ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

200 години от рождението на Ангел Иванов - Севлиевеца

30 декември 2009 09:58, Софийска митрополия
Ангел Севлиевица

През 2009 година се навършват 200 години от рождението на бележития български църковно-музикален деец и издател на псалтикийни книги хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. По заслуги за развитието, благосъстоянието и утвърждаването на църковно-певческото дело в България той е сред първите, а в някои отношения дори и първи – издава църковно-певчески пособия, чийто брой е постигнат едва след десетилетия от Манасий п. Теодоров.

Музикословеснейшият възрожденец и забележителен родолюбец хаджи Ангел Иванов е роден през 1809 г. в тракийското село Карареизово (или Карайзово, днес с. Болярци), Пловдивска епархия, разположено в равнината на 8 км северно от Асеновград (тогава Станимака). Денят и месецът на неговото раждане не са известни.

Родителите му били заможни хора. Когато Ангел бил на 12-годишна възраст, баща му го завежда в Бачковския манастир и го предава на игумена да го просвети и възпита. Вероятно в това родителско начинание имало замисъл и в по-дългосрочен план - да бъде оставен впоследствие за послушник, а след време и замонашен, каквато традиция в ония времена не била рядкост сред богатите, но благочестиви български семейства. По време на 3-годишния си престой в св. обител Ангел наистина е всред изпитаваните за монашеско пострижение, т. е. в групата на послушниците.

Монахолюбивата му нагласа проличава отново след години, когато заминава за Божи Гроб с твърдото намерение да стане монах. В Бачковския манастир той получава и първите си уроци по псалтика и богослужебен ред (типик), а междувременно научава и гръцки език. Забелязвайки усърдието му при изпълняването на манастирските послушания и голямото му желание да усъвършенства познанията си в областта на псалтикийното изкуство и другите богословски науки, през 1824 г. манастирското управление (старческият събор) го изпраща да учи в Богословското училище на о-в Халки (на турски – Хейбели ада) – един от Принцовите острови в Мраморно море, а след като го завършва, му отпуска и стипендия да следва в Богословския факултет на Атинския университет.

От публикуваните изследвания на Петър Динев за живота на х. Ангел Иванов узнаваме, че бащата на Ангел Иванов бил родолюбив българин и не приемал асимилаторската политика на гръцкото духовенство и станимашките първенци – гърци и гърчеещи се българи, наричани от останалото българско население “лангери” (в местното наречие – нискоградусова (слаба) ракия, патока, с чието качество били сравнявани станимашките гъркомани). Бащата на х. Ангел впоследствие се изявява като един от най-дейните поборници за църковни и народностни свободи в този край и съответно станал омразен на гъркоманите в града. Като последица от това дошли редица неприятности и дори гонение спрямо сина му. В отговор на създалата се ситуация, управата на Бачковския манастир - подстрекавана от станимашките чорбаджии, а вероятно и използвайки случая, за да си възвърне по лесен и бърз начин изразходваните средства за учението на сина му, обсебила селския му имот.

Антигръцкото настроение на хаджи Ангеловия баща и предприетите ответни мерки срещу него станали известни в Атина и съответно оказали влияние върху отношението на университетската управа към Ангел Иванов. В развоя на тази кампания срещу самия него, той напуснал Атина и заминал за Йерусалим.

Там Ангел Иванов постъпил като послушник в руски манастир с намерение след време да се замонаши. След около година – през 1831 г., за великденските празници в Светия град пристигнали поклонници от Севлиево. Случайна среща и запознанство с тях предизвикали обрат в съдбата на младия българин. През изминалата година Ангел Иванов толкова добре бил усвоил църковнославянския език и руското църковно пеене, че божигробското братство му предоставило възможност да пее и по време на манастирските богослужения. Удостоявайки се да чуят прекрасния му глас, севлиевци единодушно взели решение да го поканят за учител в севлиевското килийно училище и певец в една от градските църкви.

Ангел Иванов не приел поканата веднага, но в крайна сметка и това станало. Пристигайки в Севлиево, той се заел с добросъвестно изпълняване на възложените му задължения. След няколко години обаче – през 1835 г., се оженил, и за да издържа семейството си, се захванал с по-печелившо занимание – станал търговец на бакалски стоки. Към църковнопевческото си призвание се върнал чак след 20 години. От 1855 г. до края на живота си х. Ангел Иванов отново е певец в църквата, която и преди това певчески обгрижвал - “Св. прор. Илия”.

