ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВО НА АРХИМ. ДИОНИСИЙ ЗА ПОСЛЕДОВАНИЕТО НА 12-те ЕВАНГЕЛИЯ НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК (обновено със снимки)

17 април 2014 23:27, Българска Патриаршия
Тайната вечеря и Кръстът Христов в ПКСХП "Св. Александър Невски"

„Покланяме се на Твоите страдания, Христе, покажи ни и славното Твое възкресение“

ВЪЗЛЮБЕНИ В ХРИСТА РАЗПНАТИЯ БРАТЯ И СЕСТРИ,

В тази траурно-мистична свещена вечер св. Църква с тъжен еднотонен камбанен звън ни довежда до Голгота – мястото на нашето изкупление, мястото на което нашият Господ и Спасител Иисус Христос се принася на кръст като Агнец на заколение, за да ни освободи от тежкото бреме на греха. Днес ние сме на онова свещено място, дало началото на тлението, а в последствие превърнало се в място, дало началото на вечния живот. Голгота е еврейска дума, означаваща лобно място. Така се е наричал този хълм с вид на череп, извън западните стени на Йерусалим. Свещеното Предание ни разказва, че на това място бил погребан първият мъртвец – Адам след изгонването му от Едемската градина. На Голгота Христос обезсилил смъртта и това място станало свято, затова Църквата пее: „Лобното място стана рай.“ (Седален на утренята на Велики понеделник). Тук – на Голгота – ставаме свидетели на Божията милост към всички нас. Тук Христос осветлява живеещия в смъртната сянка Адам и му повелява: „Стани ти, който спиш, и възкресни от мъртвите…“(Еф. 5:14).

Призовани и тази година да дойдем в храма да се поклоним благоговейно на спасителните Христови страдания и животворящия Кръст, вглъбени в умилителното богослужение и проникновено вслушани в затрогващите евангелски четива, ние дълбоко съпреживяваме покъртителните трагични събития, свързани с един Човек, единствен в цялата история, Който промени света, без да убие някой друг, а се остави Сам да Го убият, като Го повесят на кръст. Този Човек, изглеждащ като всеки един от нас, Който, докато Го убиват, прощава на Своите палачи, е Синът Божий – Богочовекът Христос, Който „не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб…, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.“ (Фил. 2:6-8).

Болезненото страдание на Господа не може да не развълнува и най-коравосърдечното сърце, защото е връх на откровението на Божията любов към всеки един от нас. Кръстната жертва е пример на солидарност и любов. „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който повярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“ (Йоан 3:16). От любов към целия човешки род и към всеки човек поотделно Христос умира на кръста. Спасителният замисъл на Бога се изпълни „веднъж завинаги“ (Евр. 9:26) чрез изкупителната кръстна смърт на Неговия Син. Отдавайки Своя Син заради нашите грехове, Бог показва, че Неговият замисъл за нас е замисълът на благосклонната любов. „В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове.“ (1 Йоан. 4:10).

Съзерцавайки тази вечер обезобразеното лице на Христа Бога, виждаме лицето на Този, Който понесе болките на света, Който пое върху Себе Си всички наши терзания и Който изкупва нашите грехове. Лицето на Разпнатия Спасител ние постоянно откриваме в лицето на всеки унизен, на всеки поруган, на всеки болен, на всеки страдащ, на всеки изоставен и презрян човек: - а как постъпваме ние – християните, изкупени от Спасителя, спрямо всички, попаднали в угнетение? – като че ли повече с жестокосърдието на първосвещениците, книжниците и фарисеите, които, да си представим!, са хората на храма. Ставаме лицемерци: - току-що преди няма и четири дни сме викали „Осанна“, а ето вече се дерем: „Разпни, разпни Го“. Христос, проливайки кръвта Си, ни изкупи от робството на греха, освободи ни от примките на смъртта и навлезе във всяка наша мъка и болка: - нека и ние като последователи Христови да смекчаваме и облекчаваме мъченията и тежненията на всеки скърбящ и унизен!

О, чудо! Днес, когато нашият Спасител Господ Иисус Христос любвеобилно прегръща в обятията на Своите разпнати ръце всички човеци – живи и мъртви - от кръстното дърво, на Голгота издигнато, ни разкрива отново любовта Си, като ни открива тайната на кръста. Богочовекът Христос дойде на земята, за да спаси човечеството от смърт. И чудно, със Своята смърт Той стори това: „Един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус, Който отдаде Себе Си откуп за всички“ (1 Тим. 2:5-6), „понеже в Него благоволи Отец да обитава всичката пълнота, и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го омиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му“ (Кол. 1:19-20).

Св. Игнатий Богоносец казва: „На кръста се унищожи грехът. Той е новото дърво на живота“. Чрез кръста, братя и сестри, даром ни се дава спасение, което вече зависи от вярата ни и от живота ни във вярата в Св. Троица. Истинската стълба към рая е Кръстът Христов. Именно чрез кръвта на Кръста Си Христос „уби враждата“ в собствената Си плът. Той помири хората с Бога и направи от Своята Църква тайнство на единството на човешкия род и на неговото единение с Бога. Христовата жертва е единствена по рода си. Тя обхваща и надминава всички жертви. Жертвоприношението е преди всичко дар на Самия Бог Отец: Отец отдава Своя Син, за да ни помири със Себе Си. Същевременно жертвата е приношение на Сина Божий, станал Син Човеческий, Който свободно и от любов принася Своя живот на Отца чрез Светия Дух, за да поправи нашето неподчинение.

