ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВО-ОТГОВОР НА БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕПИСКОП ПОЛИКАРП

27 юли 2014 11:35, Българска Патриаршия
Белоградчишки епископ ПОЛИКАРП

СЛОВО-ОТГОВОР НА БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕПИСКОП ПОЛИКАРП ПРИ ХИРОТОНИЯТА МУ НА 27 ЮЛИ 2014 Г. - ЛОПУШАНСКИ МАНАСТИР „СВ. ЙОАН ПРЕДТЕЧА“

 

„…За всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.“ /1 Кор. 9:22/

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Ваши Високопреподобия,

Ваши Всепреподобия,

Почитаеми отци,

Братя и сестри,

Многообични в Господа архипастирю на древната и богоносна Видинска епархия владико ДОМЕТИАН,

Позволете ми в този ден, когато почитаме паметта на светия великомъченик и целител Пантелеймон, както и на светите Седмочисленици, просветителите на славянобългарския род, в отговор на Вашето мило и бащинско приветствие към мен в деня на моята епископска хиротония – огнена Петдесетница, която бе извършена по Ваше настояване, молба и предложение с решение на Светия Синод на БПЦ-БП, под богомъдрото ръководство на Светейшия Български патриарх НЕОФИТ, да споделя пред Вас моята радост, благодарност и вдъхновение.

На 27 юли 1999 г. с Ваше благословение бях ръкоположен в презвитерски сан във видинския митрополитски храм „Св. Николай Чудотворец“. Вече 15 години воден, от любов по Бога и Църквата Му, винаги Му благодаря за любовта и това, че ме е удостоил с насладата от Неговото присъствие и благодат.

В началото цитирах думите на св. ап. Павел, който в първото си послание до Коринтяни казва: „…за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои“ /1 Кор. 9:22/. Тези думи в мига, когато за първи път ги прочетох, се впиха в мен и станаха неизменна част от моето съществуване. Преди да разбера какво точно означават, Бог по Своята велика милост ми даде примери, чрез които да вникна дълбоко в съдържанието на тези слова. Един от тези примери на любов, доверие, жертвоготовност и благост бяхте и си оставате Вие, както и Вашето духовно чедо и мой духовен отец Велички епископ Сионий. Във Ваше лице аз разбрах какво значат тези думи, както и пример, на който подражавам и ще продължавам да подражавам „дондеже есм“.

Споделям тези първи мисли, защото считам за мой дълг от благодарност към Бога, Всемилостивия и Истинен, Твореца на небето и земята да изкажа истинското си преклонение към Него за великите Му и безмерни благодеяния към мен, затова, че ми е дал да почувствам Евангелското слово и блага вест в най-висшата му форма именно от Вас и чрез Вас и посредством наставническото слово на епископ Сионий да достигна то този велик ден, да предстоя пред Вас като архиерей.

Този цитат от Свещеното Писание се превърна в мое духовно мото и израз на моето служение.

Епископството е чест и достойнство, то е кръстоносене и отговорност, то е непрестанна молитва и бдение, то е всичко за всеки, за да достигнем спасение и познание на истината, защото това е добро и полезно за човеците. /1 Тим. 2:4/

Зная, че млад поемам този кръст, но си спомням думите на св. ап. Павел, който казва на Тимотей: „Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота“ /1 Тим. 4:12/, както и това, че епископството е служение, а не служба или професия, което означава във всичко и към всички да бъда както и Вие сам казахте любвеобилен, благ, кротък, не пияница, за да отговоря на апостолското наставление: „Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя, старите жени - като майки, младите - като сестри, с всяка чистота“ /1 Тим. 5:1,2/ .

Поемайки с коленопреклонност това велико служение, Високопреосвещени владико, позволете ми да изкажа думи на умиление и благодарност към хората, които ми посочиха пътя към храма и ми отвориха вратите на вярата от младини.

С молитва за упокоение на душите споменавам моите баба и дядо – Петър и Спасуна, който ме възпитаха, но ме и откърмиха духовно, като ме вдъхновяваха да бъда верен на моето желание да се посветя на Църквата и вярата. Искрено уважение и към моите родители и роднини, които ме подкрепяха и насърчаваха в духовния път. Искам да благодаря и на човека, който ме посочи пред всички в храма на Гергьовден 1994 г. и който каза, че това дете е само за семинарията, отец Кирил от с. Джерман, както и на майка Мелания и сестрите монахини от Ресиловския манастир, на които дължа монашеския живот, стремеж и вдъхновение. Те са хората, които винаги са били до мен, като един стълб, който е бил послушен на завета на отец Стефан Гиздов, пръв мой духовен отец, който им заръча на смъртния одър да не ме оставят, а да се грижат за мен. От тогава и до днес, те са били винаги с мен и тяхната любов и подкрепа винаги ми е била страж и ограда.

