ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПОКАЙНО ПИСМО

09 ноември 2014 19:30, Видинска митрополия
Видинска света митрополия

ДО НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО

ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ

Д О М Е Т И А Н

ГР. ВИДИН

Копие: ДО НЕГОВО ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ АРХИМАНДРИТ АНТИМ,

ПРОТОСИНГЕЛ НА ВИДИНСКА МИТРОПОЛИЯ,

ДО ВСЕЧЕСТНИТЕ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ,

МОНАШЕСТВУВАЩИТЕ И ДУХОВНИТЕ ЧЕДА

НА ВИДИНСКА ЕПАРХИЯ

ДО ЗНАЙНИТЕ И НЕЗНАЙНИ БЛАГОЧЕСТИВИ ХРИСТИЯНИ

ОТ СТРАНАТА И ЗАД ГРАНИЦА

 

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО, ВАШЕ ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ, СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ, ПОЧИТАЕМИ ХРИСТИЯНИ,

Позволете ми в навечерието на Рождественския пост да застана пред Вас и да разкрия душата и сърцето си, да изповядам себе си, така както в древно време постъпваха християните, воглаве със своите пастири. Да дам искрено и сърдечно покаяние за всичко онова, което помрачава моя живот, чувства, настроение, мисли, действия и дисциплина.

Това мое желание да пристъпя и се изповядам пред Вас, е нелицемерно и е продиктувано от чувство на покаяние, сърдечност, грижа за душата си, любов и желание за единство в нашия Господ и Спасител Иисус Христос между всички ни.

Позволете ми да пристъпя и към моето покаяние:

През изминалата седмица Видинска епархия и респективно родната ни Православна църква бе разтресена от съблазън, скръб и разочарование.

Изповядам, че зад всичко това стояха моите действия, мисли и реакции. Стоеше моята злоба, завист, лицемерие и борба за надмощие и власт. За всичко това се разкайвам и искам прошка както от Видинския митрополит Дометиан, архимандрит Антим, протосингел на Видинска митрополия, от всечестните отци, монаси и монахини от нашата Видинска епархия, така и от всички, които по една или друга причина са засегнати или са се засегнали.

С всичко това измених и изневерих на своя монашески подвиг-обет, на моя сан и отговорността, която имам пред Бога, да бъда пример и утеха на вярващите, символ на евангелски път и истина.

Разкайвам се за всичко, което изговорих, написах и направих, знаейки, че наранявам хората, които най-много обичам, почитам и уважавам в лицето на отци, братя и сестри в Господа.

Разкайвам се, че едни наскърбявах, обвинявах и злословех за тях, а други с действията си карах и подбуждах да злословят, обвиняват и „воюват“.

Думите не ми стигат да изкажа всичко, но падам пред всички тях и искам прошка за онова, което допуснах, което в никакъв случай не е дело Христово, а дело на врага на човешкото спасение. От Христов, се превърнах в роб на дявола и неговите кроежи и примки.

Правейки лична равносметка, виждам, че през всички дни на моя живот така съм постъпвал, че съм наранявал хората до мен, най-личните мои приятели и братя и съм изневерявал на тяхната любов и подкрепа.

В цялата породена ситуация аз съм виновен както за подвеждането на Видинския митрополит Дометиан, за подбудената омраза към архимандрит Антим, които особено ценя, обичам и се прекланям пред техния всеотдаен и достоен труд за полза на светата ни Църква, така и за това, че изпълних сърцата на хората със страдание и мъка.

С благословението на моя духовен отец, Велички епископ Сионий, аз направих и своята лична изповед пред най-засегнатия и обвинен несправедливо, архимандрит Антим, срещу когото посегнах, като с това исках съвсем умишлено да „пролея братова кръв“, изповядах всичко, което написах и тук, като единствен виновен за всичко станало, съвсем сърдечно и покайно, и след като получих неговата прошка, се прегърнахме, целунахме братски и призовахме Бог по Своята велика милост и благост да ми прости всички прегрешения и простъпки и да ми дава мъдрост, любов и достойност в епископското ми служение.

Моята изповед пред него беше според силите ми нелицемерна и нелъжовна, както това и пиша пред Вас, затова силно разкайвайки се и искайки прошка от всеки един от Вас, Ви умолявам да ми простите прегрешенията, да се помолите за мен, щото от тук нататък Бог да ми дава мъдрост и сили да бъде не моята воля, а Неговата, така както Той ни завеща в светото Евангелие.

Ваше Високопреосвещенство, Ваше Високопреподобие, Боголюбиви отци, Преподобни сестри, Възлюбени в Господа братя и сестри,

Правейки земен поклон пред Вас, прося да ми простите прегрешенията волни и неволни, да приемете моето дълбоко разкаяние и да се молите за моето вразумяване, та да се покажа наистина достоен за званието и честта, които Бог ми е дал и поставил в тях.

Прощавайте и се помолете за мен!

С искрено и неподправено покаяние,

+ Белоградчишки епископ Поликарп

 

Свидетелствам за истинността на изложеното от Негово Преосвещенство +Белоградчишки епископ Поликарп и за искреността на неговото покаяние, което ми разкри в тайнството изповед пред невидимото присъствие на Бога. Приех да възложа недостойната си ръка върху епитрахила и неговата глава, защото моят възлюбен духовен брат, вече епископ, пристъпи с безпримерно (невиждано досега) покаяние и ме увери да го сторя, защото бе воден от дълга на нашите монашески обети, еднакви и за двама ни, а не от нашите санове и длъжности.

ПРОСТЕНО – ПРОСТИ, СКЪПИ МОЙ ДУХОВНИ БРАТЕ!

АРХИМАНДРИТ АНТИМ

 

С взаимна обич в Христа Бога свидетелстваме, че архипастирската грижа и управлението на Видинска епархия са в ръцете на Видинския митрополит Дометиан и подведомствения му Епархийски съвет, на които поднасяме искрено извинение и поклон.

Нашето желание е да престане интерпретирането на случая в общественото и медийното пространство с коментари, които могат да съблазнят православните християни и да отблъснат най-малките.

Постъпките ни са дела на слаби и недостойни човеци, но се молим Бог да приеме нашето покаяние и недостигащото в Църквата да възпълни със силата на Светия Дух. Амин!

 

+ Белоградчишки епископ ПОЛИКАРП

 

АРХИМАНДРИТ АНТИМ

 

09.11.2014 г.

Видин

Писмото се публикува с благословението на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан.

 

 

« предишна новинаследваща новина »