ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

За любимия професор! За проф. Вълчанов, по случай неговия 70-годишен юбилей

12 февруари 2010 11:20, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Професор Славчо Вълчанов

Проф. д-р Славчо Вълчанов е роден през 1940 г. в с. Ивански, Шуменско.

Той е изключителен ерудит и широко скроен човек, взискателен и обаятелен преподавател, верен и лоялен приятел, всеотдаен баща, дядо и съпруг. И не на последно място - дългогодишен преподавател в Богословския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Ползва древни езици (еврейски), немски, руски. Специализирал е в Хайделберг, Бон, Кьолн, Берн, Цюрих, Йерусалим и др. Член на Съюза на учените в България, член на Българското библейско дружество, асоциирано към Unaited Bible Societies - London, член на Гръцкото дружество на православните библеисти.

В сърцето на всеки има един топъл спомен, спомен за човек, който му е дал нещо, за някого, който е докоснал душата му, подал му е ръка в труден момент, отворил му е очите за грешките, запалил е искрата в ума му - споменът за любимия учител. Този спомен, колкото и да е неосъзнат, дава отпечатък в съзнанието ни и насока за бъдещето ни, формира мирогледа ни, стила ни на живот.

Не бях се замислял върху тези неща и колко всъщност е хубаво да имаш един такъв спомен в сърцето си, който да те сгрява в трудни моменти. В една прекрасна юнска утрин по време на св. Литургия в Златарския манастир "Св. ап. Петър и Павел", на 29 юни 1995 г. (храмовия празник) срещнах моя любим учител...

След 5 години, през 2000 г., когато завършвахме висшето си обучение в ШУ "Еп. Константин Преславски", специалност богословие, времето беше оставило отпечатък върху лицето му, косата - посивяла от грижите, но в очите му блещукаше онази искра, която имат само хората, докоснати от ангел.

Казах му: "Здравейте, проф. Вълчанов, как сте?" Не се и надявах да си спомни за мен, все пак аз бях един от многото, на които беше дал частица от себе си, а и годините бяха оставили отпечатък върху лицето ми. С учудване установих, че помни името ми. Заразпитва как е минал животът ми, спомнихме си някои весели моменти от миналото.

Възхищавах се от този човек. Той съумяваше да грабне вниманието ни и да направи часовете по Въведение в Свещенното писание на Стария Завет и Библейски еврейски език интригуващи и забавни даже за тези, на които този език не им бе по сърце. Той ни възпитаваше с облеклото, с поведението и обноските си, с излъчването си, с осанката си. Знаеше кога да бъде строг и кога забавен.

В тази среща нямаше нищо особено, но тя ме върна назад във времето и ме накара да се замисля колко голямо значение има трудът на тези хора и колко неоценен е винаги. Защото, за да си учител, и то добър, това не е професия, а призвание, това е вътрешна нагласа и самодисциплина. Любовта трябва да струи от душата ти, за да можеш да дадеш на всеки - на добрия и на лошия, на умния и на не чак толкова, да можеш да откриеш заложбите в един млад човек и да успееш да ги накараш да се развият така, че да са от полза за самия него и за обществото и св. Църква, да се опиташ да парираш недостатъците така, че да не виреят в бъдеще. Много сложна задача и отговорна, бих казал, не на всеки се удава.

Срещата с моя Професор не беше нещо необичайно, но беше нещо необикновено, нещо, което стопли душата ми, върна мили спомени и ме накара да почувствам колко много дължа на този човек и не само на него, на всички учители-богослови, които са ми дали частица от себе си, за да съм това, което съм, за да съм полезен за себе си и за околните, и най-вече на св. Църква и народа Божий.

Всеки ми е дал искрица от своя огън на познанието, за да се разгори в мен и да свети с различна светлина, от която да раздавам на всички около себе си.

Цветята, които поднасяме на нашите учители на 24 май, едва ли са достатъчни да изразят уважението и благодарността, която им дължим, но по-важно е да ги носим в сърцата си и когато ги срещаме след години по улиците, да им кажем: „Здравейте, учителю, как сте, благодаря Ви за всичко, което сте ми дали!“

Може би тези думи ще сгреят сърцето му и то ще се изпълни с гордост, ще изтрият една бръчка от челото му и на лицето му ще заблести усмивка.

БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСИЧКО, ПРОФЕСОРЕ!

Текст: свещеник Васил Василев

 

 

« предишна новинаследваща новина »