ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СТАНОВИЩЕ на Ловчанския митрополит ГАВРИИЛ относно Особеното мнение на Неврокопския митрополит НАТАНАИЛ за Синодалната наредба от 01.12.2009

27 януари 2010 13:33, Ловчанска митрополия
Ловчанският митрополит Гавриил

С Т А Н О В И Щ Е

НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО

ЛОВЧАНСКИЯ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

ОТНОСНО ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ

НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО

НЕВРОКОПСКИЯ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ,

ИЗРАЗЕНО ПО ПОВОД ПРИЕТАТА ОТ СВ. СИНОД

НА 1 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. СИНОДАЛНА НАРЕДБА

 

В Особеното мнение на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил се съдържа обвинение, че Светият Синод, вместо да вземе решение относно постъпките на Тивериополския епископ Тихон, взел решения да изслуша и приеме с явно гласуване текст на Синодална наредба, която била в ущърб на самата духовна Институция-БПЦ.

Ние считаме, че първопричина на сериозните проблеми във връзка с представителството на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа от епископ Тихон е продължителното отсъствие от епархията на митрополит Симеон. По повдигнатия въпрос в Особеното мнение на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил за възможността, ако не се поправи епископ Тихон, “да се пристъпи към църковен съд”, то считаме, че на настоящия етап известните на Светия Синод доказателства /журналистически изявления и видеоматериали/ не са необходимите и достатъчните такива, за да се проведе църковно-наказателно дело.

Отсъствието на бившия митрополит Симеон, както е известно, продължи много повече от 2 години и този факт даде негативно отражение върху духовния живот в епархията. Затова и считаме, че търсенето на отговорност само на Тивериополския епископ Тихон, във връзка с неговото поведение, заобикаля главната същност на проблема, възникнал в Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа.

Той за нас е в липсата на реална възможност на бившия митрополит на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа, поради отсъствието си от епархията, да упражнява духовната, църковната и административна власт в нея, което в последно време особено негативно и критично се отрази върху представителството на епархията. Това направи неотложна нуждата от приемане на Наредбата по реда на чл. 58 т. 12 от УБПЦ-БП.

Според особеното мнение на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил неоспорим принцип на Устава на Българската православна църква-Българска Патриаршия е пожизненото служение на епархийския митрополит - “азбучен постулат на каноните на Православието”.

Така поднесен, въпросът за пожизненото служение на епархийския митрополит в Особеното мнение на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил ни задължава да обърнем специално внимание на това какво е според Каноните и Устава на БПЦ служението на епархийския митрополит.

Според 58-о Апостолско правило епископ или презвитер, който небрежи за клира и своите хора и не ги учи на благоверие, следва да бъде отлъчен.

Това правило се потвърждава и от 19-о правило на VІ Вселенски събор, в което е посочено, че епископите трябва всеки ден и особено в неделните дни да учат народа на Божествените повеления.

Затова и в трудовете на Светите Отци /св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст и др./ се отделя специално внимание на епископското служение. Ще посочим труда на св. Григорий Богослов “За мене самия и за епископите”. Свети Йоан Златоуст в третото си слово за свещенството казва: “Свещенството (епископството) е толкова по-високо от (всяка) власт, колкото духът е по-превъзходен от плътта....” И в шестото слово за свещенството той казва: “А как ние ще понесем това, което ще има да се случи, когато ще трябва да дадем отговор за всеки един от поверените ни? Там наказанието няма да се ограничи само от срама, но предстои вечно мъчение.”

Епископът в Църквата трябва да се ръководи и да следва до края на живота си обета, който дава при хиротонията.

Съгласно чл. 81 от УБПЦ-БП, епархийският митрополит има цялата пълнота на йерархическата власт в делата на вярата и нравствеността, свещенодействието и пастирската грижа.

Очевидно е, че продължителното отсъствие, независимо по какви причини, на един епархийски митрополит от поверената му епархия, изключва възможността за неговото архиерейско служение съгласно каноните и Устава на БПЦ-БП.

Дори и бившият митрополит Симеон да се е възползвал от нормата на чл. 82 ал. 4 от УБПЦ-БП и да е поискал назначаване на епископ за управляващ епархията, то именно пожизнеността на служението му не го освобождава от пастирската грижа и изключва възможността за неколкогодишно постоянно отсъствие от епархията.

Стига се до абсурд в Особеното мнение: заменя се грижата за клира и паството на цяла епархия с абсолютизиращо, буквалистко и несъобразено със същинската цел на архиерейското служение тълкуване на каноничното разбиране за пожизненото служение на епархийския митрополит.

