ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВО, произнесено на 22.12. 2014 г. в Историческия музей на гр. Русе при представянето на книгата "Църквата и държавата в България (1878-1918)"

23 декември 2014 23:55, Русенска митрополия
Русенският митрополит Наум произнася словото

Уважаеми госпожи и господа,

В навечерието на светлото Христово Рождество имаме духовната радост да се съберем в тази прекрасна зала на гостоприемния Русенски исторически музей за представянето на книгата „Църквата и държавата в България 1878-1918”, написана през далечната 1943 г. като докторска дисертация на бъдещия Великотърновски митрополит д-р Стефан (1907-1995).

Младият духовник, който по онова време завършва своето висше образование по право в Бреслау, Германия, влага голямо старание не само в написването на своя труд на отличен немски език, но полага значителни усилия и в набирането на богат справочен апарат, видно от приложената към изданието библиография.

Йеромонах Стефан се завръща в родината през лятото на 1944 г., а последвалите политически промени в страната ни са причина дисертацията му да остане скрита в личната библиотека на архиерея до неговата смърт, както и години след това, но тъй като за съдържанието на това интересно произведение ще чуем по-подробно от нашия специален гост от старопрестолния град Велико Търново – академик Иван Радев, аз бих искал да ви запозная накратко с личността на автора и високоерудиран наш български архиерей.

Блаженопочившият Великотърновски митрополит д-р Стефан (в мире Стайко Стайков) е роден през 1907 г. в село Чернево, Варненско, в многолюдно бедно семейство. Той е най-малкото, седмо дете. Дядо му – отец Сава Жеков, бил първият свещеник-българин в селото, а баща му се славел като добър църковен певец. Израснал в такава духовна среда, малкият Стайко се стараел да бъде добър ученик, а свободното си време прекарвал в храма, където се учел да чете и пее на църковнославянски език. През 1921 г. бил приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, като полустипендиант на Св. Синод, която завършил през лятото на 1927 г. Жаждата за повече знания го отвежда в столицата, където в периода 1928-1932 г. е студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Подтикнат от желанието за духовно служение, в началото на 1935 г. във варненския катедрален храм „Успение Богородично” младият богослов приема монашество с името Стефан от ръцете на своя епархийски архиерей – Варненския и Преславски митрополит Симеон, който станал и негов духовен старец. В деня на пострижението митрополит Симеон го ръкоположил и за йеродякон. Отец Стефан бил изключително привързан към дядо Симеон и следвал съветите му неотклонно. Владиката също оценявал качествата на най-малкото си духовно чадо, което му дало основание да му отпусне стипендия за едногодишна езикова специализация във Фрайбург, Германия. По стечение на обстоятелствата заминаването на йеродякон Стефан станало точно след смъртта на митрополит Симеон, в края на 1937 г.

Усвоил добре немски език, през 1938 г. отец Стефан се завръща във Варна, където новоизбраният Варненски и Преславски митрополит д-р Йосиф го ръкополага за йеромонах.

Както вече споменахме, от 1940 до 1944 г. йеромонах Стефан следва право в университета в Бреслау, Германия. След завръщането си в България, от есента на 1944 г. той преминава на служение в Пловдивска епархия, където служи като епархийски проповедник и протосингел. През 1946 г. е възведен в архимандритско достойнство.

Пловдивският митрополит Кирил, впоследствие Български патриарх, също оценява високо качествата на младия духовник, който става и един от най-близките му сътрудници.

На 2 април 1950 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в София архим. Стефан е хиротонисан за епископ с титлата "Главиницки", като продължава да е неотменен сътрудник на митрополит Кирил, но вече като пловдивски викарий.

През м. януари 1962 г. Главиницкият епископ Стефан е избран за Великотърновски митрополит. Въпреки трудните години на атеистична власт, митрополитското служение на дядо Стефан е белязано с интензивно строителство на множество прицърковни сгради, обновяване на св. обители и ремонт на редица храмове. Като един от малкото западни възпитаници сред архиереите на БПЦ, той е високоуважаван член на Св. Синод и дългогодишен председател на синодалната Просветна комисия. В личен аспект, Великотърновският митрополит д-р Стефан е запомнен от своите съвременници с неизменната блага усмивка на лицето си, готов да помогне на всеки изпаднал в нужда или затруднение. Може би има и някои, които биха омаловажили дейността му и неоспоримите му заслуги за Църквата, но все пак фактите са налице.

Дядо Стефан се престави в Господа на 10 ноември 1995 г. във Велико Търново.

Въпреки изминалите почти две десетилетия от тогава обаче, той не е забравен! Различни начинания, възпоменаващи личността му, се реализират от инициативен комитет от родственици, приятели и почитатели на архиерея, които почти ежегодно представят възпоменателни материали за него. Тяхна е и заслугата за превода и отпечатването на книгата, заради която сме се събрали днес, както и издаването на диск със записи на гласа на митрополит Стефан и малък документален филм с архивни кадри от различни събития, на които владиката е присъствал.

Тук за пореден път бих искал да припомня и думите на своя предшественик по катедра – Доростолски и Червенски митрополит Софроний (1897-1995), който като дългогодишен приятел на великотърновския владика го характеризира по следния начин: „Митрополит Стефан е личност, която със своята обща и богословска култура и ерудиция, със своя богат опит, добит под мъдрото отеческо ръководство на Негово Светейшество Българския патриарх Кирил, и със свойственото си дружелюбно отношение към малки и големи е радост и гордост за Българската църква” (Виж. ТДА-Русе, Ф. 1363, оп. 1, а. е. 213 л. 30).

Особена признателност към дядо Стефан и неговото добротворство бе тържественото откриване на новоименувания централен площад “Митрополит Стефан” в родното му с. Чернево, Варненско, през лятото на отминаващата си година, на което имахме честта да присъстваме заедно с Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан. В такава непринудена обстановка действително може да се усети неподправената човешка обич и преклонение към такъв заслужил човек.

Нека и сега, в тази приятна духовна атмосфера, сред представители на държавната власт, Великотърновския университет, Русенския университет, русенските училища и други културно-обществени организации, почетем за пореден път заслужилия наш йерарх, оставил незаличими следи в историята на Българската православна църква.

Радваме се, че днес сред нас са академик Иван Радев и проф. Невяна Дончева от Велико Търново, г-н Светлин Радев, директор на Държавния военноисторически архив, както и една от племенниците на митрополит Стефан – г-жа Стоянка Хаджииванова от град Варна. Нейната инициативност всъщност е и причина това издание да бъде реализирано, защото след кончината на чичо й тя подарява оригинала на произведението на библиотеката на Великотърновската митрополия, а преди няколко години решава да го популяризира, за да не остане в забвение.

Щастливи сме най-вече и от обстоятелството, че град Русе стана домакин на първото официално представяне на книгата „Църквата и държавата в България 1878-1918” на Великотърновския митрополит д-р Стефан, осъществено под патронажа на Русенската св. митрополия.

Признателни сме за гостоприемството на нашия домакин - доц. д-р Николай Ненов, директор на Русенския историческия музей, който за пореден път се отзова и удовлетвори организирането на нашата проява.

Благодаря ви за вниманието!

 

 

« предишна новинаследваща новина »