ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум след първата му св. Литургия в катедралния храм „Света Троица”

08 април 2014 13:20, Русенска митрополия
Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум

Русе, 6 април 2014 г. – Неделя на преп. Мария Египетска

 

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Ваши Превъзходителства,

Уважаеми градоначалници,

Ваши Високопреподобия,

Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,

В последните дни на земното Си служение, в Своята първосвещеническа молитва Господ Иисус Христос молеше Отца „да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Йоан. 17:21). Богозаповядано единство, което се осъществява във всички форми и проявления на живота на Църквата, но най-вече в св. Евхаристия, която ние християните извършваме, неотклонно следвайки Христовата повеля: „Това правете за Мой спомен” (Лука. 22:19). В Евхаристията – в общото дело на Църквата, нейната Божествена литургия – църковното единство намира своя най-верен и най-цялостен израз. И само от това единство произтичат и всички останали изяви на пълнотата на тялото Христово, както нарича Църквата апостолът на народите св. Павел (Еф. 4:12). Това единство на Църквата показахме и ние днес – събрани в Божия дом за нашата първа св. Евхаристия след избора ми за каноничен архиерей на богохранимата Русенска епархия.

Единодушието на почитаемите избиратели, посочили моето име на проведения неотдавна епархийски избор за Русенски митрополит, ме кара да вярвам, че ще съхраняваме това единство и занапред, така щото всички заедно – архиерей, клир и народ – с общи усилия да съграждаме нашия общ дом, Църквата на Живия Бог (1 Тим. 3:15), в който заедно да се спасяваме и да следваме неотклонно тесния път към Царството Божие. Служението ми като епархийски архиерей ще бъде едновременно и улеснено, и затруднено. Улеснено от здравата основа, която са изградили потрудилите се преди мен досточтими Доростолски и Червенски митрополити, и затруднено – от оставените от тях примери за изрядно архипастирско служение, които неизменно ще ме задължават към още по-тежък и неуморен труд за благото на повереното ми от Бога и от Българската православна църква паство.

Особено дълбока благодарност и признателност съм длъжен да засвидетелствам пред всички вас към личността и делото на моя предшественик на Русенската катедра – Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, когото всички вие толкова много обичате и с когото толкова трудно се разделихте, когато той беше призован да оглави свещеноначалието на родната ни Църква.

Както за вас – неговите доскорошни епархиоти, така и за всички, които работехме с него в Св. Синод, той винаги е бил и продължава да бъде истински подражател на Пастира на пастирите, Господа нашего Иисуса Христа. Защото към него с пълна сила могат да бъдат отнесени Господните думи: „… познавам Моите Си, и Моите Ме познават” (Йоан. 10:14), понеже „добрият пастир полага душата си за овците” (Йоан. 10:11).

Приемайки в смирение избора и гласуваната ми от Светия Синод отговорност за делото на Църквата в Русенска епархия, ще се потрудя да полагам всички свои сили и способности за благопреуспяването на този богоспасаем виноград. В делото на моето архиерейско служение ще имам за верни помощници преди всичко всечестния клир и своите съработници, но не на последно място и всеки верен на светата Църква християнин в поверената ми епархия. Мисията на Църквата на всяко място и нейните главни задачи не са се променили още от времето на нейното основаване. И днес – както и преди две хилядолетия – светът продължава да жадува за словото на истината, за Божия мир, който Спасителят донесе на земята, въплъщавайки се и възприемайки пълнотата на нашата човешка природа, за да я излекува от греха, тлението и смъртта. И днес Църквата продължава да воюва – по думите на апостола – „не против кръв и плът, а против… поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Ето защо, нашата обща задача остава и до днес да благовестим – с дело и със слово – за смъртта и възкресението на Господа, „докле дойде Той” (1 Кор. 11:26). Да противостоим срещу стихиите на „мира сего” и срещу всеки опит за подмяна на Църквата и нейното спасително послание.

Такава е била мисията на Църквата винаги и на всяко място. Такава ще бъде програмата и занапред на нашата славна и доброплодна Русенска епархийска църква, за която – като избран от Бога и от народа неин митрополит – се задължавам пред Всеподателя Бога и пред всички вас да полагам и аз душата си, като имам всякога пред очи образеца на Добрия пастир – Христа Иисуса – и на всички мои предшественици на този архиерейски престол.

Тук ще повторя и думите, изречени от мен при каноничния ми избор за Русенски митрополит на 23 март т.г., които бих искал всички вие добре да чуете и запомните. Като епархийски архиерей, аз ще бъда готов да подкрепя всеки един от вас, търсещ помощ, съвет или утеха. Вратата на Русенската митрополия ще бъде отворена за всички ония, които биха желали да ме потърсят при нужда, стига и аз да бъда във възможността си да откликна на представените щения.

Възлюбени в Господа!

Пред прага сме на най-тъжните дни от църковната година – дните на Господните спасителни за нас страдания, но и на най-светлия празник, на Празника на празниците – Възкресение Христово. Нека изминем заедно оставащата част от пътя на светата Четиридесетница, та с чисти сърца и чисти помисли да можем в нейния край и да се поздравим с Христовата победа над смъртта. Нека всеки ден от оставащите седмици на Великия пост посвещаваме на молитва и на добри дела, като неизменно пребиваваме във взаимна любов и в църковно единство, така щото – по думите на Христа Спасителя – да покажем на света, че сме верни Негови ученици (Йоан. 13:35).

Изразявам благодарността си към всички, дошли в храма на днешния празничен ден, всечестни клирици и миряни на Русенска епархия, и особено на представителите на братските православни църкви, засвидетелствали с присъствието си своята любов в Христа Иисуса и единството на светото Православие. Благодаря и на представителите на местната власт от гр. Русе и останалите близкосъседни общини, с които се надявам да работим в единомислие за доброто и благопреуспяването на този прекрасен регион от територията на нашата обща Майка България!

Не на последно място бих искал да отправя своята благодарност и към моите близки и познати, дошли тук от всички краища на страната ни, и особено на пристигналите от родния ми град Варна.

Признателен съм им за вниманието и обичта към моята скромна личност!

Наред с духовната радост от тържествата по интронизирането ми за Русенски митрополит, бих искал молитвено да възпоменем и изрядните мои предшественици – Доростоло-Червенските митрополити Григорий, Василий, Михаил и Софроний, чиито тленни останки се покоят в притвора на този свят храм.

Само след няколко дни, на 9 април, се навършват и девет месеца от скоропостижната кончина на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, който бе мой духовен старец, а сега, вярвам, и молитвеник пред престола на Всевишния!

Нека преди да излезем от Божия дом, всички заедно да се помолим за душите им, щото Господ Бог да бъде милостив към тях и да им дарува Вечното Си Царство! Амин!

Божият мир и радостта в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

 

 

Снимки

Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум
« предишна новинаследваща новина »