ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

РУСИЯ СТАВА ВСЕ ПО-ХРИСТИЯНСКА - интервю с Ловчанския митрополит Гавриил

20 август 2014 19:45, Отдел "Връзки с обществеността"
 Ловчански митрополит Гавриил

„Двата братски народа, руският и украинският, могат да бъдат помирени само с мъдрост, незлобие, търпение и любов" – уверен е представителят на Българската православна църква.

Вандали заляха с боя паметника на съветската армия в столицата на България – София. В същото време една от най-близките ни православни църкви е Българската. Какво ни обединява и какви са отношенията между двете църкви и двете държави? Разговаряме с един от най-известните нейни представители – Ловчанския митрополит Гавриил. От 1986 до 1991 г. той възглавява подворието на Българската православна църква в Москва и знае за отношенията с Русия повече от всеки друг.

- Владико, наскоро бяхте в Русия в състава на делегацията, която възглавяваше предстоятелят на Българската православна църква – патриарх Неофит. Как посрещна Русия делегацията и какви са вашите впечатления от визитата?

Ловчански митрополит Гавриил: Трябва да кажа, че бяхме посрещнати много сърдечно и радушно. Московският и на цяла Русия патриарх Кирил ни оказа огромно внимание. С него два пъти служихме света Литургия, срещахме се и обсъждахме актуални проблеми на църковния живот в нашата Църква и в Руската.

Навсякъде хората ни посрещаха много сърдечно, но това не ни учуди – не сме за първи път в Русия и добре знаем какво е отношението на Руската църква и руския православен народ към България.

Особено ни зарадваха положителните промени във вашата страна и Църква – на много места бяхме не за първи път и с очите си виждаме как Русия се променя към по-добро. Вашата страна се превръща във все по-силна, по-могъща православна държава, държава с православно присъствие в живота и в духа.

Разцветът на Православието се вижда от много неща: от множеството нови и възстановени стари манастири, от все по-голямото число монаси и монахини и от това, че навсякъде хората се стараят да възстановят светоотеческите устави и порядки – и в манастирите, и в своя живот. Открити са много нови духовни академии, семинарии – тези, които посетихме, могат да ни служат за пример как трябва да се използват новите технологии за по-доброто обучение на учениците и студентите. Това наистина ми направи огромно впечатление, особено ако говорим за семинарията на Сретенския манастир. Там са създадени такива условия, че единственото, което се иска от теб, е да учиш! Радваме се, че Русия е наистина не само православна, но и могъща, не само могъща, но и православна.

- България е родината на светите братя Кирил и Методий, които са дали на Русия писмеността ѝ – нещо което в нашата страна никога не се забравя. А какво е отношението към тези светци в самата Бъргария? Почитат ли се те, считат ли се за символ на единението между нашите два народа?

- В България почитта и уважението към делото на светите братя и към тях самите са изключителни. По времето на атеизма, когато се отричаше всичко църковно, когато се считаше, че не съществува нищо полезно, което Църквата е дала, дори тогава делото на светите братя въпреки всичко се почиташе. Когато бяхме ученици, на 24 май ходехме на манифестации – отбелязвахме този ден като празник на писмеността, науката, културата. И в онези години издигаха паметници на светите братя – един даже беше подарен на Мурманск в началото на перестройката. Но, разбира се, в наше време има по-подходящ начин за празнуването на тяхната памет – държавата празнува този ден заедно с Църквата и той придобива ново значение.

У нас има много църкви и манастири, които носят името на светите братя Кирил и Методий, училища и университети, улици и площади. Например, ние в Ловеч строим катедрален храм – най-големия в епархията, и главният престол в него също ще бъде посветен на светите Кирил и Методий, защото празникът на град Ловеч през годините преди Втората световна война е бил именно денят, когато се чества тяхната памет, и в момента тази традиция е възстановена.

Всички българи се радваме, че в нашата страна се е съхранило и преумножило наследството на светите братя. В това се състои огромният принос на България към духовната и културна съкровищница на славянските народи.

По втората част на въпроса трябва да кажа, че в основата на нашите отношения винаги е стояла православната духовност, православната вяра. Когато Русия и България са били езически, отношенията им са били съвсем други. Нямало е нищо общо между тях, освен близостта на езиците. Но православната вяра е създала между двата народа връзки силни, могъщи, които са надмогнали изпитанията – и именно те са съхранили нашата дружба.

Без цар Борис – покръстителя на българския народ – делото на светите братя е могло да бъде унищожено, а православната вяра не би успяла да се вкорени в живота и бита на славянските народи. Светите братя са превели най-важните книги на Свещеното Писание, на православното богослужение, на светите отци - на понятен славянски език и по този начин Православието е навлязло дълбоко в народностното съзнание на всички славяни.

Общият език, общите първоучители са това, което обединява славяните – това е основата за вечна дружба, това е основата на духовната култура на всички славянски народи.

По времето на комунизма в Русия паметта на светите братя Кирил и Методий почти не се е празнувала, но сега, както ни каза патриарх Кирил, много градове на Русия изключително тържествено честват 24-ти май – Деня на светите братя, като Ден на славянската писменост и култура.

- За Русия, а така също за Беларус и Украйна Денят на славянската писменост е традиционно голям празник. Постепенно започва да се празнува и в почти всички градове на нашата страна. Но сега обстановката в света е сложна и в този контекст как да бъдат помирени двата братски народа – руският и украинският, които ги обединява една вяра и една Църква?

