ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПОСЛАНИЕ на Вселенския патриарх Вартоломей по повод 70 години от вдигането на схизмата над БПЦ

30 април 2015 11:04, Българска Патриаршия

По повод на 70-годишнината от вдигането на схизмата над БПЦ от страна на Константинополската вселенска патриаршия (22 февруари 1945 г.), Вселенският патриарх Вартоломей изпрати до Светейшия Български патриарх Неофит следното послание:

 

Блаженейши и Светейши Патриарше на София и на цяла България,

в Христа Бога твърде възлюбени и мили събрате и съслужителю на наша Скромност, г-н Неофите,

като прегръщаме Ваше почитаемо Блаженство братски в Господа, обръщаме се към Вас с най-топли чувства.

Блаженейши Брате, свидетелстваме и ние днес съгласно думите на нашия предшественик и почитан сред светиите Йоан Златоуст, че наистина е „у Бога слава да се свържем, да се съединим, да благословим в съгласие, да поддържаме по-слабия, да не презираме съкрушения“ (Тълкувание на посланието до римляните 29, PG 60, 650), и заедно с всичките ни предшественици и йерарси, с клира и миряните на двете ни Църкви, след отминаването на цели седемдесет години, които прелетяха „като ден, все едно бе вчера“, от 22 февруари 1945 година на спасението, откогато „пребиваващата в онези времена Църква“ „в България“, Майка-Църква на Константинопол, „чрез писмата си от много почит и любов и посвещение към родилата, отгледала и възпитала в Господа народа на българите […], относно (някога) в миналото възникнали въпроси и последвалото след тях разделение и прекъсване на духовните и канонични връзки с нея [БПЦ] изрази предишната си добронамереност и желаейки живо мир, поиска в молба […] възстановяването и възобновяването на мира, любовта, каноничните й връзки с нейната Майка-Велика църква и с останалите Автокефални православни църкви […]“. А Светейшият апостолски и патриаршески вселенски трон, като прие „това обмислено желание и молби“, „като явяващо дух на съгласие водещо към славата Божия“ (вж. Патриаршески и съборен протокол на вдигане на схизмата от 22 февруари 1945 г., параграф 13), се произнесе в Светия Дух и вдигна наложеното от определението на свикания в Константинопол свет и велик събор през 1872 г., индикт 1, разделение на единството, мира, църковното и канонично общение между Майката-Църква и най-любимата й лозница в България, и „съгласно разпоредбата на свещените канони и дълговечната практика на Църквата“ по този случай едновременно издаде Патриаршески и Съборен томос и й предостави автокефален режим на функциониране „според реда и правата на останалите Православни автокефални църкви“.

Всъщност това е двоен празник и е ден на благоразумие толкова за Майката-Църква на Константинопол и лично за наше Смирение, колкото и със сигурност и за Ваше многобично и уважаемо от нас Смирение, а и за самата Светейша наша дъщеря в миналото и сега любима наша сестра Църква на България. „Това е истински празник; тук е спасението на душите; тук е мирът и съгласието“ (Върху книга Битие 1, PG 53, 21). „Празник на празниците и веселие на веселията“ е „светлината невечерна, когато властва над мира“, защото „една Църква станахме и сме съчетани членове на една глава – всички станахме едно тяло“ (Върху Деяния апостолски 24, PG 60, 190). „Точно това е благодат – да не се разделяме, но върху една основа да стоим“ (Върху 1 Послание до коринтяните 8, PG 61, 72), за да кажем отново с великия светилник на трислънчевото Божество Йоан Златоуст.

Смятаме, че „достойно и праведно“ е да славословим, благословим и възпяваме Господа „с всяко превъзходство“ при икономията по благодат, великия Му дар и благословение за двете ни църкви, за цялото Православие, за всичко, „което знаем и не знаем“, относно Неговите благодеяния по време на отминалите седемдесет години църковен живот и съдружество в мир, дружелюбно сътрудничество и взаимопроникване, когато е трябвало при възникнали изпитания между двете ни църкви, при неизбежни ситуации в църковния живот, както и да благодарим Нему и ние взаимно за се радваме и сърадваме за благодатта, дадена Вам и нам, така че „словото Господне по сила да възраства и да бъде силно“ (срв. Деяния апостолски 19:20) „при всеки обрат и житейска ситуация“ у нашите църкви и за нашите по Божията милост църковни предстоятели.

С тези чувства, в непритворна любов и в превъзхождащ всичко мир Божи сме в общение с Ваша скромност, както и със самата Светейша, пребиваваща в България, църква, за важното събитие и винаги у Бога и в мощта на Неговата сила като се радваме, и сърадваме, горещо се молим заедно с вечнопаметния наш предшественик патриарх Вениамин и тогавашния около него Свети и Свещен синод в Господа, както сега, така и винаги, и до свършването на вековете „да подкрепя светата Православна автокефална църква в България“, която бе въздигната и в достойнството и великолепието на Патриаршеството, с решение отново на Вселенския трон при патриаршеството на едного из предшествениците ми – Атинагор. Та тя да „предвожда и прораства своето си за слава на Светото Негово име, за радост на нашата Велика Църква и на останалите сестри Православни автокефални църкви и за душевна полза на благочестивия клир и народ на богоспасителната Българска държава“ (вж. Патриаршески и съборен томос за Автокефалията на Православната църква в България от 22 февруари, 1945, параграф 13).

Освен всичко това прегръщаме Ви, блаженейши Брате, както и намиращата се около Вас достопочтена йерархия със света прегръдка; увенчаваме с духовно и майчинско благословение благонравния клир и богатия български народ, и заедно с апостол Павел казваме: „А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени“ (Деяния апостолски 20:32). Комуто държава, сила, слава, чест, благодарение и поклонение във вечни векове. Амин.

 

2015, 22 февруари

На Ваше почитаемо смирение

възлюбен брат в Христа

Константинополски Вартоломей

 

 

« предишна новинаследваща новина »