В годините на обучение в Софийската духовна семинария човекът, който съм чувствал като баща и приятел, който ме прие и ме напътстваше бе г-н Желязко Тенев, сега архимандрит Павел. Преломен момент в моя живот настъпи след като мой духовен отец, наставник и пример в живота стана Негово Преосвещенство Величкият епископ Сионий. Особена благодарност, поклон и обич към Вас, владико Сионий, за грижите, великотърпението и бащинската любов проявени към мое смирение. Благодарност изказвам към Вас за всичко, което съм и, просейки Вашите молитви, се надявам, че и занапред ще ме водите и наставлявате, ще ми помагате и насърчавате по правия и спасителен път. Не мога да не спомена и Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, с когото ме свързва братска любов, преклонение и приятелство, който винаги ми е давал истински съвети и е бил като пример за духовност, вяра и чистота. Много са хората, които бих искал да спомена, но тези, които не мога да не спомена са моите добри приятели и братя от гр. Килкис – Гърция, братята и сестрите от Солун, както и безбройните монаси и монахини, подкрепяли ме и вдъхновявали ме в моето поприще. Бих искал да спомена монахиня Максима, от манастира Акритохори, майка Йоана от манастира в Анидро, както и братята от светогорския манастир Ксенофонт, които винаги са ми били пример и насъщна духовна храна със своето смирение, кротост, въздържание и любов.

Не бих искал да пропусна някого, затова ще кажа, че към всички, които зная, Бог ме е срещал и съм имал честта да бъда до тях, голямо благодаря и поклон. Всички те са били за мен опора и наставление към думите на св. псалмопевец Давид: „Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!“ /Пс. 1:1,2/ Всички те са ме вдъхновявали да бъда с Бога, да бъде в мислите ми, в сърцето ми и в моето естество. Всички те са ме насърчавали да бъда Божий, така както казва апостолът: „живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме“ /Рим. 14:8/.

Днес е денят, в който всеки трябва да се помоли щото Бог да е с мен, да ме подкрепя и подпомага в нелекото епископско служение. Всеки трябва да прояви своята християнска любов и състрадание към мен, защото това служение не е безумна радост, гордост и самонадеяна власт, а носене на рамото страданията на Господа Иисуса Христа. Това е служение, което ни завеща като пример нашият Спасител, като каза: „И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих“ /Йоан 13:14,15/. Това служение е трудно, защото от човеци се носи и на човеци трябва да се проповядва. Особено в тези дни, за които св. ап. Павел казва: „И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“ /2 Тим. 3:1-5/. Именно затова, днес, един епископ има нужда от молитвите на Църквата, от любовта на народа Божий, има нужда от подкрепа, за да бъде достоен, и отговорен, както и назидателен за онези, които Бог му е дал и призвал да пасе, да пази истините на вярата и да гори в сърцето му огънят на Евангелието.

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Досточтими отци,

Братя и сестри,

Отново и отново, като се обръщам към Бога с думите на св. пророк и цар Давид: „Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния“ /Пс. 102:2/, Ви призовавам и умолявам да ме имате винаги в молитвите си, та за делото, за което съм посветен, да мога както свети апостол Павел да кажа: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ /2 Тим. 4:7,8/.

Ваше Високопреосвещенство, владико Дометиан, разрешете ми искрено да Ви благодаря за благодатното предстоятелство на светата божествена Литургия, както и на архиерейския и свещенически сонм от БПЦ и сестрите поместни православни църкви и тяхното благоговейно и молитвено участие в светата Литургия пред престола на Триединния Бог.

Като се моля по Вашите молитви Господ Иисус Христос да ме окриля и благославя с Негово съдействие и мир, Ви заявявам, че ще се старая от тук нататък, в моето служение като Ваш викарен епископ да Ви бъда за радост и утеха, да Ви бъда в помощ на нелекото Ви служение, да бъда послушен във всичко, за да се прослави Бог във Вашите дела и Неговата блага вест да пропие сърцата на поверените Ви духовни чеда – свещенически и монашески чин във Видинска епархия, богопредани християни и съграждани. Амин.

 

Снимка: Весела Игнатова

 

 

« предишна новинаследваща новина »