие с Богородичен акатист – ІV статия. Признателният български народ е украсил с цветя иконата на Пресвета Богородица в храма. Олтарът е иконописан от свещеник Владимир Велков. Храмът и неговият олтар съживяват и облагородяват нашите мисли, размисли, молитви.

В петъчната вечер Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан каза в своето слово към вярващия народ:

„Ваше Високоблагоговейнство, Ваше Всепреподобие, всечестни отци, уважаема майко Ирина, обичани в Господа братя и сестри,

Ето, че в тихата вечер, на приглушена светлина отново се намираме в дома Господен, посветен на светия славен пророк Илия, който изрече ония паметни думи: „Пламнах от ревност за Господа, Бога, Саваота” в онази старозаветна книга ІІІ Царства, която в исторически план описва онзи момент на този велик пророк и тези славни думи.

Ние сме във времето на Великия пост. Разбираме, че имаме нужда от молитвите на света Богородица все повече и повече в подкрепата на този подвиг, който по мярката на човешките сили поемаме и в уверение на думите на светата Дева, при нейното славно успение, че тя няма да ни остави никога и ще бъде с целия свят завинаги. Затова и в тази четвърта статия на този прекрасен акатист, който е творение на човек, действително много обичал Божията майка, е изречена една похвала: „Радвай се, непоколебима ограда на Църквата, радвай се, похвало на честните йереи!”

Светата Църква винаги, в определени моменти, не случайно събира своите си чеда и изразява в тази съборност почитание към Божията майка. Тези думи най-пълно изразяват онова, за което свидетелства и този песнотворец в изричането на този стих. Защото Божията майка действително подкрепя всички чеда на светата Църква и само един Бог знае колко молитви са чути, колко сълзи са пресушени, на колко хора е помогнато, пред честните образи на Божията майка, чудотворните ликове, многобройни и безчетни, в които тя пребивава.

И в днешния ден ние размисляме върху тази добродетелност и върху смисъла на онова, което се случи със светата Дева. Тя не беше случайно родена. Тя беше родена като плод на дълбоката слъзна молитва на нейните родители, светите праведни богоотци Йоаким и Анна, които се молеха непрестанно и когато получиха това обещано чедо го обвързаха с обещанието, че тя ще бъде възпитана и предадена на дома Господен - събитие, което изживяваме на Въведение Богородично с нейното въвеждане в Божия дом.

Свещеното Писание малко говори за Пресвета Богородица. Нейният образ остава почти скрит за нас. Там са само малкото думи, които тя изрича и почти невидимото й присъствие. Но тя остава винаги неминуемо свързана със своя Син във всички моменти на Неговата земна проповед, на Неговата кръстна смърт и всичко онова, което като меч прободе майчиното й сърце. Защото нейният Син чрез Своето слово като с меч прободе душите; и с огън и меч раздели близки и сродници помежду им заради истината и словото Божие, което едни приеха, а други не приеха. И тук възниква въпросът: какво е вършела света Богородица в Божия дом. Ако Свещеното Писание не говори много затова, то неминуемо Свещеното Предание свидетелства, чрез гласа на светите отци.

Тя преди всичко е пребивавала в пост и молитва. И в това свое мълчание и богомислие придобива онази чистота нравствена, духовна, за да възрасне действително според мярката на разпределеното тогавашно време, което време Светата Църква изразява в своя богослужебен живот. А именно: от първия до третия час, тя непрестанно е пребивавала в молитви; от третия до шестия час е чела Свещеното Писание, особено онези думи на свети пророк Исаия: „Ето девица ще зачене и ще роди Син и ще Го нарекат с името Емануил, което значи: с нас е Бог”. При четенето на словото Божие, тя е имала занимание и на ръцете си и се е старала, именно в това си занимание, отново и отново да се моли.

И блажени Йероним свидетелства за това като утвърждава, че храмът Господен направи Божията майка тя да стане Богородица. Затова в тези моменти, когато ние възхваляваме Божията майка, то нека това през Светата Четиридесетница да е неминуемо свързано не само с желанието ни за обща молитва към нея, но най-вече с утвърждаването на истината, че тя най-пълно, виждайки разперените ръце на своя Син на кръста, може за всеки един от нас - стига да заслужим нейното ходатайство - по думите на много свети отци: „да помоли своя Син и да Му рече: помилвай този Твой раб, Сине Божий”. И ако това се случи, и ако това тя изрече, кой може да отхвърли тази молитва на Божията майка. Нейният Син никога не само няма да отхвърли молитвата на Богоматер, но ще бъде силен Ходатай. И ние вярваме в това посредничество, което е похвала и за благочестивите йереи - онези човеци, които са призовани да бъдат служители на светия олтар, по думите на светия апостол Павел, които се държат в небесния живот, които изповядват доброто учение пред всички човеци и които, държейки вярата в днешния живот, пребивават в Божията благодат и с нея всички ние сме това, което сме.

Обичани в Господа, братя и сестри, добродетелността на Божията майка, прави възможно, ние да имаме нейния добър пример, който да подкрепи и нас. Ние не можем да се сравним с подвига на Богоматер, ние не може да имаме добродетелите, които тя е имала в такава степен, че да се удостои да стане вместилище на невместимия Бог. Но тя беше човекът, избран измежду човеците, чрез който да се освети целият човешки род и да се утвърди истината, че Бог се яви в плът. И защото тази тайна е велика и защото любовта Божия беше преизобилна към всички нас, нека в тези моменти, когато сме отново пред нейния лик, да я молим да ни помага, благодатно и духовно, за да можем правилно, с едно сърце и едни уста да възхваляваме Бога; за да можем да бъдем като светила в света, имайки в себе си словото на живота; за да се изрази онова, що е истина, що е праведно и що е път, истина и живот, по думите на Самия Христос, Божия Син, нашия Спасител и изкупител на човешкия род. Амин.

Пресветая Богородице спаси нас! Всесърдечно благодаря на отец-предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство иконом Петко Минчев, на всички свещенослужители, служещи тук, братята, които ни споходиха и участваха в светата богослужба, свещенослужители, монашеството, всички ония обичани в Господа братя и сестри, които присъствахте на тази богослужба, с благопожелания за лека и спасителна нощ.

Разбира се, предстоят сериозни служби, винаги сме със съзнанието, че в тези дни трябва да бъдем повече в дома Господен, вярно е, че се затискаме от грижи, но тези минути, които ще отделим за храма и за личната си молитва, от една страна, ще бъде беседата на Бога с нас, а от друга - нашата беседа с Бога. И в зависимост от това колко време отделяме за нашата беседа с Бога, зависи и нашето духовно състояние какво ще е.

На добър час в продължаването на Великия пост и до нови благодатни срещи с тази богоспасаема енория!”

 

Материалът е подготвен от Петко Колев

 

 

Снимки

Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в храм "Св. пр. Илия"Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в храм "Св. пр. Илия"Богородичен акатистБогородичен акатист Богородичен акатист Богородичен акатист
« предишна новинаследваща новина »