ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПРАВО НА ОТГОВОР на Пловдивския митрополит Николай по повод Декларация на членовете на катедра "Теология” на ФИФ-ПУ “Паисий Хилендарски"

16 юли 2014 10:17, Пловдивска митрополия
Пловдивският митрополит Николай

С искрено недоумение и огорчение се запознах с декларацията на преподавателите от катедра „Теология“ на ФИФ при ПУ „Паисий Хилендарски“. Университет, който уважавам и чието ръководство всякога съм доказвал, че ценя.

Не подобава на което и да е държавно висше учебно заведение да атакува което и да е вероизповедание, а в случая Българската православна църква и нейните поделения - Пловдивската света митрополия и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. И то не за нещо друго, а затова, че Българската православна църква е разкрила Духовна академия „Св.св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, в която да се надграждат знанията на учениците, обучавани в едноименната духовна семинария. Тоест, учени възроптават срещу правото на Църквата да учи! И то не какви да е учени, а именно теолози, които би следвало да знаят, че една от функциите на Църквата е да преподава вярата и да учи! Дори само това обстоятелство показва, че Църквата действително е занемарила образователната си мисия и следва бързо да положи усилия за запълване на дефицитите на богословско образование. Богословско, което трябва да е такова по същността си, а не по формата. Богословско като дух, а не като диплома.

Университетите са средища на научни дирения и дискусии, което е другото име на споровете. Църквата е средище на мира и любовта, скрепени от общата вяра в Истината. Казваме това, за да подчертаем, че ако университет иска да спори с Църквата, то Църквата няма да влиза в такъв спор. Това на теолозите също би трябвало да е известно. Именно в интерес на истината обаче, сме длъжни да отговорим на някои твърдения в декларацията, които се отклоняват от Истината.

1. Факултетите по „Теология“ в държавните висши учебни заведения не само че не преподават, но и по закон са длъжни да НЕ преподават православна теология. Ако един такъв факултет твърди, че преподава „православна теология“, то това означава, че той нарушава принципа на светскост и антиклерикалност на образованието. Нали това беше оправданието да не се въведе вероучение в основното и средното образование? Тоест, в сферата на обучение по православно богословие съществува една законово установена празнота, която не може да бъде запълнена от светските университети.

2. Известно е, че редица други вероизповедания отдавна поддържат свои духовни академии, с разрешение на надлежните български власти, точно както повелява законът. Никога никой не е възразявал срещу тези училища, посрещащи духовните нужди на гражданите, придържащи се към съответните вероизповедания. Атаката срещу разкриването на аналогично училище от православното изповедание е израз на нетолерантност, която, признаваме, ни е непонятна.

3. Принципът на разделение между държавата и Църквата, закрепен в Конституцията, предполага редом с желателното сътрудничество между тези институции, но също така и въздържане на всяка от тях от намеса във вътрешните дела на другата. Църквата няма претенции да създава специалисти в областта на светските науки. Интересно е обаче, на какви аргументи се базира твърдението, че, едва ли не, само държавата, в лицето на държавните университети има право да произвежда духовници? Това за всички духовници ли се отнася, или само за православните?

Не можем, прочее, да не отбележим, че от съдържанието на декларацията струят известна нетърпимост и нетолерантност, които са в дисонанс не само с православния дух, но и с духа на академичната ценностна система, поне такава, каквато ни е известно, че трябва да бъде. Уважението към другия и неговите права е основна ценност на Православната църква и, струва ни се, също така и на държавата и на нейните университети. Ако това е така, нека не се забранява на Църквата да преподава своето църковно православно богословие. И – още по-важно: нека не плашим младите хора по своя свободна воля да избират тази форма на обучение – в Пловдивската духовна академия „Св.св. Кирил и Методий“.

Само през тази първа, начална година, в Пловдивската духовна академия са приети 53-ма студенти! На въпроса защо са избрали да кандидатстват при нас, а не в светските университети, могат да отговорят само те. Вероятно, защото са убедени, че тук ще получат знания, които не биха получили другаде. Че ще получат грижа и внимание, които не навсякъде се срещат. Че образованието им няма да е комерсиализирано, както се случва другаде. И вероятно, защото са убедени, че образованието, което ще получат в Духовната академия, със сигурност ще им послужи за нещо. С което показват, че изначално не са съгласни с тезата на членовете на катедра „Теология“ при ПУ, че образованието при нас няма да им даде качествени знания и съответно - перспектива. 53-ма души, зрели хора, са преценили, че има перспектива! Кой би имал очи да застане пред тях и да им каже, че не са прави? Те смятат, че духовното образование, преподавано от Православната ни църква е православно, т.е. качествено, и дава перспективи. Те са свободни хора и са направили този избор. Нали от гледна точка на светската наука най-важно е правото на избор? Някой оспорва ли правото на избор, всъщност?

В заключение нека да кажем отново, че Църквата всякога ще уважава светските училища и университети и техните преподаватели и ще бъде всякога на тяхно разположение, за да ги подпомогне. Ако те го поискат. И, разбира се, ако те поискат Църквата да им помогне с това, с което тя разполага – чистотата на истинното православно учение, евангелската ценностна система и вярата в Истината. Ако те, светските училища и университети, ще имат нужда от Църквата само за да демонстрират псевдотолерантност и ще използват православните клирици като декор, то тогава действително и целите, и пътищата ни са различни. И, няма нищо лошо, всеки да направи своя избор.

 

 

Снимки

Пловдивският митрополит Николай
« предишна новинаследваща новина »