ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Столичната църква "Св. Николай Софийски" отбеляза своя храмов празник

18 май 2014 15:47, Софийска митрополия
Протойерей Иван Йонов поднася св. мощи за целувание

На 17 май, когато Православната църква почита софийския светец св. Николай, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, празничната Литургия в тържествуващия храм бе оглавена от ставр. ик. Ангел Ангелов, протосингел на Софийска митрополия в съслужение с йерей Васил Василев, и дяконите Иван Петков и Васил Танев. В края на богослужението пастирско слово за вярата, за съвременното изповядване на Православието и за примера на св. Николай Софийски произнесе отец Ангел Ангелов. Изпълнили храма, богомолците слушаха с внимание духовните слова и духом се ободряваха и вдъхновяваха за ревностен християнски живот.

Голямо множество софиянци, общински служители, общественици и софийски семинаристи се помолиха заедно в празничния ден на светия мъченик и запалиха свещ в негова памет.

Софийският протосингел поздрави предстоятеля на храма ставр. ик. Спас Михайлов, храмовото духовенство, църковното настоятелство и всички, които се трудят в храма, и им благопожела здраве, благодатен успех и преуспяване в делата.

В София това е единственият храм, посветен на софийския светец. Величествен, с прекрасната архитектура на видния наш архитект Торньов (според някои сведения той е първият храм построен по негов проект в България), с изящни образци на църковна иконопис, той е вторият по големина (след храм "Св. Александър Невски") в столицата. Осветен е на 3 декември 1900 г. от тогавашния софийски митрополит Партений. Украсен с прекрасния си иконостас, дърборезбован от представители на Дебърската школа, и с фината иконопис, дело на видния иконограф Николай Ростовцев (1898-1988).

Св. Николай Софийски е роден в гр. Янина, сега в Гърция. Бил благочестив и с честния си занаят на обущар изкарвал прехраната си. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Но и тук турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, този път в Румъния, където постъпил в гвардията на влашкия войвода Мирчо Чобан. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.

Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и, като заспал, го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил, Николай избягал и не излизал от къщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.

На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността „Юч бунар” („Три кладенци”), където бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Тялото му било пренесено на гробището, наречено „Търницата”, и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.

Скоро след мъченическата смърт на св. Николай Софийски Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан за целта събор. Той приел запазените частици от мощи на светеца, положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата „Св. архангел Михаил” (днес „Св. Неделя”).

Сега мощите на св. Николай Софийски са положени за поклонение на вярващите в северната част на храма. В навечерието на храмовия празник след великата вечерня църковното шествие начело със светите мощи на св. Николай води поклонниците до параклиса.

Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес препис от ръкописа се съхранява в Църковния историко-археологически институт към Българската православна църква-Българска Патриаршия.

Малцина знаят, че след Освобождението св. Николай бил патрон на „Военното на Негово Величество училище”, заради доблестта и смелостта да защитава вярата и родината си дори до смърт. Той бил достоен пример, който да следват бъдещите офицери, защитници на Българското царство. Заради това ръководството на училището и юнкерите дарили около 200 кг гилзи от патрони, с които църковното настоятелство поръчало да се отлеят двата централни свещника, на които поставили изображения на светеца и които са в употреба и до наши дни.

Текст: д-р Иво Янев
Снимки: Весела Игнатова

 

 

Снимки

Празнична литургия в чест на св. Николай СофийскиСтавроф. ик. Ангел АнгеловПразнична литургия в чест на св. Николай СофийскиПротойерей Иван Йонов поднася св. мощи за целуваниеПриношения в чест на празникаГробното мястоГробното място
« предишна новинаследваща новина »