Христос, сред страшни и неописуеми мъки на кръста, страдал и издъхнал, ала Той не идва до тоя край от слабост и безсилие, а по Свое желание от обич към нас – грешните човеци. Той не е умрял от силата на страданията, а защото е пожелал, пак заради нас, да умре. Смъртта на Христа не е слабост и неиздръжливост на телесната природа, а е проява на могъщество. Като говори за смъртта Си, Сам Спасителят казва: „Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнема, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема“ (Йоан 10:17-18). Синът Божий еднакво Се прославя и със силата Си да умре, и със силата Си да възкръсне. Тази сила показва Неговата слава. Затова Сам Той в молитвен взор към небето възглася: „Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти“ (Йоан 17:1).

На Господ, заради нас, величествената трепетна глава бе за косите дърпана, с тръни увенчана, с пръчки удряна и в кръв обагрена. На Господ, заради нас, прекрасното лице, излъчващо доброта и сияещо с Божествена светлина, бе оплювано, с безчестие покривано, с плесници удряно и жестоко насинено. На Господ, заради нас, по-светлите от слънце всемилостиви очи източваха сълзи и в кръв се обливаха. На Господ, заради нас, богоречивите уста с оцет и жлъчка бяха напоени. На Господ, заради нас, всечестните уши чуха поругание, хула и безчестие. На Господ, заради нас, пресветото Му тяло бе с камшици бичувано. На Господ, заради нас, всесилните и всемогъщи ръце понесоха кръст, бяха разпънати и безмилостно приковани. На Господ, заради нас, вечно живото сърце бе от скърби и печал наранено и покрай ребро от войнишко копие бе прободено и кръв и вода източило. На Господ, заради нас, всечестните нозе с гвоздеи бяха за кръста приковани. На Господ, заради нас, пречистото Му тяло бе на кръст между злодеи разпнато, без милост ранявано, без здраво място оставено и на смърт предадено. На Господ, заради нас, пресвятата душа с дълбок вопъл от кръста на Бог Отец бе принесена.

Разсъждавайки върху цялата тази ужасяваща драматична сцена, преп. Юстин Попович казва: „Никога у човека не е имало по-малко от Бога, отколкото днес (денят на Неговото разпятие). Днес дяволът се е въплътил в човека, за да развъплъти Богочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на човека, за да изгони Бога от там. Днес целият пъкъл се е преселил на земята. Дали някой се сеща, че земята някога е била рай? Днешното падение на човека е неизмеримо по-голямо от първото падение. Тогава човек е отпаднал от Бога, а днес той е разпнал Бога, убил е Бога. Човече, как ти е името, ако не – дявол? Но какво говоря аз? Това е оскърбление за дявола. Дяволът никога не е бил тъй зъл, тъй изкусно зъл, като човека. Господ Христос и в ада е слязъл, ала там не са Го разпнали. А ние Го разпнахме! Нима човеците не са по-зли от дявола? Нима земята не е по-пъклена и от ада? От ада не са изгонили Христа, а човеците днес са Го прогонили от земята, прогонили са Го от тялото си, от душата си, от своя град… “

В Гетсиманската градина Господ Иисус Христос казва за Себе Си: „душата Ми е прескръбна до смърт…“ (Марк. 14:34) не заради предателството, не заради отричането, ругатните и оплюването, не заради неправедния съд и разпятието, а заради нас, които и след изкуплението продължаваме да грешим. Ние с нашите безбройни грехове разпънахме Сина Божий и Го оставихме да издъхне в унизителна самота, а Той пак ни обича.

Дано по молитвите на Своята св. Църква Изкупителят и Спасител Господ Иисус Христос да ни благослови с разпнатите Си ръце, със страданията Си да ни избави от всяко зло, с пролятата Си кръв да очисти множеството ни прегрешения, със смъртта си да погребе у нас привързаността към земното и телесното и с милостта Си да ни покаже славата Си във възкресението Си! А ние като християни, оценяващи великата саможертва на нашия Господ и Спасител да докажем, че умеем да откликваме на любовта с любов и да поднесем въздишките и сълзите си на Този, Който ни каза: „Не плачене за Мене, а плачете за себе си!“ (Лука 23:28), за да вселим Неговия мир в душите си.

Спомняйки си Христовите страдания и стоейки в Голготското подножие на св. Разпятие, нека със „сърце съкрушено и смирено“ (Пс. 50:19) да пристъпим сега с вяра към Кръста Христов – неизтощимия извор на любовта, с благоговейна почит да му се поклоним, с обич да го целунем, със скръб и разкаяние да си спомним за греховете си, за които е претърпял страдания Божият Син, и от все сърце и все душа да въззовем към Спасителя Христа - ведно с благоразумния разбойник - „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!“ (Лука 23:42).

 

Архимандрит Дионисий (Мишев)

Велики четвъртък

ПКСХП „Св. Ал. Невски“

17 април 2014 г.

Снимки: Десислава Панайотова, Любен Кисьов

 

 

Снимки

Архим. ДионисийПатриарх Неофит Български слуша проповедтаПатриаршеско благословениеПатриарх Неофит чете Евангелския текстЕпископ Тихон ТивериополскиСтавр. ик. Ангел АнгеловПатриарх Неофит и Симеон Сакскобургготски на колене пред КръстаСтавр. ик. Мина МинчевИк. Александър ГеоргиевИк. Александър ГеоргиевИк. Василий СарянПрот. Николай ГеоргиевИподякон АнгелНа колене пред ГосподаСвещ. Антоний Милошев Протодякон Александър НешевДякон Иван ПетковЗнакът на нашето спасение !
« предишна новинаследваща новина »