По най-важния въпрос според Особеното мнение на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил - кой случай е “неотложен” по смисъла на чл. 58 т. 12 от УБПЦ-БП - изразяваме следното разбиране:

В нормата на чл. 82 ал. 4 от Устава на БПЦ-БП е посочена хипотеза, която намира приложение в случай, че епархийският митрополит поради неизлечима болест не може да изпълнява служението си.

В Устава на БПЦ-БП липсва уредба, която да сочи по какъв ред и начин следва да се управлява епархията при продължително отсъствие на епархийския митрополит от епархията - има само норма, която регламентира случай, когато поради неизлечима болест епархийският митрополит не може да изпълнява служението си.

Конкретният случай, който наложи приемането на Наредбата на основание чл. 58 т. 12 от УБПЦ-БП, е именно продължителното отсъствие на епархийски митрополит от епархията му.

Поради липса на уредба в Устава на БПЦ-БП за такава хипотеза, която е от съществено значение за канонично издържаното управление на Църквата, се наложи приемането на Синодалната наредба.

С този акт Светият Синод не е нарушил Каноните и Устава на БПЦ-БП. Напротив, Синодалната наредба е приета в съответствие с духа и смисъла им и с цел – тяхното пълно и спасително за вярващите приложение.

Изложеното обосновава и разбирането ни, че Светият Синод с приетата Наредба не е нарушил нормите на чл. 58 т. 2, 19, 26 и 30 от Устава на БПЦ- БП.

Категорично не споделяме направеното тълкуване на нормата на чл. 63 ал. 2 от УБПЦ-БЦ в Особеното мнение.

Необосновано се твърди, че взетото решение от Светия Синод, с което е одобрена Синодалната наредба било нищожно.

В Особеното мнение е посочено, че: “Дали епархийският митрополит отсъства, или е овдовял епархийският митрополитски престол, това няма значение, т. е. от 15 /броя на епархиите/ половината не е 7, макар и в това число да е Председателят на Св. Синод.” Въпросът се поставя по този начин, тъй като към момента на вземане на решението, с което е одобрена Синодалната наредба, беше овдовял епархийският митрополитски престол на Доростолска епархия и за наместник на същата беше назначен Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Неофит.

Доводът за броя на епархиите се изтъква, за да се обоснове тезата за нарушение на нормата на чл. 63 ал. 2 от УБПЦ-БП, в която е посочен редът за взимане на решения от Светия Синод.

Така тълкувана, нормата на чл. 63 ал. 2 от УБПЦ-БП поставя абсурдния въпрос: когато говорим за членове на Светия Синод дали трябва да разбираме, че това са епархиите, или че това са митрополитите, които управляват епархиите?

Чрез съдържанието на чл. 6 ал. 1 от УБПЦ-БП отговорът на този въпрос е категоричен: “Върховен ръководен орган на Българската православна църква - Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити.”

Очевидно е, че член на Светия Синод не може да бъде починал митрополит.

Към момента на приемане на Синодалната наредба митрополитите са 14 на брой.

Съгласно нормата на чл. 60 от УБПЦ-БП: “Заседанията на Светия Синод в пълен и намален състав са законни, когато присъстват повече от половината им членове и се председателстват от Българския патриарх. В конкретния случай са присъствали 12 от членовете на Светия Синод - т. е. повече от половината, като на заседанието е присъствал и Българският патриарх - следователно заседанието е било законно.

Съгласно регламента на нормата на чл. 63 ал. 2 от УБПЦ-БП: “Решенията се приемат с мнозинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надделява мнението, за което е дал глас председателят.”

Ако беше вярна тезата в особеното мнение, то никога не може да има хипотеза, в която да е налице равногласие, по простата причина, че броят на епархиите е 15, тя води и до риторичния въпрос: “Колко ли до настоящия момент решения на Светия Синод не биха били нищожни?”

Следователно решението, с което е приета Синодалната наредба, за която са гласували седем от присъстващите дванадесет митрополити, между които и Българският патриарх, не е нищожно, тъй като са спазени всички условия на УБПЦ-БП.

В резултат на анализа на най-съществените критики към Светия Синод по повод приетата Наредба си позволяваме да отбележим, че тя не е нито противоканонична, нито противоуставна, а изразява грижата на Светия Синод за душеспасението на християните от Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа.

+ Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

Озвучаване: Владислав Трифонов

 

 

Аудио

СТАНОВИЩЕ на Ловчанския митрополит ГАВРИИЛ

« предишна новинаследваща новина »