ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Пловдивския митрополит Николай в деня на светите Баташки мъченици

18 май 2015 19:45, Пловдивска митрополия
Пловдивският митрополит Николай

Слово на Пловдивския митрополит Николай в деня на светите Баташки мъченици, произнесено след празничната архиерейска света Литургия в гр. Батак на 17 май 2015 г.

 

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

От Бога промислително е честванията на светите Баташки мъченици винаги да са във времето след Възкресение Христово. Така Всемилостивият Бог ни дава възможност не само да се поздравим с всепобедния поздрав „Христос воскресе!”, но и да се подкрепим духом, когато застанем пред саркофазите с мощите на светите Баташки мъченици, и чрез богослужебните текстове и светата им икона се срещнем с жестоките мъчения и страшна смърт, претърпени за православната вяра от тези избрани Христови изповедници. Страданията им ни изпълват с мъка, но чрез вярата ни във Възкресението намираме утеха, защото знаем, както казва св. Йоан Златоуст, че „смъртта на мъчениците не е смърт, а начало на по-добър живот, преминаване от по-лошо към по-добро”. И още, защото Господ Иисус Христос възкръсна от мъртвите, и със смъртта Си смъртта победи. Затова днес, заедно с пасхалния поздрав, ние възкликваме: „Радвайте се, Баташки новомъченици Христови, жертва най-чиста и свята”.

Съставителят на житието им пише: „Адът се издигнал от преизподнята и се настанил в Баташката черква”. Да, наистина адът се издигна и се настани в Батак. Но се надигна, защото в сърцето му се бе забил смъртоносно Голготският Кръст на Спасителя - Христос Бог. Надигна се, защото над света вече се носеше песента, от която треперят адовите порти: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?”. Надигна се, защото беше Пасха радостна, която искаше да помрачи. Тръгна преизподнята на отмъстителна война, за да погуби, но сама бе погубена.

В страшната пролет на 1876 г. в Батак, сред пожарите, сред свистенето на ятагани и тежките удари на секирите, посичащи удивилите и ангелите, чрез своя подвиг и мъжество, свети Баташки новомъченици, оживя Пасхалното слово на св. Йоан Златоуст.

Свирепите поробители, и открай време христомразци, срещнаха твърдата и непоклатима православна вяра на батачани, достойни чеда на своите предци. Страшните палачи видяха как без никакъв страх от смъртта отиват към нея, в името на светата си православна вяра, стари и млади, мъже и жени, деца. Никой от тях не се боеше от нея, защото „изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец” Христос. Дойдоха агаряните да пленят, но се натъкнаха на свободни, дори в робството, българи. И се огорчиха, защото злобата им бе обезсилена от кротостта. Онази чудна кротост, която в мигове на изпитания насочва мислите в най-правилната посока - към небесата, към престола на Всемогъщия и Всеутешаващия Създател.

Батак се превърна в Голгота, но чрез мъченичеството на своите мъже и невести, тези безценни перли на целомъдрието; на милите си деца и младенци - истински земни Божии ангели; на старците и стариците си - беловласи мъдреци по вяра и кротост; на неродените по плът, но родени в Светия Дух. Тази наша българска Голгота стана небе - родно свято небе, на което изгряха хиляди нови звезди, хиляди нови застъпници, толкова много необходими ни в днешното духовно смутно време. Във време, когато обществото ни е заплашено сякаш отново от греха на богоотстъпничеството.

Този грях не е бил чужд и тогава – през революционната 1876 г. Заразена от него е била особено българската възрожденска интелигенция, надяваща се да постигне свободата на България, не с Екзарха, а само с Караджата. С този грях започва да се гради и следосвобожденска България, и в нея не един път държавна власт и интелигенция ще се противопоставят на Екзархията, т.е. на Църквата.

Този грях доведе и новото робство в България - на държавния войнстващ атеизъм. И това ново робство беше по-страшно от турското. Защо? Защото и баташката църква- мъченица, и стотици още църкви в България, наречени „паметници на културата”, бяха построени именно по време на робството и сетне заграбени от комунизма, за да бъдат кощунствено превърнати в музеи.

Богоотстъпничеството се надигна и ние го видяхме войнстващо, веднага след прославлението в лика на българските светии на светите Баташки мъченици. Колко гласове се чуха против тяхната канонизация. Колко хищнически ръце се протегнаха към небето, за да ги свалят от там и скрият отново дълбоко под земята. Някакви „родолюбци” искаха и сигурно още искат да виждат в светите Баташки мъченици революционери, бунтовници, въстаници, но не мъченици и светии на православната вяра. И Батак да не бъде българската Голгота. Не място, където нависоко се издига Христовият Кръст, а място, където макар и под знака на фалшивото „родолюбие“, се разгарят човешки страсти и предателства.

Причината за това е много проста. Като мъченици за вярата, светите Баташки мъченици изобличават онези, които и днес се отричат от своята изконна, отеческа, православна вяра и открито враждуват против нея. Но напразно се вълнуват те и замислят суетни неща, и се съвещават против Господа и Неговите светии (срв. Пс. 2:1-2). Вярата, за която батачани си дадоха живота през кървавата пролет на 1876 г., не може да бъде изкоренена от нашия народ. Нито насилствено, нито чрез лукавщина, измами или някакви интеграционни подмени. И малко да остане православното стадо в България, то ще бъде солта на тази земя, то ще бъде изворът с жива вода, който тече в живот вечен, то ще омилостивява Бог, подобно на Авраам, за да не наказва онези, които са спрели да правят добро и безумно мислят, че няма Бог. И знаете ли колко голяма сила има общата молитва на живеещите по Бога на земята и онези, които в святост предстоят пред Божия небесен престол.

Затова нека, макар „немощни и слабодушни сънародници”, да коленичим пред величавия подвиг на светите Баташки мъченици, като към такива, чиято „усърдна молитва… на праведници има голяма сила”, и да въззовем към тях: „Помолете се, свети Баташки новомъченици, за нашия български народ, за църковните ни пастири и за добропобедното ни войнство - да преуспяват в православната вяра и благочестие. Утешете всички нас с вашето застъпничество и ни заведете в райското блаженство, та заедно с вас да прославим любовта и милостта на нашия Спасител Христос, на Неговия безначален Отец и на Светия Дух во веки веков. Амин!”

 

За повече снимки посетете галерията на Пловдивска митрополия:

http://www.plovdivskamitropolia.bg/galery/category/912-16052015g-sabor-na-svetite-batashki-machenitzi--litiino-shestvie-ot-starinniya-hram--sv-nedelya--do-ploshtad--osvobozhdenie---praznichna-vechernya--gr-batak-.html

 

 

Снимки

Празнична вечерняПразнична вечерняПразнична вечерняПразнична вечерняПразнична вечерняПразнична вечерняСъборна архиерейска света ЛитургияСъборна архиерейска света ЛитургияСъборна архиерейска света ЛитургияСъборна архиерейска света ЛитургияСъборна архиерейска света ЛитургияСъборна архиерейска света Литургия
« предишна новинаследваща новина »