ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Поклонение в Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично” и Искрецкия манастир „Успение Богородично”

08 април 2014 14:45, Софийска митрополия
Храм "Св. Неделя"

За втори път през Великия пост братството „Св. архангел Михаил” при столичния катедрален храм „Света Неделя” организира поклонническо пътуване до два от манастирите на Българската православна църква. Този път това бяха Осеновлашкият и Искрецкият манастир.

На 30 март (4 Неделя на Великия пост), когато Православната църква празнува паметта на преп. Йоан Лествичник, група от 47 поклонници, придружавани от дякона при Катедралния храм – Петър Симеонов, се отправи в посока Ботевград и Мездра, за да се изкачи по дефилето на р. Искър към гара Елисейна, откъдето минава пътят за Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично”.

Той е известен още като „Седемте престола” и се намира на границата на Софийска и Врачанска епархия. Манастирът е разположен в изключително красива местност, в долината на р. Габровница (Северна Стара планина) и в полите на връх Измерец (1492 м). Светата обител се намира на 7 км преди с. Осеновлаг, откъдето идва и названието му. Той е един от най-интересните манастири по българските земи и е сред Стоте национални туристически обекта (За историята на манастира, архитектурата и украсата му вж дописката от предишното поклонение през м. май 2012 г.: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=76095; http://sveta-nedelia.org/sz/gallery-xml.jsp?file=/tm/nowini/bg/2012/2012-05-24-poklonenie-na-bratstvoto-sv-arhangle-mihail.html).

След смъртта на последния игумен на манастира – йеромонах Христофор Рилец (Клопов, †1968) за светата обител се грижеше иконом Димитър Кръстанов, който служи в манастира в продължение на 43 години (до 2005 г.). След трагичната му кончина, в продължение на осем години в манастира продължи да пребивава съпругата му – презвитера Веска, като в неделя и на празник в светата обител идваше да служи о. Константин Велев от софийския квартал „Суходол”. През лятото на 2013 г. за изпълняващ длъжността игумен на манастира бе назначен о. Петър Покровски, който едва няколко месеца по-късно бе обвинен от жителите на региона в редица злоупотреби и нарушения. След ревизия и вътрешноведомствена проверка по случая от Епархийския съвет при Софийската света митрополия, на 25 февруари 2014 г. в Осеновлашкия манастир бе назначен нов стопанин в лицето на о. Венцислав Тонов от храма „Св. Николай” в столичния кв. „Надежда”, който с решение на същия Епархийски съвет бе определен за временно изпълняващ длъжността игумен на светата обител.

Предвид лошото материално и стопанско състояние, в което бе оставен Осеновлашкият манастир от предишните му стопани, сега той отново се нуждае от помощ. Много кметове и фирми от района са обещали подкрепата си, а някои вече са предприели и конкретни стъпки в тази посока. Членовете на братството „Св. архангел Михаил” към столичния катедрален храм „Света Неделя” и енориашите на другите софийски храмове своевременно се притекоха на помощ и решиха също да подпомогнат материално Осеновлашката света обител. За целта те бяха купили дарохранителница, която липсваше в манастира и която поклонниците подариха на същия ден. В 9,20 ч. всички поклонници влязоха в Осеновлашкия манастир и се отправиха към съборния манастирски храм, посветен на Рождеството на Божията Майка. Там о. Мина Минчев, председател на църковното настоятелство при катедралния храм „Св. Неделя”, и изпълняващият длъжността игумен на манастира о. Венцислав Тонов отслужваха възкресното утринно богослужение.

Точно в 9,30 ч. започна светата Василиева литургия, като в нея взе участие и дякон Петър Симеонов, който придружаваше поклонниците от София. На клира пя г-н Димитър Минчев от София, който е син на о. Мина. На Великия вход о. Венцислав спомена имената на всички дарители, които бяха дали средства за купуването на дарохранителницата. Няколко поклонници, начело с деветгодишния иподякон Емануил, който бе дошъл с родителите си в манастира, се причастиха със светите Тайни.

В края на светата богослужба о. Венцислав прочувствено благодари на членовете на братството „Св. архангел Михаил” и дошлите поклонници за щедрия дар за манастирския храм и покани всички на кафе, а след това и на обяд в манастирската трапезария.

След обяда поклонниците от София имаха на разположение час и половина, за да отидат до аязмото с лековита вода, което се намира на около 100 метра от манастира, зад реката, и се разходиха в околностите на светата обител.

Освен съборния ранновъзрожденски храм „Рождество Богородично”, който е уникален със седемте си престола (без еквивалент в българските земи), манастирският комплекс включва и две големи жилищни сгради от средата на ΧΙΧ в. със стаи за гости.

Интересна е също така камбанарията, която се намира вдясно от съборния храм. Тя има три камбани и едно клепало, изковано през 1799 г. Желязото за неговата изработка било взето от останките на римската крепост (Калето) от V в., намираща се над манастира. Идеята за изковаването на клепалото била на св. Софроний, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез попадал тогава Осеновлашкият манастир. Той прекарал в светата обител 14 дни, заедно със спътниците си от монашеското братство на Черепишкия манастир.

