ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Изложба „Кирило-методиевската идея в православното християнство” бе открита в Националния музей „Земята и хората"

12 февруари 2010 16:34, Българска Патриаршия
Св. Кирил Философ

Изложбата е организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН и с нея се отбелязва празникът на 14 февруари – Успение на св. Константин-Кирил Философ. В 16 постера се представят различни артефакти, свързани с кирило-методиевската идея в широките исторически граници от края на ІХ в. до наши дни. Наред с най-ранните изображения на св. Кирил и Методий: стенописа в базиликата „Сан Клементе” в Рим от края на ІХ в. и образите на светите братя от църквата „Св. Георги” в с. Курбиново, Македония, от 1191 г., са представени по-малко известните и най-новите художествени произведения, каквито са: паметна плоча в с. Керека, Дряновско – първият паметник на светите братя у нас след Освобождението; съвременният стенопис „Патриарх Фотий с византийския император Михаил ІІІ” от параклиса „Св. Фотий” в гръцката православна църква „Света Троица” в гр. Свети Августин (ХХ в., Флорида, САЩ) и най-новият паметник на светите братя в Одеса, дело на Валентин Василев (2007 г.). Специално внимание е отделено на всички дати, на които Православната църква чества поотделно (14 февруари, 6 април) или заедно (11 и 24 май) светите братя Кирил и Методий. Представени са някои от най-ранните ръкописи, в които тези дати са отбелязани (Календарната бележка за св. Кирил от Асеманиевото евангелие от X в.; Пространното житие на св. Методий в препис от XII-XIII в.; Пространното житие на св. Кирил и Проложното житие на св. Методий в преписи от XV в., както и в Изборно евангелие от ХІІІ в). Може да бъде проследена и темата за библейските книги, чийто първоначален богослужебен превод на славянски също се свързва с дейността на св. Кирил и Методий. Представени са както ранни богослужебни книги като Архангелското изборно евангелие (около 1092 г.); Ватиканското изборно евангелие (Х в.), известно като Ватикански палимпсест, върху чийто изтрит текст по-късно е написано гръцко Изборно евангелие; Мирославовото изборно евенгелие (края на ХІІ в.); глаголическото Зографско четириевангелие (Х–ХІ в.); Енинския апостол (втората половина на ХІ в.) и Барберинският палимпсест (края на ХІІ–началото на ХІІІ в.), така и една сравнително нова находка – Четириевангелие от ХV в. от с. Башковце в днешна Словакия). Отбелязана е и изобразителната традиция на ХVІІІ в., която прославя делото на светите Седмочисленици ( стенописното изображение на св. Седмочисленици в църквата „Св. Архангели” в манастира „Св. Наум” в Охрид от 1799-1800 г.; отделните медальонни стенни изображения в църквата „Св. пророк Илия” в Сятиста, Гърция, от 1740-1744 г. на св. Кирил, св. Методий, св. Горазд, св. Сава и св. Наум). В няколко постера се проследява честването на празника 11(24) май от ХІХ в. насам: Словото за деня, произнесено в Солунската българска екзархийска гимназия от Григор Пърличев през 1885 г. и снимка на честването на празника в същата гимназия с неизвестна дата); част от неиздадено досега писмо (любезно предоставено специално за изложбата от сем. Пърличеви) на българското класно училище „Св. Кирил и Методий” в Кукуш, на което се чете печатът на училището и годината 1909 г. Наред с това – и една покана-афиш за честването на деня на св. Кирил и Методий, публикувана във в. „Народен глас” (Гранит сити, щата Илинойс) от 1938 година. На тази изложба може да се прочете и текстът на едно не особено популярно, но звучащо актуално и днес есе на Илия Бешков, носещо датата 24 май 1947 година. Изложбата е подготвена от екип на КМНЦ при БАН и е осъществена от художничката Ивелина Велинова.

Източник: Информационна агенция "Фокус"

 

 

« предишна новинаследваща новина »