ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

“ПАМЯТЬ ПРАВЕДНАГО СЪ ПОХВАЛАМИ”

10 януари 2010 19:07, Софийска митрополия
Отец Димитър Маринов

На 10 януари се навършват 70 години от блажената кончина на отец Димитър Маринов - общественик и бележит църковен деятел, един от първите редактори на “Църковен вестник”. Животоописанието на този народен будител от по-ново време е наистина достойно за удивление и възхита. Проследявайки жизнения му път, в умозрението ни непринудено изниква обаянието на личност, която с всеотдайните си трудове в полза на Църквата и народната свяст заслужено се нарежда всред значимите и бележити наши сънародници, вписани в националната ни история с подобаващата им се чест и достойнство.

В съзнанието на поколенията отец Димитър Маринов е паметен и предизвиква възхищение с всестранните си дарби, ангажирани от него самия в народополезно плодоносие. Той е църковен химнограф – подражател на древните в изкуството, неуморен просветен деец и общественик, талантлив писател, правист, ентусиазиран изследовател-фолклорист, пламенен радетел през турско за народни правдини в поробеното ни отечество, и накрая, но не на последно място, по умение - находчив журналист. В това отношение талантът му е нагледен и следва да бъде оценен според заеманите от него журналистически длъжности и изяви – за около 2 години (1896-1898) е редактор на органа на православната Дружина “Св. Евтимий, патриарх Търновски” - списание “Религиозни разкази”; от 1900 до 1903 г. е главен редактор на органа на Българската екзархия в Цариград - вестник “Вести”; а по-късно е редактор и на “Църковен вестник” (1904-1905 г.). Междувременно сътрудничи и списателства в издателството на православното илюстровано списание “Народен страж”, на популярно-религиозното списание “Съветник”, и на издаваното и в наше време списание “Духовна култура”.

Димитър Маринов Бонев е роден на 14 октомври (Петковден) 1846 г. във Вълчедръм, Ломско. Празничният ден, в който се родил, дал и повода първоначално да бъде наречен Петко. Майка му Наца (Найда) Мъцанкьова умира не много след раждането, вследствие на което баща му - Върбан Мъцанкьов, бил принуден да даде невръстното си отроче на осиновители. Приемници на малкия Петко станали ломският търговец Марин Бонев и съпругата му Вълкана, които при светото кръщение дали на обичния си син името Димитър. След смъртта на осиновителите си - когато е едва на 15-годишна възраст, бъдещият виден български учен бил изгонен от алчните си роднини дори от бащиния му дом и изведен на широкия друм сам да кове съдбата си, заменяйки щастливото и безбедно детство с участта на бездомен сирак. Божият благ промисъл обаче не оставил богобоязливия младеж да бъде носен безцелно от вълните на житейското море. Димитър имал рядката възможност да учи при Кръстьо Пишурка в Лом, при Неофит Рилски в Рилския манастир (1863 г.) – като негов послушник, във Военномедицинското училище в Цариград (1867-1870), а по-късно завършва класическа гимназия (1873 г.) и следва философия в Белград. В Белград той завършва и последния курс на тамошната духовна семинария. Пребивава известно време като послушник и в Хилендарския манастир, но не приема монашеско пострижение. По-късно се оженва за учителката Виктория Пишурка.

Преди Освобождението Димитър Маринов се занимава предимно с народопросветна дейност, като междувременно е осъден на две години затвор за укриване на Ботеви четници, а след Освобождението в последователност заема важни държавно-административни, политически, правни, културно-просветни и други длъжности. В следосвобожденската ни история Димитър Маринов е вписан най-вече като един от депутатите в Учредителното събрание, директор на Народната библиотека в София (1894 г.), основател и пръв директор на Етнографския музей (1904-1908) и др.

В достойно дълголетие прекратява светската си обществена дейност и приема свещеническо ръкоположение. Това станало на 27 ноември 1921 г. в софийския храм “Св. Седмочисленици”, когато известният вече книжовник бил на 75-годишна възраст (Църковен вестник, бр. 35, 1921, с. 6). Духовните му попечения са следните: уредник и изповедник при Кремиковския манастир (от 1921 г.), изповедник в гр. Лом (около 1922 г.), ефимерий и помощник на сестрите от Белия кръст в Курилския манастир (до 1923 г.), видински и врачански епархийски проповедник (от 1923 г.), уредник в софийската църква “Св. Андрей Първозвани” (през 1925-1926 г.), ефимерий в Чипровския манастир “Св. Йоан Рилски”, където е поставен и за игумен (до 1932 г.). Умира на преклонната 94-годишна възраст на 10 януари 1940 г. в Кремиковския манастир край София.

Църковно-песнописателският талант на отец Димитър Маринов е представен в няколко служби на български светии, използвани богослужебно и в наше време. Не е известно с точност къде получава умението си да твори поезия на църковнославянски език, но по всяка вероятност от голямо значение за усиления му интерес в тази насока са годините, прекарани в обучение в Рилския манастир при най-големия български славист и книжовник по това време – йеромонах Неофит Рилски. За възрастването му като църковен химнограф със сигурност са изиграли важна роля и престоите му в Хилендарския манастир и Белградската духовна семинария.

Първата служба, която Маринов написва е в чест на св. Йоаким Осоговски (16 август) и е издадена през 1900 г. Следва служба в чест на българския равноапостол и покръстител св. цар Борис І (2 май), издадена в София през 1902 г., с иждивението на Свещеническото братство “Св. цар Борис” при Варненско-Преславската митрополия. Тези две служби излизат от печат във време, когато той е редактор на екзархийския вестник “Вести” в Цариград (1900-1903). Последната бе преиздадена от Славянобългарския манастир “Св. Георги – Зограф” през 2007 г. в състава на специален сборник със служби на български светии. Пише още и служби в прослава на св. Прохор Пчински (15 януари), св. Гавриил Лесновски (15 януари) и св. Евтимий патриарх Търновски (20 януари).

Автор е също така на няколко книги, между които известната 7-томна поредица “Жива старина” – труд, който и днес е ненадминат с вложените в него резултати от всестранните проучвания на отец Димитър върху българската народна култура.

От мемоарите на отец Димитър Маринов научаваме, че той бил изключително голям ценител и на псалтикийното изкуство, което, за съжаление, не успял да развие в талант, като този да химнотвори. Някои от публикациите му са на актуална за онова време църковномузикална тематика (виж: Маринов, Д. Черковното пение в нас. – В: Религиозни разкази, 1896, № 7-8, с. 311-312; Маринов, Д. Спомени из моя живот или моята биография. София, 1992, с. 141).

Нека да си спомним с преклонение и благодарност за този многоблагоплоден български духовник и, дай Боже, българският род да бъде обдарен с още други такива знаменити личности и всеотдайни труженици на Божията нива.

Текст: Любомир Игнатов
Озвучаване: Владислав Трифонов

 

 

Снимки

Отец Димитър Маринов

Аудио

“ПАМЯТЬ ПРАВЕДНАГО СЪ ПОХВАЛАМИ”

« предишна новинаследваща новина »