Зад църквата, от източната страна, се намира гробът на детския писател Светозар Димитров, известен с прозвището Змей Горянин (1905-1958). Той е автор на над 50 книги и брошури. През 1942 г., по време на Втората световна война, Светозар Димитров бил цензор в Дирекцията по печата, заради което през 1945 г. бил осъден от „Народния съд“ на 1 г. затвор. Тогавашният игумен на манастира, споменатият йером. Христофор Рилец (Клопов), руски емигрант в България, го приютил в Осеновлашкия манастир. През 1958 г. Светозар Димитров починал на 53-годишна възраст, при неизяснени обстоятелства, все така недолюбван от „народната власт”. Близо до гроба му е и този на неговия приятел йером. Христофор, починал десет години по-късно. След като се насладиха на манастирската атмосфера и прекрасното време, в ранния следобед поклонниците потеглиха от Осеновлашкия манастир, като о. Венцислав ги съпроводи лично до автобуса и им пожела лек път.

Втората цел на поклонението бе Искрецкият манастир „Успение Богородично”, също в Софийска епархия. Той се намира в красива местност на Западна Стара планина, на ок. 2 км източно от с. Искрец и на ок. 10 км от гр. Своге. Светата обител е разположена в подножието на Понор планина, която е дял от Западна Стара планина. До нея се стига по павиран път, като трябва да се влезе в територията на Специализираната белодробна болница „Цар Фердинанд I” в с. Искрец. Поклонниците бяха очаквани пред манастирския храм лично от о. Лъчезар Иванов, който е архиерейски наместник на Годеч и отговаря за светата обител.

Автобусът спря на паркинга пред манастира и поклонниците влязоха в църквата „Успение Богородично”. Там о. Лъчезар им разказа историята на светата обител. Тя води началото си от XII-XIII в. (има сведения, че манастирът бил основан още в 1110 г., а други поставят началото на манастира по времето на Втората българска държава). Известно е, че в края на XIV в. манастирът бил разрушен от османските нашественици, след което в продължение на повече от два века останал в запустение. Храмът представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без купол, укрепена от двете страни с контрафорси. Църквата, която е вкопана на ок. 1,2 м в земята, притежава интересни стенописи от XVII и от XIX в., като просторният й притвор датира от 1846 г. и е с размери 10х7,4 м, т.е. по-широк и дълъг от наоса, който е с размери 8,7х 5 м.

По-старите стенописи, чийто автор вероятно е св. Пимен Зографски, се намират в наоса (в края на XVI – началото на XVII в. св. Пимен възстановил и изписал много църкви и манастири в Софийско, които спадат към т.нар. Софийска Мала Света гора”). На тавана са изобразени трите образа на Христос – „Емануил, Вседържител и Ветхий денми”. Олтарната апсида включва образите на „Св. Богородица - Ширшая небес” и „Петдесетница”. Авторството на втория слой стенописи от XIX в., които покриват част от наоса и притвора, вероятно принадлежи на Яначко Станимиров от близкото с. Брезе. Цялостното изписване на църквата, нейната композиция, изборът на библейски сцени с разнообразни декоративни елементи около основните сюжети, както и пищността на изображенията напомнят за стенописите в Рилския манастир.

До манастирския храм се намира една седмоъгълна постройка – кръщелна, която е единствената по рода си на Балканския полуостров. Тя е построена през 1856 г. и е изцяло изрисувана отвътре. Сградата е уникална с това, че е единствената отделна сграда за свето Кръщение, строена в български манастир през XIX в., каза още о. Лъчезар. Друга забележителност в манастира е част от арката на входа на светата обител. На територията на манастира е запазена и една двуетажна постройка, с масивен каменен цокъл и малък чардак, построена през ΧIX в. По спомени на местните, допреди няколко десетилетия в манастира имало и втора жилищна постройка с чардак, от която за жалост сега няма и следа.

Около манастира е разположена споменатата Специализирана белодробна болница „Цар Фердинанд I”, която е създадена през 1908 г. като противотуберкулозен санаториум с указ на цар Фердинанд. Мястото за построяването му е избрано от специално назначена от царя комисия неслучайно, тъй като специфичният микроклимат по поречието на р. Искрецка е уникален. Характеризира се с много чист въздух и незначителен брой дни с мъгли, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. Светият Синод на Българската православна църква дарил земите за построяването на лечебното заведение, а Министерството на горите засадило в болничния парк уникални иглолистни и широколистни дървесни видове, които и сега обогатяват въздуха и го правят още по чист и лековит.

Точно в 17 ч. автобусът с поклонници от София потегли към Годеч, а след това в посока София, като по пътя на връщане дякон Петър продължи беседата си от предишното поклонническо пътуване на 9 март, отнасяща се до покаянието, което е не просто важен елемент в духовния живот, а негово начало и край. Защото освещението представлява постоянното състояние на покаяние, а светостта се измерва именно с неговото качеството. „...Същността на духовния живот – каза дякон Петър – не се състои в това да станем единствено по-добри хора, а да срещнем Христос. Ако животът за нас стане Христос, тогава и животът на Христос ще стане наш живот. Защото Сам Той ни се предлага като Храна за вечния живот и именно в това се състои връзката ни с Него. Когато тя е здрава, тогава ставаме нови хора, с нов ум, ново сърце, нови чувства и ново възприятие. Затова нека сега, в периода на светата Четиридесетница, чрез покаянието се обърнем към Бога, да се изпълним с Неговото присъствие и любов, за да укрепне в нас Христос и да вкусим от Неговата неизмерима благодат и светло възкресение!"

 

Текст: дякон д-р Петър П. СИМЕОНОВ

 

 

« предишна новинаследваща новина »