ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Варненски деца на лагер в Соколския манастир

05 август 2014 12:17, Варненска и Великопреслaвска митрополия
За спомен

Ето, че пак дойде месец юли, и деца и родители от гр. Аксаково за девета поредна година прекараха заедно 9 дни на лагерни начала в Соколския манастир в Габровския балкан. Още се двоумим как да наречем нашата традиция – лагер или екскурзионно пътуване, а може би поклонническо екскурзионно лагеруване.

Всеки път най-топло и гостоприемно сме посрещани в манастирската обител. Там сами приготвяме храната си и поддържаме ред и чистота, а един ден отделяме за работа в двора и околните поляни, като косим трева, събираме боклуци и изчистваме старателно чешмата, станала емблема на манастира, построена от самия Колю Фичето преди 150 години.

Всяка година наред с лагеруването в манастира провеждаме и 2 или 3 еднодневни екскурзии, а този път екскурзиите бяха още по-интересни и богати на туристически и поклоннически обекти. Посетихме женския Калоферски манастир, Шипченския манастир, манастира ,,Св. Петка‘‘ в с. Копривец, Дряновския манастир, пещерите "Бачо Киро" и "Орлова чука", резервата "Русенски Лом" край с. Червен, етнографския к-с "Етъра", Габрово и др.

Имаме и друга хубава традиция - участваме в св. Литургия в храм извън Соколския манастир. Този път преживяването беше по-особено - гостувахме на християните от едно малко, китно, балканско село - Трънето, близо до гр. Габрово. Радостта беше взаимна, както за нас, така и за възрастните хора от селото, а особено за младия и сърдечен свещеник о. Станислав, който служеше. Той ни разказа за българския светец св. Лазар Дебелделски, известен още като св. Лазар Български (паметта му се чества на 23 април), който е родом от съседното село Дебел дял, където се знае родната му къща и се пазят още живи спомени и истории, свързани със светеца. Това придаде още по-автентично и неповторимо усещане за Божието присъствие край нас и навсякъде, когато имаме уши и очи да го усетим.

Радостна бе срещата ни и с игумения Валентина в Калофер, както и с монасите от Шипченския манастир и с монахиня Мелания в Копривецкия манастир. С една дума - пътувахме, играхме, трудихме се, както и отделихме време за разговори за нашата вяра, направихме си саморъчно броенички за ръцете и дори проверихме, в отборна надпревара, колко и какво знаем за Христовото учение.

Имахме си всичко - хубаво време, сърдечни домакини, „дървени“ философи и палави малчугани, добри художници и верни приятели. Имахме си прощална вечер на талантите, дори и гостенка си имахме - християнка от гр. Уфа в Русия. Но само име си нямаме. Породи се идея да измислим име на лагера. Имаше предложения, като „Дъга“, „Гълъбче“ и др. Ще сме благодарни, ако споделите с нас вашето мнение - „за“ или „против“ лагерните имена.

Особено благодарни сме на нашите домакини в лицето на Великотърновския митрополит Григорий, както и на спомоществователите на нашето екскурзионно лагеруване, дарили храни, домакински пособия и пари, с които дадоха възможност на няколко социално слаби деца да участват в лагера.

С емоцията от пресните спомени ние, радостни, отново да сме у дома сред близки и приятели, си пожелаваме едно ново и незабравимо лято през 2015 година.

Текст: Боряна Петрова

 

 

Снимки

ИгриРаботаУроциНа литургия в балканско село ТрънетоОще един споменИ малко състезания
« предишна новинаследваща новина »