ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

"ЩЕ СЪГРАДЯ ЦЪРКВАТА СИ" - интервю с Ловчанския митрополит Гавриил

14 март 2015 13:25, Отдел "Връзки с обществеността"
Високопреосвещеният Ловчански митрополит Гавриил

- Ваше Високопреосвещенство, как се строи нов катедрален храм във времена на криза? Това е първият катедрален храм в България от около 90 години насам. Как успяхте да сбъднете мечтата си, какво Ви костваше това?

- Когато се започва някакво голямо начинание и особено когато то е църковно, човек трябва първо да разбере дали това дело е богоугодно, дали има за него Божие благословение. Така например, св. праведни Йоан Кронщадски, давайки благословение на своята духовна дъщеря игумения Таисия да построи в град Петербург манастир на името на св. Йоан Рилски, й е дал една копейка. И тя с това Божие благословение, дадено й от този велик праведник, успява да построи един от най-прекрасните манастири в бившата северна столица на Русия. И ние в Ловеч преди да решим да построим нов катедрален храм, взехме благословението на трима старци - духовници със свят живот, с което се уверихме, че Бог ще благослови нашето голямо дело, и започнахме строителството, без да имаме никакви пари. Така по време на криза и в една от бедните епархии на Българската православна църква построихме такава великолепна прекрасна катедрала.

- Според Вас какво очакват от Църквата или Бога дарителите, които предлагат финансова помощ за градежа на нов храм? Какво ги мотивира?

- Мога да говоря най-вече за дарителите на нашия храм, че почти всички даряваха напълно безкористно, за което Господ ги даряваше с мир и радост и благославяше техния труд.

- 23 години след началото на разкола в Българската църква, днес може ли да затворим тази страница? От днешна гледна точка какви изводи ще си направите Вие за онези бурни събития, когато бяха окупирани Синодната палата и Софийската семинария? Какво няма да простите?

- Изводът е, че още веднъж се оправдаха думите на Господ Иисус Христос: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16:18) и „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни…и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже“ (камъкът е Христос) (Мат. 21:42,44).

Няма такова нещо, което да не съм простил. Старая се, както е казано в св. Евангелие, прошката ми да бъде от сърце.

- След като правителството на Близнашки даде на Светия Синод собствеността на храма "Св. Александър Невски", се заговори за нов етап в отношенията между Църква и държава. Каква според Вас е причината за това?

- Правителството на Близнашки проявяваше добро отношение към Църквата и й върна собствеността на храм-паметника „Св. Александър Невски“, но в договора беше поставена уловка без знанието на Св. Синод, според която криптата на храма се предоставя за безвъзмездно ползване от Министерството на културата за срок от 25 години, но ако Св. Синод не уведоми Министерството на културата писмено един месец преди изтичането на този срок, че не желае да продължи този договор, той автоматично се подновява за още 25 години. Идеята е, че след 25 години никой в Св. Синод няма да се сети за това и договорът ще бъде всъщност не за 25, а за 50 години.

- Ще може ли сама Църквата да ремонтира тази светиня на България?

С какви пари трябва да се случи това?

- Приходите на „Св. Александър Невски“ едва стигат за неговата издръжка – свещенослужители, клисари, хор, отопление, осветление и текущи ремонти. Храмът има нужда от много сериозен ремонт и реставрация и консервация на стенописи и икони, за което са необходими поне 15 милиона, които нито Св. Синод, нито „Св. Александър Невски“ биха могли да съберат. Най-добре ще е да се намери за това подходящ европроект, ако такъв ще има.

- Великият пост е време на особено въздържание и духовен труд. Защо е необходимо това?

- Постът е установен от Самия Христос, Който е бил изкушаван от дявола в пустинята и четиридесет дни е постил без вода и храна, пребивавайки в усърдна молитва. Самият Христос като Богочовек не е имал нужда от този пост, но ни е дал пример как ние да се борим с дявола и страстите, които последният насажда в нас – като неверие, алчност, завист, леност, омраза, разврат, наркомания, пиянство, отчаяние и пр.

- Какво е мнението Ви за филма „Дякон Левски“ на Максим Генчев?

- Когато човек пише фантастична книга, има правото да си измисля каквито иска герои и събития. Но когато създава произведение за историческа личност, и то личност като йеродякон Игнатий – Васил Левски, той трябва най-отговорно и добросъвестно да се придържа към историческата истина и да пресъздаде по възможност най-пълноценно и вярно образа на героя. Филмът не само че е много далеч от истината за Левски и историята, но и създава впечатление за целенасочено петнене и принизяване на светлите образи на борците ни за национална свобода, в това число и на нашето духовенство от този исторически период.

Интервюто взе: Елеонора ТОДОРОВА

 

 

« предишна новинаследваща новина »