ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Каварна през VІ в., Джулай през ХХ и Рим през ІV в.

28 юни 2014 22:42, Варненска и Великопреслaвска митрополия
ПРОГРАМА

Да се пътува през седмицата не е много удобно. Още повече, ако искаш да отидеш някъде, там да преспиш и да се върнеш на другия ден по обед. Но след потопите и тинята на политическия живот просто ти се иска да отидеш в друго време и на друго място, или пък обратно - да доведеш другото време и другото място по-близо до днес и до себе си. Да, става въпрос за Джулая, дето идва и дето не знаеш как да го напишеш, защото е толкова чужд, че направо буквите се бунтуват. Всички се втурват към морето да чакат изгрева на слънцето и сякаш това не стига, ами докарват обилно и бира, и шум, наречен музика, че и дрога. Наистина ти се иска да избягаш в друго време. Новите празници са като бирата и като музиката, с която ги честват - бързо свършват, но постоянно ги рекламират и няма къде да избягаш.

На 14 февруари, когато нашата Църква отбелязва смъртта на св. Кирил, който ни е написал хубавите букви, всички се занимават с Деня на влюбените. После католическият празник на всички светии се превърнал в празник на демоните и караконджулите и неизвестно защо - в празник на децата. А дали някой знае, че нашата Църква също има празник на всички светии и отделен празник на всички български светии. На тези празници не се разнасят горящи тикви и никой не се обръща на маймуна и затова явно не са интересни, пък и не произхождат от Запада - Европа и от Америка. Така че нищо интересно.

А на Джулая? На 1 юли е съвсем друго нещо. На 1-ви, освен „празник” на слънцето и на „свободата“ (от какво?), от ІІІ век се отбелязва празникът на св. безсребърници Козма и Дамян, двама братя лечители от околностите на Рим, умрели за Христос и убити от „братска” (лечителска) ръка през 284 г., по време на управлението на римския император Карин.

Този император бил един от най-блудните и развратни хора на трона на Римската империя. Светите братя били лечители по занаят, но лекували с вяра и молитва към Бога и не взимали пари, както заповядал Христос: ”Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, зли духове изгонвайте... даром приехте – даром давайте”. Когато били изправени пред император Карин, те смело изповядали, че вярват и се надяват на безкрайния живот в Небесното Царство и никога няма да се съгласят да се поклонят на боговете, които държавата е признала и издигнала. Бунт срещу държавата, срещу императора и срещу боговете. Тих бунт, който може да лиши от живот само тях и никой друг. Но тогавашните идоли-бесове не можели да се примирят с такова поведение. Не може да не вярваш в това, в което вярват всички и което крепи цялата империя. Светиите се одързостили да проповядват дори на императора с думите: „Ние ще ти дадем добър съвет, за да познаеш Единия истинен Бог, Твореца на всичко, Който „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни": отстъпи от безчувствените и бездушни идоли и Му служи!” Разбира се, развратеният император не ги послушал, а те се помолили на Бога да го изцери от внезапно обхваналата го болест. Така без отклик останала тяхната и неговата проповед, но Бог чрез чудото на изцелението на императора спасил светите безсребърници. Бог дарява чрез слънцето светлина, топлина, живот и нови дни на всички. А как ще изпълним тези дни с нещо достойно и важно, което е по-скъпо от слънчевата светлина, е наш проблем. Не слънцето, денят, светлината и топлината са най-важните неща. Това са само условия, за да сме живи. А после? Как ще използваме светлината на деня? Дали ще ходим в светлина, или в деня ще търсим мрака на греха?

Светите лечители загинали невинни като праведния Авел и били истински герои на вярата. Славата им се разпространила по цялата Римска империя и достигнала през VІ век до Бизоне - византийска крепост на хълма над морето, близо до днешна Каварна. Там бил издигнат храм Божий, посветен на Неговите изповедници. Преди да дойдат българите, някъде по времето на славянските нашествия на Балканския полуостров, християните почитали светите лечители и отправяли молитва към тях в този храм. Всяка година празнували техния парзник. Днес храмът на Чиракмана е още жив. Там са основите му, а около и върху тях през вековете е имало няколко други по-малки църкви. Някога там бил и старият град Каварна. Храмът стоял в основата на това римско селище, а Рим и римляните не преследвали вече християните, а почитали техните светци. Нещо повече, поставяли ги за пример и опора на живите и разчитали на застъпничеството им пред Бога.

Днес в град Каварна служи о. Василий Селемет, който всяка година с християните от местната църква „Св. Успение Богородично“, се изкачва на хълма в деня на светите безсребърници. Служи в основите на техния храм. Всяка година група християни от Варна сащо отиват на поклонение там на 1 юли.

Връзката между християнските светии и хората днес се осъществява чрез молитва и единение в Бога. Римските християнски светии ни обединяват по един непознат за днешния човек начин. Културата и вярата, подобно на благодатта, която ги поражда, е много над националните и историческите граници. Единението в Христа е духовно и материално и в това е победата на нашата вяра над всяко разделение.

+ + +

Р. S. На 30 юни от Катедралния храм във Варна ще тръгне автобус с поклонници за Каварна. В тамошния храм „Св. Успение Богородично“ ще се отслужи вечерня и акатист към св. Йоан Рилски, а в ранните часове на 1 юли ще се отслужи акатист към светите безсребърници Козма и Дамян.

Текст: Борислав Аврамов

 

 

« предишна новинаследваща новина »