ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СМЪРТТА, КОЯТО НОСИ РАДОСТ. Опело Богородично в Троянската св. обител

17 август 2015 15:44, Троянски манастир
Смъртта, която носи радост. Опело Богородично в Троянския манастир

За най-големия светийски празник – този на най-славната измежду човеците, по-честна от херувимите и по-славна от серафимите, на Майката на целия човешки род Пресвета Богородица, Негово Светейшество Неофит, патриарх Български и митрополит Софийски, посети ставропигиалната света обител Троянски манастир „Успение Богородично”. Брат на обителта, светейшият синодален предстоятел остана там за през целия Успенски богослужебен празничен цикъл.

Всред обкръжението на своите обични събратя, той имаше възможността да се запознае с подобренията и новите придобивки на манастира, направени под игуменството на Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий. Според стара философска мъдрост един народ си личи от неговото отношение към смъртта, към историята, към тези, които са били преди него. Верен на любомъдрата традиция, преосвещеният игумен е почел и в смъртта им почиващите в обителта монаси и православни християни, умивайки костите им и полагайки ги в нарочна костница, която може да бъде посетена от всеки поклонник.

Така и според манастирския типик, празничният цикъл на Успението на пресветата Дева започва с отслужване последованието на нейното Опело. Тази година при благословеното молитвено участие на Негово Светейшество Неофит, който бе въведен в храма, придружаван от Теодор Атанасов - началник на патриаршеския кабинет и Ангел Младенов - изпълнителен секретар при Софийска св. митрополия, то бе предстоявано от Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит. Участие в последованието взеха и игуменът на обителта епископ Сионий, архимандрит Герасим - гл. секретар на Св. Синод, ставрофорен иконом Ангел Ангелов – протосингел на Софийска св. митрополия, архимандрит Василий от братството на манастира, свещеник Петър, софийският митрополитски протодякон Иван Петков, дякон Васил Танев и иподякони.

Изпълненият с молитвен народ храм биваше пренасян на мястото на събитието на Богородичното успение чрез песнопеението на клиросните певци, ръководени от г-н Любомир Игнатов - преподавател по източноцърковно пение в софийските богословски школи на Университета и Семинарията. Сред тях застанаха и ректорът на Софийската семинария Димитър Костадинов и Ангел Младенов.

Плащаницата на Божията Майка бе изнесена от светия олтар от духовници и подобно на последованието на Велики петък сутринта, те трикратно обиколиха с нея кувуклията, поставена в центъра на храма. Събрани подобно на светите апостоли край одъра на Божията Майка, цялото църковно изпълнение съвместно пееше антифонно стиховете на отделните статии на Опелото.

В края на богослужението възглавяващият службата епископ Григорий се обърна към верния народ с думите: „Събрахме се тук, пред чудотворния образ на Майката Божия "Троеручица", за да започнем празнуването на най-големия Богородичен празник, а именно - нейното Успение. Отпочнахме празника, с който отбелязваме едно събитие, което иначе би трябвало да ни натъжава и наскърбява, защото е кончина на човешки живот. Но ние се радваме и го възхваляваме, защото не става дума за обикновена кончина, а за УСПЕНИЕ, за едно блажено заспиване, за едно преминаване от земята към небесата на Майката на нашия Господ Иисус Христос. Която обаче е и наша Майка: на православните християни и на всички човеци, защото Христос ни я остави за такава преди да изпусне дух, когато бе разпнат на Голгота. Това именно Той каза на св. Йоан Богослов и апостолът я прибра у дома си. И така, чрез св. Йоан Христос я направи Майка на целия човешки род.

И в тази вечер, по време на вечерното богослужение, събрани около нейната плащаница, подобно както благоговейно носим Христовата плащаница и се събираме на молитва около нея, изпявайки статиите на Надгробния плач Христов, ние се събрахме сега около Богородичната плащаница, за да изпълним Опелото на Пресвета Богородица. Това опело е химн-прослава на Майката Божия, който я възпява и величае. Но освен това е и една гореща молитва към Пресвета Богородица, принесена от нас, човеците: тя която се преселва на небесата, за да седне отдясно на своя Син, да не престава да Го моли за нас, да не престава да ни помага, да бди над нас и ни закриля от всякакви беди и злощастия. То е и едно кратко описание на събитието, което започваме да празнуваме от тази вечер, където чухме за нейното блажено заспиване и след това за чудото, на което станали свидетели апостолите, когато отворили гроба й заради св. ап. Тома (защото той закъснял и искал за последно да й се поклони) и видели, че той е празен. Тогава всички се зарадвали още повече и прославили Господа Иисуса Христа, разбирайки, че Той подобно на Себе Си е взел и Майката Божия с тяло на небесата.

Затова в тази вечер ние със скръб си спомнихме, че Пресветата е предала душата си на Господа, но и се зарадвахме, че тя отиде в царството Божие, откъдето да бъде още по-силна Защитница и Помощница за всички нас.

Нека сега, почерпили от благодатта Божия по време на вечерното богослужение, всички ние да запазим в себе си частица от тази прослава на Богородица, за да можем в утрешния ден духовно да се възрадваме, да се радваме с нея на нейния празник и да я молим да не престава да бъде наистина наша Майка. А една майка винаги мисли и прави всичко, което е най-добро за своите чеда. Честит и благословен празник! За много години! Лека и благословена вечер!”

Всеки един, во главе с Негово Светейшество патриарх Неофит, с целувание се поклони на Богородичната плащаница и вкусил от радостта на блажената Богородична кончина, се оттегли в очакване на празничната утрин.

~*~

Подробен репортаж от събитието вижте тук:

http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=181688

 

 

Текст: Анула Христова
Снимки: Весела Игнатова

 

 

Снимки

Стенописът Успение БгородичноВ костницата на манастира
« предишна новинаследваща новина »