ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Ловчанския митрополит Гавриил по случай 137 г. от обесването на Васил Левски

19 февруари 2010 20:16, Ловчанска митрополия
На хълма Стратеш

Слово на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, произнесено по време на честването на 137-годишнината от обесването на йеродякон Игнатий - Васил Левски

Уважаеми г-да народни представители, уважами г-н Областен управител, уважаеми г-н Кмет, уважаеми г-да военни, уважаеми г-н Началник на полицията, уважаеми граждани и гости на гр. Ловеч, братя и сестри.

За кой ли път признателното гражданство на Ловеч се изкачва по стръмната пътека към този връх, минавайки покрай старинния храм "Успение Богородично", където йеродякон Игнатий - Васил Левски, е украсявал светата служба с дълбоката си молитва и с ангелското си пеене? За кой ли път се събираме тук в 19-ия ден на месец февруари, за да си спомним за онова черно бесило, което отне живота на Апостола на свободата, но го направи безсмъртен?

Господ Иисус Христос в светото Евангелие е казал: "Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Иоан. 15:13). Левски е жив на Небесата, жив е и в нашите сърца. Той бе казал "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си!" Не минаха много години и делото, започнато от Левски, донесе свобода за измъчената ни, поробена Родина, значи Апостолът е спечелил, макар и платил с най-скъпото, с живота си.

На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир "Св. Спас" Васил Иванов Кунчев е приел монашеско пострижение с името Игнатий и дадените пред Бога монашески обети свято е пазил до самата си смърт. Бил е верен на Господа, бил е верен и на хората. На своята майка йеродякон Игнатий дал отрязаните си коси с думите: "Мамо, вземи косата ми, та я укрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе, защото може би ще остана неопят и непогребан".

Преди обесването на Дякона поп Тодор Митов го изповядал и причастил и чул последните му думи: "Отче, помоли се за грешния дякон Игнатий" и добавил: "Отче, не забравяй да ме поменуваш в молитвите си като дякон Игнатий".

Дами и господа, братя и сестри, нека примерът на саможертвата на йеродякон Игнатий - Васил Левски, в името на Христовата любов към хората, към своя изстрадал народ, нека този пример не спира да ни вдъхновява, да ни дава воля и сили, да градим бъдещето на нашата страна в духовен и материален възход.

И накрая искам да завърша с думите на поета Орлин Орлинов:

Ти ни трябваш и днес, Апостоле,

Да ни кажеш ни трябваш, Апостоле,

Как се люби народ, Апостоле,

Как се служи на род, Апостоле,

Как се дава живот, Апостоле."

 

 

Снимки

На хълма СтратешНа хълма СтратешНа хълма СтратешНа хълма СтратешНа мястото на тези стъпала е бил пътят, по който Левски е идвал в храм "Успение Богородично", за да се черкуваНа хълма СтратешХрам "Успение Богородично"
« предишна новинаследваща новина »