През изминалия период на учение, неволи и странстване далече от родината, в него се зародила родолюбивата идея да състави псалтикийни пособия на църковнославянски език. Придобитите в Бачковския манастир теоретически и практически познания в псалтикийното изкуство, а впоследствие усъвършенствани в духовните школи, следвало да бъдат вложени в реализиране на замисленото народополезно начинание. Прилежно усвоената невмено-ортографската вещина в случая била особено необходима. Прелиствайки съставените от него певчески пособия, се уверяваме, че за времето си той наистина е между най-добрите специалисти в областта на Хрисантово-Хурмузиевата музикална писменост.

Съставя шест псалтикийни книги, издадени в Цариград, наброяващи общо 2022 печатни страници. Това са: “Ковчег цветособрания”, издаден през 1857 г.; “Въскресник”, издаден през 1859 г.; “Славик”- 1864 г.; “Стихирар”- 1968 г.; “Минейник”- 1869 г; и “Ирмологий”- издаден през 1875 г. Преобладаващата част от песнопенията в тях са негови и на Рилската певческа школа преводи от гръцки език. В страниците на тези църковнопевчески пособия Ангел Иванов помества и немалко свои собствени музикални мелосъчинения – „Велико славословие” на трети глас; “Да исправится молитва моя” на първи глас; “О Тебе радуется, Благодатная” на осми глас; “Небоявленника Христова” на втори глас; причастния “Въ памятъ вечную” на втори глас; две мелографии на причастния “Чашу спасения” на втори и трети гласове, а според данни в ръкопис от Научния архив на БАН, Сб. 14, оп. 6, а. е. 10 (стр. 464) - мелография върху същия текст на пети глас; три мелографии на причастния “Во всю землю” на трети, пети и шести гласове; и малко известния причастен за 16 август (Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос) – “Не отврати лица Твоего от насъ, молимъ Ти ся, Человеколюбче. Аллилуиа” на първи глас (Зографски сборник “Литургия”- стр. 267).

На неговата мелотворческа дейност приписват и общоизвестния полиелей “Раби Господа”, на първи глас, поместен в Псалтикийната утреня на Манасий п. Теодоров (стр. 98-104). От всичките му мелографии за най-популярни и забележителни творби се считат Богородичната песен (вместодостойно) за Василиева св. Литургия “О Тебе радуется, Благодатная” и полиелея “Раби Господа”. Приема се, че Ангел Иванов се потрудил и върху задостойниците за всички Господски и Богородиични празници, станали популярни с въведителната си рубрика: “по подражание на Петър Ламбадарий”, което би могло да означава, че е била направена преработка на Ламбадариевите стихирарически ирмоси. Известно е, че превод на задостойниците е правен и в Рилската певческа школа, но доколко двата превода са самостоятелни или зависими един от друг, предстои да бъде изследвано.

Една пък от най-известните негови адаптации на църковнославянски език е Кукузелевото песнопение “Владику и свещеноначальника нашего", засвидетелствана с името на Ангел Иванов в рилски ръкопис 5/63, л. 1 – 2 (на същото песнопение е правен превод от Николай Трендафилов и в Рилската певческа школа).

Приносът на х. Ангел Севлиевеца за подема на псалтикийното изкуство в пределите на отечеството ни е неизмерим. Съставените от него псалтикийни сборници са дело епохално и най-вече навременно, за преголямата нужда на Православната ни църква от певчески пособия. Книгите му в онова време били посрещнати с голяма радост и удовлетворение, а и днес значението им високо се цени. Впоследствие те влизат в основата и на Манасиевите сборници. В историята на българското църковно-певческо дело Ангел Иванов – Севлиевеца е вписан като знаменит песнотворец, майстор-преводач от елиноезични музикални оригинали и не на последно място – познавач от най-висока класа на теорията на съвременната невмена нотация.

През следващата 2010 г. предстои бележитият ни възрожденец отново да бъде специално възпоменат, тъй като се навършват 130 години от неговата кончина.

 

Автор: Любомир Игнатов
Из: Подготвяния за печат Том 3 "Полиптих" на "Псалтикознание"
Озвучаване: Владислав Трифонов

 

 

Снимки

Ангел СевлиевицаФаксимиле от заглавната страница на първата църковнопевческа книга на Ангел Иванов – „Ковчегъ Цвэтособраніz” (1857г.).Последният сборник от 6-томната поредица на Ангел Иванов

Аудио

200 години от рождението на Ангел Иванов - Севлиевеца

« предишна новинаследваща новина »