- В конкретния случай бих отговорил само с няколко думи: с мъдрост, незлобие, търпение и любов.

- Българският и руският народ са традиционно приятелски народи, но какво трябва да се направи, та нашите държави и останалите винаги не само да живеят в мир един с друг, но и да съхраняват този мир вътре в пределите си? Какъв е опитът на България в това направление?

- Най-добрата основа на любовта и мира е учението на Господ Иисус Христос. Трябва да се постараем да въцърковяваме хората, да ги приобщаваме към християнството, особено към Православието, което е съхранило цялата пълнота на Христовата Истина. Трябва още от ранна възраст децата да бъдат учени на вярата. В това отношение много се радвам за Русия, която наскоро въведе по цялата си територия изучаването на Православието в рамките на предмета Основи на религиозната култура. Същото искаме да направим и у нас. В България в настоящия момент положението е друго, в резултат на което съгласно статистическите данни по-малко от 1% от децата изучават Православие. А аз мисля, че желаещите родители биха били много пъти повече. Т.е. трябва да им се даде възможност, децата им да изучават Православието, защото то е огромна сила при възпитанието на младежта.

По времето на комунизма порядките бяха строги и много вредни неща бяха забранени от държавата. А сега рано или късно настъпва момент, когато единствено добре наученият и възпитан човек може да устои на изпитанията, пред съблазните, с които се сблъскват младите хора. Ние се стараем да влияем на хората чрез православното възпитание, защото знаем от Евангелието заповедта за любов към Бога, любов към ближния – да обичаш ближния си като самия себе си или дори, по мнението на много от светите отци, да го обичаш повече от самия себе си. Също така е казано: да обичаме и враговете си. Какво би могло да бъде по-силно за взаиморазбирателството? Днес много се говори за толерантност, която означава просто една търпимост. Да обичаш врага си – това не е толерантност, това е истинска проява на Христовата любов. Ако имаме в себе си такова отношение към заобикалящите ни, тогава няма да има войни, които възникват поради греховните ни страсти. Ако успеем да приобщим по-голямата част от хората към вярата, да направим така, че те да обикнат Христа, да обикнат Евангелието – тогава ще има разбирателство, любов, прошка между хората, самопожертвование заради другия.

- В Русия особено младите хора все по-малко четат, но все повече се интересуват от компютри. Какво трябва да се направи в тази ситуация, как да се пребори този проблем?

- Смятам, че много родители не си дават сметка колко е страшно да оставиш детето само с компютъра. Много често родителите, за да се отърват от детето, му включват компютъра или телевизора и се отдават на своите дела. А след това се учудват защо детето прави това или онова, или въобще не иска да прави нищо.

Компютърът е много добър, когато се използва като помощник. Но ако стане твой господар – тогава е страшно.

Вчера един мой приятел ми разказа за племенника си, който непрекъснато си стоял вкъщи и само пред компютъра. Не работи, не учи, не излиза да пообщува с никого. И за това трябва да се следи от ранна възраст. Да, в наше време не може да не учиш компютърна грамотност, но за децата трябва да се установява режим и да се учат да използват компютъра в определено време.

Освен това, за децата трябва да се потърси алтернатива. Защото възможно е да се увличат от компютрите, понеже нямат какво друго да правят. Родителите могат и са длъжни да им осигурят възможност да се занимават със спорт, туризъм, рисуване, пеене и други добри и полезни увлечения. Освен това, вярващите родители трябва да приучават децата и към църковния живот – към богослужението, молитвата, четенето на духовна литература.

Училището и обществото също трябва да разберат, че това е много сериозен въпрос. Ние не можем да спрем прогреса, не можем да върнем назад тази техническа революция, но е необходимо да употребим всички сили, за да не допуснем тя да разрушава духовното и физическото здраве на човека. А сега често именно така и става и това е общ проблем и в Русия, и в България.

- България, подобно на Русия, преживя сложния съветски период, когато отношението към Църквата беше недоверчиво, дори враждебно. Как у вас, в България, преодолявате последствията на съветското наследство и имате ли проблеми в момента?

- Две поколения бяха възпитани в дух на неверие, атеизъм, и едва ли сме преодолели последствията. Например, ние в България вече много години се борим в училищата да бъде въведено изучаването на религия, но не се получава този предмет да бъде добавен към задължителната образователна програма. Противниците на това дело твърдят, че много родители не го желаели, но родителите често не знаят за какво става дума. Може би някои от тях са против, защото се страхуват да не попаднат на секта. Но когато видят какво положително влияние оказва изучаването на Православието, тогава променят мнението си и сами започват да разказват на познатите си за този предмет.

Разбира се, комунистите са взели от християнството някои морални принципи. Но когато ти казват: бъди добър, обаче не ти казват защо трябва да бъдеш добър – няма полза. По същия начин и аз някога се питах: защо ми е да спазвам всички тези правила, защо това е добро, а другото лошо? И си мислех: а ако човек остарее и преди заминаването си в другия свят изпадне в отчаяние, че не се е възползвал от живота си – че не е крал, не е живял за себе си, че не е използвал всичко, каквото е могъл? Тогава на този въпрос никой не можеше да ми отговори. На този въпрос ми отговори вярата. Когато се въцъркових, тогава разбрах защо човек трябва да бъде добър. Атеизмът позволява на човека всичко, без вярата човек може да върши всичко, каквото си поиска.

Интервюто взе: Юлия Тутина, „Аргументы и Факты", Русия

 

 

« предишна новинаследваща новина »