ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Поклон пред приснопаметния Доростолски митрополит Иларион

06 декември 2009 17:29, Българска Патриаршия
Приснопаметният Доростолски митрополит Иларион

Скъпи читатели,

в редакцията ни постъпи писмо от г-жа Марина Младенова, която моли по повод кончината на приснопаметния Доростолски митрополит Иларион, от която 40 дни се навършват днес, да публикуваме есето й, в което се подчертава големият духовен ръст и топлата светителска грижа на дядо Иларион за духовните му чеда. С това се присъединяваме към молитвата на Църквата за душата на Негово Високопреосвещенство Иларион Доростолски, като се уповаваме Бог да запише името му в книгата на живота.

 

ПОСЛЕДНОТО СВЕТО ПРИЧАСТИЕ

Имам близки, които не искат – даже когато годините натежат и болестите се умножат – да извикат свещеник вкъщи за тайнството Изповед и свето Причастие. Загатваш, загатваш, казваш направо. И нищо. Мълчание. Или приемат, а отлагат уж поради разни причини, или пък излизат с възражения като:

– Ще се сепне, ще помисли, че е пътник, че сме го отписали вече… Не искам аз такава мъка да му причиня!

Ами… и да се сепне! Всеки, който се е родил вече пътува. Път вечен и неизменен. За всяка душа. Иска се само да помниш тая неизменна Истина и да не забравяш, че сме гости на тази земя, че сме дошли тук като на училище. И който си научи урока, той има вече път. Към вечността.

Да вземем пример от светиите, от многото духовни личности – те търсят светото Причастие през целия си живот. И в последния си час. Да гледаме тях и да не чакаме да ни убеждават или да ни напомнят, че нищо не може да замени Изповед и свето Причастие, че няма нищо по-важно в последните дни на земята.

Няма да забравя как приеха тази истина Йордан и неговият дом. Не беше се причестявал, откакто се разболя. Роднини загатват за свето Причастие, но не се приема от семейството. Щадят го. Така се вижда от тяхната камбанария щаденето. Да, но за добрия Йордан, за изстрадалия офицер, за майстора със златни ръце, за Човека, който навсякъде е посял добри дела, добри думи, добри спомени… Бог има грижа. И милост.

Точно тогава имах среща с митрополит Иларион. Вестта, че 90-годишният Йордан бил в болница и е зле, беше вече достигнала до него. Пита, разпитва и ми заръчва:

– Да идеш и да кажеш – Йордан да се причести.

– Опитахме, близките му не искат – възразявам аз.

– Да идеш и да кажеш: владиката Иларион поръча Йордан да се причести! – твърдо нареди той.

– Не знам… Аз ще им кажа…Страхувам се…

– Кажи, че аз съм казал: Йордан да се причести. Разбра ли?!

Никога и за нищо не съм чувала от устата на митрополит Иларион толкова твърдо и толкова настойчиво нареждане. Като заповед. Може пък да вижда нещо, дето ние още не го виждаме…

На почит е той в този дом. Думата му се прие като закон. И с неочаквана лекота се изпълни. Намери се на дежурство в храм „Св. София“ познат свещеник още същия ден, петък. Веднага се уговарят и сутринта в събота след светата Литургията влиза отецът в колата на загрижената предана дъщеря и успява да изповяда болния Йордан. Да причести и него, и жена му. Да внесе в дома им мир и духовна радост.

Изпълнено е поръчението сутринта. И още вечерта – инсулт. Часовете до неделя вечер изтичат бавно. Примиреният със света добър човек, приобщеният Йордан чрез тайнството свето Причастие с Господ Иисус Христос… леко и безболезнено завърши земните си дни. С твърда вяра и убеденост, че през вратата, наречена смърт, преминава безсмъртната му душа. Към вечността.

И като се замисли човек колко малко от нас, възрастните, като си приготвяме дрехи за умиране и пари за погребение, оставяме поръчение за духовна програма в последните си дни. Желанието си за Изповед и за свето Причастие.

Колко малко от нас, възрастните, сме в период на истинско покаяние? В стремеж да се разтоварим от греховете и да облекчим пътя на безсмъртната си душа.

Колко малко от нас, Господи…

Марина Младенова

Озвучаване: Владислав Трифонов

 

 

Аудио

Поклон пред приснопаметния Доростолски митрополит Иларион

« предишна новинаследваща новина »