ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВО НА БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕПИСКОП ПОЛИКАРП по случай 175 г. от рождението и 100 г. от кончината на БЪЛГАРСКИЯ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I

15 юни 2015 16:34, Българска Патриаршия
Белоградчишки епископ Поликарп

"Праведниците живеят до века... и грижата за тях е у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа."

(Прем. Сол. 5:15-16)

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,

Днес, Българската православна църква тържествува в Бога и се радва, спомняйки си за един от своите велики отци, учители, духовни и национални водачи, дипломати и достойни труженици на Господната нива – Негово Блаженство Българският екзарх Йосиф.

Днес, с нашето присъствие, служение и молитва, почитаме паметта на екзарх Йосиф и се молим Бог да упокои душата му и да го причисли към праведните, да го настани в Своето Небесно царство, място за всички, познали единия истинен Бог – Отец, Син и Светий Дух.

Светият апостол Павел ни приканва, спомняйки си за светлите личности преди нас, не само да пазим тяхната памет, но и да се ползваме от техния чист и свят живот и да им подражаваме, те да ни бъдат за пример и утеха. Той казва: "Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7).

Спазвайки повелята на Светото Евангелие и прекланяйки се пред личността на екзарх Йосиф, нека отново да си припомним неговия житейски, духовен и отговорно-църковно-народен път, оставил трайна следа в нашата църковна, държавническа и народна памет, не просто като един народно-патриотичен идеал, но преди всичко, като личност, която е живяла в Христа, и Христос е живял в него, бил е свят, защото и Христос е свят.

Екзарх Йосиф е роден на 5 май 1840 г. в гр. Калофер. При светото Кръщение получава името Лазар. От своите родители е възпитан в Православната християнска вяра, която стопля сърцето му и го кара да възраства и напредва като примерен, ученолюбив и талантлив младеж, знаещ и постигащ своите благи цели и намерения.

Като малък, той е любознателен и трудолюбив ученик, става помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер и така има възможност да се усъвършенства не само в науките, но и в учителското изкуство – педагогика и риторика.

С помощта на живеещи в Цариград калоферци, той се учи във Великата народна школа във Фенер - Цариград, а след това във Френския Колеж. Пак с подкрепата на калоферската община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с отличие.

Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Впоследствие е поканен за секретар на Смесения екзархийски съвет в Цариград, където възгорява в него желанието, чрез насърчението на първия Български екзарх Антим, да поеме по пътя на монашеството, отхвърлил светското и материалното по примера на велики отци на Православната църква.

Без да има духовно богословско образование, но богослов по сърце, душа и нрав, новопостриганият монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията в архимандритско достойнство.

През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф дейно участва в живота на Църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили. Благодарение на перфектния си френски език, дипломатически качества, той е предпочитан събеседник, наставник и мъдър радетел за истина, достойнство и човечност.

В своите действия като духовник, дипломат, посредник, той винаги се е ръководил от Евангелските истини, принципи и морал и чрез тях винаги е напредвал за благото и добруването на духовните чеда на Бога.

В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия.

Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за Български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 година. На 24 април 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за екзарх от "Избирателен събор" в Екзархийския дом в Ортакьой.

Екзарх Йосиф определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата "велика длъжност" да бъде духовен стълб на българщината и "да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията" са реализирани в значителни мащаби.

Заставайки начело на Българската църква, екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей, но въпреки всичко той проповядва, служи, наставлява и подстрекава българското население, и не само, към утвърждаване в духовния и църковен живот, който ще го направи свободен.

Екзархът открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-13 година в Екзархията има вече 1 373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2 266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 год. - Българска академия на науките.

Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. екзарх Йосиф, заедно с всички прокудени български архиереи от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и се прибира в София. Съкрушен душевно и физически, той обаче пребъдва във вяра в Бога и не престава да радее и утвърждава с пример, благо слово и дела.

Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на Българската църква. Цели 38 години екзархът e църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело. Той е просветител и последовател на апостолите в запазване на чистотата на Евангелието, достоен отец и смирен пастир.

Екзарх Йосиф умира на 20 юни 1915 година, като оставя трайна, незаличима диря в историята на БПЦ, на светото Православие, като истински Христов войн, достигнал до съвършенството на християнската мисъл – да положиш душата си за своя ближен.

Неговият завет е вяра, надежда и любов, добродетелите, които трябва да украсяват всяка християнска душа. Тях той завеща на своите духовни чеда, та чрез единство през вековете да бъдем достойни за родната ни Православна църква, която ни е откърмила и дала духовна светлина и спасение.

Бог да прости и всели в небесните си селения, блаженопочиналия, достоен архиерей и Български екзарх Йосиф, да го причисли към праведните, а нас да помилва и спаси, като благ и човеколюбец!

Като изказвам благодарност на Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и Светия Синод на БПЦ за гласуваното доверие и духовна радост да оглавя Заупокойната света Литургия в памет на приснопаметния Български екзарх Йосиф Първи, по повод двете годишнини – 175 години от неговото рождение и 100 години от неговата блажена кончина, моля Бог по Своята велика милост да им дарува много здраве, сили и мъдрост, та както до сега, така и занапред, да продължават да ръководят светата ни родна Православна църква за слава и чест на Светата Единосъщна и Неразделна Троица – Отца и Сина и Светия Дух. Амин!

Произнесено на 13 юни 2015 г. в храм "Св. Неделя" - гр. София

 

 

« предишна новинаследваща новина »