ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВО НА ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ към Българския патриарх Неофит и Св. Синод

09 ноември 2015 18:04, Българска Патриаршия
Слово на Вселенския патриарх Вартоломей на 9 ноември 2015 г. в Синодната палата

СЛОВО НА Н. Б. СВЕТЕЙШЕСТВО ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ г. г. ВАРТОЛОМЕЙ ПРИ СРЕЩАТА МУ С Н. БЛ. ПАТРИАРХА НА СОФИЯ И ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ г. г. НЕОФИТ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА

(9 ноември 2015 г.)

 

Блаженейши и многообични брате, патриарх на София и цяла България господин Неофите,

Свещенейши съслужители в Христос, почитаеми братя митрополити, съставящи Светия Синод на някогашната дъщеря и сега почитаема сестра в Христоссветейша Българска православна църква,

Радостта и насладата, която изпитваме днес при повторната ни среща в това пространство, заобиколено от портретите на приснопаметните патриарси на София и цяла България, наистина «никой не може да ни я отнеме» [1].

Така че радостта на наше Смирение и на придружаващите ни съседни на каноническата юрисдикция и на установените граници на светейшата Българска църква свети братя Драмски г. Павел и Адрианополски г. Амфилохий е голяма, защото се намираме сред вас в гостоприемната и историческа страна на православна България, с която светейшият апостолски и патриаршески вселенски престол е свързан със здрави и неразривни духовни и светоканонични връзки. Свързани сме обаче двете църкви и двата народа и с майчински и дъщерни връзки, защото Константинопол ви роди в Христос и то в непорочната ни православна вяра, допринесе чрез изпратените от него свети Кирил и Методий за проповедта, за езика и за утвърждаването на евангелската истина в тази страна и в по-широкия регион на Балканския полуостров, където навсякъде се срещат свидетелствата на присъствието и дейността на Вселенската патриаршия – от сградите на светите храмове до надписите по техните фасади, но и по богослужебните свещени съсъди и по чудотворните свети икони във вашите храмове. Освен това България беше добра почва, на която евангелското слово не падна на суха и безплодна земя, но на добра земя и се умножи, и накрая даде плод стократен, тоестразцвета, в който се намира светейшата дъщеря и гордостта на нейната майка-църква – вашата богоблагословена Църква,умело направляваната от Ваше Блаженство и съуправлявана от всички вас, свещенейшисинодни членове.

Благодарим ви за топлото и почетно посрещане, което изпълва нашите сърца с веселост и братска радост. Чувстваме вашата любов, уважението и почитта, Ваше Блаженство и свещенейши братя, действително като „роса ермонска, която пада“ от осветените планини на благословената Рила и разхлажда сърцата и душите ни, че наистина „Господ изрече благословение и живот навеки“ (Пс. 132:3) за православната ви страна и за благословения ви народ, любим на майката-църква и на нас.

Дойдохме днес при вас ние от Константинопол, за да празнуваме съвместно и да почетем заедно с вас една значима и наистина историческа годишнина – изпълването на седемдесет години от възстановавянето на братските, духовни и канонически връзки на двете ни църкви, които бяха разстроени през годините, когато – особено на Балканския полуостров – бушуваше окончателно осъденият на православно и съборно равнище и окачествен като „проклет“ етнофилетизъм, чужд на вселенскостта и нрава на Православната църква и противопоставящ се на самата заповед на Господ към Неговите апостоли: „идете, научете всички народи“, тоест не един само народ, но всички народи, „като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух и като ги учите да спазват всичко, което съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20), тоест единството на Православната църква и въобще на Църквата и на вярващите в нашия Господ като Спасител и Изкупител. Както е известно, засвидетелствано и доказано, тази заповед неотклонно спазва през вековете вашата майка-църква на Константинопол.

Светият и велик събор в Константинопол при участието и на други православни патриарси и йерарси на сестри православни църкви осъди етнофилетизма, довел до злощастни схизматически състояния, и тази отсъда въобще не беше насочена само срещу Българската църква и народа ви, както твърдят някои несведущи историци, а имаше за цел „предпазването на православната истина и действие“ от безумието на ереста на етнофилетизма и прогласяване към света на „вселенскостта на Православието“, че „един е свят, един е Господ, Иисус Христос, за слава на Бог Отец“, в семейството на Когото – в едната, свята, вселенска и апостолска Църква – „няма ни елин, ни юдеин, ни обрязване, ни необрязване“ (Кол. 3:11), но само „евангелска истина и вяра за спасение“ (срв. Рим. 1:16).

