ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

10 февруари - бележита дата

10 февруари 2010 17:10, Видинска митрополия
Екзарх Антим I

В българската история, държавна и църковна, има много забележителни дати, които неминуемо трябва да останат вовеки в българската ни памет, за спомен, вдъхновение и истинност.

Една от тези велики дати, която, може би, забравяме и залисани от проблеми, пренабрегваме, е 10 февруари 1879 година.

Какво е станало тогава? Много!

Тази година на 10 февруари се навършват 131 г. от деня, в който се дава началото на Първото Велико народно събрание, което продължава работата си до 16 април 1879 г. и подготвя Търновската конституция. Акт, който изиграва важна роля за новоосвободена България, за нейната независимост, просперитет, патриотичност и демокрация.

Важно е да се отбележи, че една институция, устояла на превратностите на времето и понесла българската всенародна мъка през оковите на иго и робство – Църквата – взема дейно участие в изковаването на българската държавност.

В лицето на своите архипастири, а особено в лицето на бележития българин, духовен отец, водач и патриот, Антим Първи. Той става символ на българския народ, като се превръща поради любовта си към Бог и Отечество в съвестта на народа; лицето, пред което не могат да се разгарят злобата, лицемерието и предателството. България печели изграждането и полагането на своите основи, над които няма да може да се противопостави никое зло и да ги срине.

Това не е случайно.

След Освобождението от османско владичество той ръководи Учредителното събрание (Народно събрание), а след това поема председателството на Първото Велико народно събрание, където блясва великата му любов към и за България, крепостта на неговия дух и непримиримостта му за правда, равенство, братолюбие и градивна демократичност.

За видинчани това е паметен ден, защото виден, бележит видински духовник е послужил да бъде основоположник на новата българска държава и, разбира се, да покаже, че Църквата е неразривно свързана с народа си и такава ще бъде винаги. Не е случайно и това, че по време на сръбско-българската война от 1885 г. и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Но митрополитът отхвърля предложението с думите: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска".

Защо ли? Защото като непоколебим последовател на Евтимий Търновски той е верен на народа си, на вярата си и подплатява всичко с дела и велики примери, които днес, когато четем за тях, ни се струват преувеличени възхвали или изграждане на личност, каквато бихме искали да има......

Но, тук не става въпрос за това, а става дума за велик човек, който работи за Бога, труди се за народа си и до сетния си земен дъх е украшение и символ за любов към многострадалната си държава, не само към вярващи, но към всички безрезервно.

Днес, 131 г. от първия ден на Великото народно събрание под председателството на Българина Антим Първи, нека се огледаме и да видим дали има такива като него. Нека нелицемерно си отговорим на този въпрос и без да бъдем непризнателни и горделиви, да се помолим Бог да дари Църквата и държавата ни с хора, имащи волята и любовта на Антим Първи, за да бъдем наистина една независима и демократична страна и жива Църква, за каквато се бориха преди 131 г., а и винаги са се борили и преди тази забележителна дата, и за която даде живота си първият Български екзарх Антим Първи.

Текст: архимандрит Поликарп

 

 

Снимки

Екзарх Антим IЕкзарх Антим IЕкзарх Антим IСградата където се е състояло Учредителното събрание в гр. Велико ТърновоМавзолеят - гробница на Екзарх Антим I
« предишна новинаследваща новина »