ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВО-ОТГОВОР на ЗНЕПОЛСКИ ЕПИСКОП АРСЕНИЙ

07 юли 2014 15:33, Българска Патриаршия
Слово на Знеполски епископ АРСЕНИЙ

Ваши Високопреосвещенства,

Ваше Високопреосвещенство, обични наш архипастирю владико Николай,

Ваши Преосвещенства,

Ваши Високопреподобия,

Благоговейни отци,

Мили родители и роднини,

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри,

Благоговеен страх изпълва сърцето ми, а душата ми трепери пред бъдещето, защото по Божий промисъл днес се призова над мен божествената благодат на Всесветия и Животворящ Дух, която сугубо се изля върху ми, за да тръгна по пътя на епископското служение. Огромна отговорност се възлага върху ми, но Господните слова „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах” (Йоан 15:16) ме изпълват с надежда, че Господ, Който е промислил да ме постави на висотата на епископското служение, не ще ме остави без Своята благодатна помощ.

Какво чувствам, стоейки тук в митрополитския храм, пред сонм от архиереи, може да се опише само с думите на великия псалмопевец Давид: „Страх и трепет ме връхлетя” (Пс. 54:6). Наистина днес сърцето ми трепери и очите ми са изпълнени със сълзи. Когато започвам да размислям за предстоящото ми служение, се смущавам от осъзнаването на своето недостойнство, несравнимо с живота на светителите, послужили на Господа до самата си смърт. Взирайки се в техните подвизи, неволно си задавам въпроса: „Ще успея ли аз, приемайки върху себе си епископския сан? Вдъхва ми надежда за Божия помощ в предстоящото ми служение и увереността в това, че за всеки от Неговите верни чеда, е указан Неговият път към Невечерната Светлина, Слънцето на Правдата, нашия Христос Бог.

Знам, че пътят ми няма да бъде лек, защото по думите на преподобни Ефрем Сирин, „за тези, които започват да работят за Господа, още от самото начало се появяват изкушения, после скърбите и след това труд, униние, страдание, притеснение и унижение. Всичко това побеждава този, който с цялото си сърце се предава на Божието управление и пребивава в Божията воля. Бог изисква от нас само съвършената решимост, Сам ни подава сила и дарява победа” (Преп. Ефрем Сирин, Псалом 93).

Оглеждайки с мислен взор целия си досегашен живот, виждам че Господ като любещ Отец ме е водил, проявявайки към мене Своята милост. Спомням си как като млад човек дойдох в храма, как в моя път срещнах добри пастири на Църквата Божия, които ме наставляваха в истините на християнския живот. Помня, как сърцето ми загоря от желание изцяло да посветя себе си в служение на Майката Църква.

Така в годините на моето обучение в Софийската духовна семинария бях под грижите на Преосвещения ректор Величкия епископ Сионий, и усилвайки се, желанието ми за иночество бе поддържано и съгрявано от моя духовен наставник по пътя на монашеството - Високопреподобния отец Поликарп при когото бях близо три години на послушание в Руенската св. обител. Но Божият промисъл за мен е бил друг, Бог напъти стъпките ми към моя духовен и многообичан духовен старец, любящ отец и баща Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, и така 10 години под неговото наставничество, увещателно слово, отеческа обич и грижа, аз разбрах и осъзнах какво Господ е промислил за мен. Моето служение в Пловдивска епархия още от пострижението на косите ми в монашеството преминава под мъдрото ръководство на духовния ми отец митрополит Николай. Богомъдрият ни архипастир заложи основата на вярата и молитвата, върху които аз израснах и се оформих като духовник. Нямаше да съм това, което съм, ако не бяха грижите и отеческата обич на Пловдивския митрополит Николай.

Ваше Високопреосвещенство, обични владико Николай,

На въпроса, който ми зададохте по време на монашеското пострижение „Не ме ли принуждава някой и доброволно ли пристъпвам”, аз казах, че никой не ме принуждава и че доброволно пристъпвам към пълно и безропотно послушание към духовния отец и светата Църква. И сега, в пълно съзнание и духовна трезвост, отновно заявявам и изповядвам пред Бога, архиереите, свещенството и народа Божий, че макар и в епископски сан ще Ви бъда верен, в пълно послушание и преданост до гроб.

Благодаря на Ваше Високопреосвещенство за обичта, грижите и за оказаното ми високо доверие и Ви уверявам, че ще се трудя неуморно, ще приложа всички свои сили за достойното носене на високото архиерейско служение, като Ваш викарен епископ.

Обръщам се с думи на синовна обич и благодарност към моите родители, които са ме отхранили и възпитали в Православната вяра, на роднините и духовните чеда, които ме подкрепят и се молят за мен. На всички присъстващи отци и боголюбиви християни - благодаря за вашите искрени и сърдечни молитви, отправени в деня на моята огнена Петдесетница.

В своето ново послушание ще изпълнявам безпрекословно решенията на архиерейските събори на нашата света Църква, възложените ми послушания и задачи от правоправещия архиерей на епархията Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

„Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод…” (Йоан 15:16). Вниквайки в тези слова, аз осъзнавам, че сега Господ ме призовава на ново, неизмеримо високо служение, и сега, както и много години назад в миналото, аз се надявам на отеческите наставления на Негово Светейшество Предстоятелят на Родната ни света Църква Българският патриарх Неофит, на Високопреосвещените митрополити и Преосвещените епископи и най-вече на Ваше Високопреосвещенство.

Твърдо се уповавам, че призоваващият ме Господ няма да остави мене грешния и със Своята всесилна помощ ще покрие моите човешки немощи и недостатъци, а възложеното ми послушание ще помогне да изпълня словата: „защото силата Ми се в немощ напълно проявява” (срв. 2 Кор. 12:9).

Ваши Високопреосвещенства,

Ваше Високопреосвещенство светителю на епархийската ни църква, богомъдри архипастири, благодаря ви затова, че благоволихте да възложите върху ми десница и измолихте благодатта на Светия Божи Дух. Почтително моля да се помолите на Господа да ме просвети със съшествието на Светия Свой Дух и да дарува мен недостойния, моите труд и усърдие да обърне в радост за всички, за да мога дръзновено да възкликна с апостол Павел: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Филип. 4:13). Амин.

~~~

Словото е произнесено от Знеполски епископ Арсений на 6 юли 2014 г. в храм "Св. Марина", Пловдив

Снимки: Неделян Нешев
Страницата подготви: Десислава Панайотова

 

 

Снимки

Пловдивски митрополит Николай слуша словото на своя духовен син Духовен отец и духовен син - митр. Николай и еп. Арсений
« предишна новинаследваща новина »