ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан след Богородичния акатист

08 април 2014 12:09, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

Покайно време. В катедралния храм „Свето Успение Богородично”, град Варна, Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, заедно с духовенството, отслужи Малко повечерие с целия Акатист на Пресвета Богородица. Свети Василий Велики изтъква, че постът по древност е връстник на човешкия род, защото e бил още когато е създаден първият човек, нему било заповядано да се въздържа от плодовете на дървото за познаване добро и зло (Бит. 2:17). В Новия Завет Сам Спасителят осветил поста.

~*~

СЛОВО на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан:

„Всечестни отци, обични в Господа братя и сестри,

Завърши отслужването на Малкото повечерие с целия Акатист на св. Богородица в 5 неделя на Великия пост. Онова произведение, което е плод на талантливата лира на боговдъхновено човешко сърце; което повече от единадесет века като изпълнение, наред със старозаветните и новозаветните произведения в Свещените Писания на Стария и Новия Завет, като плод на химнографски размисъл върху живота, върху Боговъплъщението - този прекрасен догмат, по причина на който се явява и Божията майка, ние се молим да съпреживеем. И тя да ни даде сили да се включим в следващите дни и в онзи момент, в който Спасителят ще се отправи във Витания, за да се срещне – всъщност, да възкреси Своя приятел Лазар, както и да Го посрещнем мислено в светия град Йерусалим в Неговото тържествено влизане и слушането от тогавашния народ да възвестява: „Осанна Сину Давидову, благословен Идещият в име Господне!”

Да ни даде сили св. Богородица да се въздигнем до такава височина, че да можем да бъдем в следващите дни и в Гетсиманската градина. И там заедно да съпреживеем и да изпитаме тези кървави капки пот на онази дълбока молитва на Спасителя Христос, когато Той трябваше да се моли заедно със Своите ученици - светите апостоли (които позаспаха и не можаха да участват, по Божий промисъл, в тази молитва, която не беше постижима за обикновеното човешко сърце, но бе проявление на великото богочовешко присъствие) и да премине през онзи важен момент на решимост да се изпие тази чаша, за да бъде волята Божия.

Да съпреживеем след това, заедно с Божията майка, онези тежки моменти на тръгването по пътя на кръстните страдания и пътя на Голгота; на онова заплюване, заколение, опозоряване от човеци на Спасителя, Христос, Който само преди минути беше посрещнат с „Осанна!”, а после се чуха думите: „Разпни го!”.

Да си спомним думите на Пилат Понтийски, който каза: „ЕТО ЧОВЕКА!” и Го посочи, и си изми ръцете. И това измиване бе за него всъщност оправдание да не се възлага върху него оня грях. Но той (грехът) падна върху всички човеци, които желаеха, които искаха и предпочетоха да им пуснат Варава - разбойника, а да погубят Христос.

И всичко това до момента, до който Той се възкачва на Кръста. И Божията майка става свидетел не само на това възкачване, но и на всичкото Му страдание. Тук Свещеното Писание почти мълчи чрез нейните уста и само свидетелства, като дава кратко описание на нейното присъствие и свидетелство за страданията на нейния Син. А после да минем във великата радост, когато потръпна светът, когато можеха жените Мироносици да се зарадват и развеселят и учениците Христови - и Лука, и Клеопа, и всички онези от онова славно събитие, което промени света - Възкресението Христово - и после онова единадесет пъти явяване на Христос след Възкресението Си до Своето Възнесение.

Ето всичко това, за което говорим, ние се молим на Божията майка да ни даде сили да го преживеем отново и отново в своя духовен живот, сравнявайки го с литургичната традиция на светата Църква.

Благопожелавам на всички: благодатният покров на Божията майка да бъде с всички нас! Независимо какво ни сполита, да знаем, че тя е до нас и ние трябва да бъдем до нея, а щом сме до нея, следователно сме и до Божия Син, до Словото, Което прие плът и Което живя тук, на земята, за да въздигне всички нас отново на небето; за онзи глас, който ще прозвучи в следващите дни: „Аз съм Възкресението и Животът, който вярва в Мене, и да умре - ще оживее”.

Нека Божията майка да бъде Ходатайка в селенията небесни за нас тук на земята, за достоен живот и достойно посрещане на Възкресението Христово. Амин!”

 

Материалът е подготвен от Петко Колев

 

 

Снимки

Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит ЙоанБогородичния акатист в Катедралния храм - ВарнаБогородичния акатист в Катедралния храм - ВарнаБогородичния акатист в Катедралния храм - ВарнаНегово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
« предишна новинаследваща новина »