Измъчилото нашите сестри-църкви и цялата Православна църква прекъсване на общението – богослужебно, църковно, канонично – донесе, както е известно, много злини, които, според светият Златоуст,успя да преодолее любовта, спасението и справедливостта, когато чрез патриаршески и синоден акт на Вселенската патриаршия и чрез богослужения в нашия патриаршески параклис „Свети апостол Андрей“ и тук, надделя и беше утвърден духът на мира и на възстановяването на общението на Българската църква с Вселенската патриаршия и цялата Православна църква.

И така, по инициатива на Вселенската патриаршия и след много братски преговори на делегации на двете църкви схизмата беше премахната изсред Църквата и оттогава цари братството, мирът, сътрудничеството, искреността в отношенията на двете ни църкви и на цялото Православие, обединено в едно тяло, Тялото на „раздробявания, но неразделен, на ядения и никога несвършващ се“ наш Господ Иисус Христос.

Тази историческа годишнина празнуваме и честваме в България и Вие, Ваше Блаженство, патриархът с висок църковен морал, трудолюбив и проницателен, ръководещ с мъдрост и разум въпросите на вашата Църква и първенствуващ в единсъществен стремеж за ново кръщение на народа ви, измъчен от господствалия в тази страна безбожен комунистически режим, кръщение в благодатните води на светото Православие и на свързването му отново с неговите духовни и традиционни корени; а и ние, Вселенският патриарх, празнувайки заедно с вас, стоим, работим и се трудим за благосъстоянието не само на майката-църква, но и на „всяко епископство на православните, което вярно преподава словото на истината“ [2], тоест служим на единството на Православието и на основата на него – (служим) на единството на цялата Християнска църква, разединена на различни еретически и разколнически отклонения. При това всички православни църкви подготвяме свикването през идната година на Светия и велик събор на Православната църква, цел на който ще бъде„да просвети помрачените и да събере разпилените“ според твърде богословската църковна песен [3].

Светейшата Българска църква след вдигането на „схизмата“ [4] тръгна, както казахме, по пътя на любовта, мира, сътрудничеството, взаимността във всичко и това се дължи на разумния подход от нейна страна към различните поместни и всеправославни проблеми – факт, който ние като първопрестолна православна църква сме длъжни да отбележим и с откровени благозвучни сърдечни думи да отдадем справедлива дан на почит, която дължим всички православни църкви на този неоценим принос на Църквата в България, за която и „камъните ще завикат“ (Лука 19:40).

Ваше Блаженство,

Говорейки искрено като братя към истински братя в Христос, ние се радваме за честваната и от двете ни църкви годишнина на изпълването на седемдесет години от вдигането по Божия воля и с действията на просветени йерарси на схизмата между двете ни църкви, която не беше схизма в основния смисъл на понятието, а беше грижа на майката-църква за спазване от всички православни църкви на каноничния порядък и точност, и истина – далече от светските влияния, които друго замислят и друго вършат.

Ваше Блаженство,

Вселенският патриарх, който посещава като поклонник православна България, благодари още веднъж на Ваше Блаженство и на всички вас, братя, радва се заедно с вас на годишнината и пожелава заедно със свети Григорий Богослов, Константинополски патриарх: „Господи, дари на Своя народ в България единодушие, на света – доброустойчивост, на въздуха – благоразтворение, на боледуващите – спасение, на нуждаещите се – облекчение, на заточените – освобождение,… на измъчените помогни за добро, благоразумните запази, падналите въздигни, добродетелните заздрави, упокоилите се помени,застъпничеството на изповедниците приеми, верните причисли към Твоите мъченици, направи подражатели на ангелите пребиваващите в това място на светейшата Българска църква и приеми тази Твоя света Църква на България в благосъстояние и я запази от всяко зло, от всеки глад мор, земетръс, наводнение, огън, меч, нашествие на иноплеменници и междуособна бран, прогони от нея всеки враг и противник и я утвърди и съхрани чрез Твоята любов“ [5] и в любовта на нейната майка-църква.

[1] Срв. Св. Йоан Златоуст.Слово ХХІ – За статуите.PG 49, 170.

[2] Възглас от св. Литургия.

[3] От ирмоса на 9 песен на катавасиите«Во глубине постла иногда».

[4] На бълг. „отцепването“.

[5] ἩΘείαΛειτουργίατοῦἐνἉγίοιςΠατρόςἡμῶνΓρηγορίουτοῦΘεολόγου, ἈρχιεπισκόπουΚωνσταντινουπόλεως, Θεσσαλονίκη 1981, σ. 24-25.

-------

Произнесено на 9 ноември 2015 г. в Синодната палата в София по време на срещата на Вселенски патриарх Вартоломей с Българския патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ-БП.

Снимка: Атанас Димитров - АтаДим

 

 

« предишна новинаследваща новина »